Може ли гръцкият център да запази позициите си

в. Ню Йорк таймс

Протестиращи горят националното знаме в Атина. Снимка: АП/БТА

Жестокостта на това престъпление би била шокираща навсякъде: стрелецът върви право към трима млади мъже, и тримата членове на Златна зора, по оживен тротоар и изстрелва 12 куршума за седем секунди, като оставя след себе си две жертви с куршуми в главата, а трети човек – сериозно ранен, след което бяга с мотор, управляван от съучастник.

Трудно е да си представим много други държави – особено зрели западни демокрации, където убийството на двама редови членове на сравнително малка политическа партия може да породи сериозни опасения за политическа нестабилност и национално разделение.

Така несигурни обаче изглеждат нещата в Гърция, която се опитва да се справи с шеста година на рецесия и трета година на програма за икономическо възстановяване, залагаща в голяма степен на икономии и в малка на растеж. Политическото и социално напрежение задълбочават съществуващата мизерия и проникват до дълбоките исторически корени на разделението.

„Това е като да драснеш клечка кибрит в склад за барут, особено когато има толкова други пожари, които изгарят икономиката,“ заяви премиерът Андонис Самарас след убийствата на 1 ноември.

Самарас се опитва да задържи Гърция в пътя на изпълнение на ангажиментите към кредиторите, като едновременно се занимава с една политическа система, толкова разпокъсана и конфликтна, че изглежда така сякаш трескаво очаква конфликт. Самарас оглавява коалиция между неговата десноцентристка Нова демокрация и левоцентристката ПАСОК.

Главната опозиционна партия – лявата Сириза, се издигна от маргиналните пространства до втора политическа сила миналата година, а неонацистката Златна зора, която някога имаше едва няколко хиляди поддръжници, спечели достатъчно гласове, за да получи 18 места в 300-местния парламент и да се превърне в притеснително присъствие в политиката и обществото.

Кризата и мерките, насочени към преодоляването й, доведоха до висока безработица (28 процента), рязък спад в брутния вътрешен продукт (28 процента от 2008 г.), по-високи данъци, по-ниски доходи, по-малко привилегии, широко разпространена несигурност и загуба на доверие в политическата система, демократичните институции и дори в ЕС.

Опозиционните партии получават подкрепа с обещания, че ще възстановят всичко загубено през годините на икономии и реформи. Те може да отбележат повече точки на изборите за Европейски парламент и местни органи на властта през май, а позицията на правителството е възможно да се окаже незащитима. Това би могло да доведе до предсрочни парламентарни избори, които, ако неотдавнашните социологически анкети се потвърдят, биха довели до затвърждаване на позициите на Сириза и Златна зора и до безизходица, водеща към по-голяма разпокъсаност, разделение и нестабилност.

Политическите интриги, насилие и разделение бяха основни моменти в гръцката история до присъединяването на страната през 1981 г. към това, което тогава представляваше ЕС. Монархията, армията, чуждите сили и Студената война изиграха своята роля в поддържането на онези пожари, но и успяха да ги потушат, когато решиха така. Монархията беше премахната с референдум през 1974 г. след рухването на дясната военна диктатура, а армията беше обезсилена от десетилетията на членство в ЕС. Краят на Студената война беше последван от разширяване на ЕС и НАТО със страни от региона, което означава, че Гърция вече не беше изключение. Чуждите сили имат по-належащи грижи от добруването на Гърция. От гърците и техните институции зависи да запазят стабилността.

Ето защо убийствата са важни. Златна зора е дестабилизираща сила в гръцката политика и общество от внезапния й възход на изборите миналата година. Членовете й ставаха все по-войнствени – в парламента и на улиците, където извършваха нападения (някои смъртоносни) над имигранти и политически съперници. Те изглежда действаха безнаказано, понеже нито правителството, нито полицията, нито правосъдието изглежда желаеха да се заемат с тях – до 18 септември, когато рапърът антифашист Павлос Фисас беше убит от член на Златна зора. (Той призна престъплението.)

Реакцията на властите беше твърда. Лидерът на Златна зора, неговият заместник и други членове сега са или в затвора, или освободени под гаранция в очакване на съдебен процес по обвинения в ръководене на престъпна организация; партийното финансиране беше спряно, а полицейската охрана, с която партията се ползваше, беше отменена.

Демократичните институции на страната отстояха себе си. Сега трябва бързо да се докажат и да намерят извършителите на атаката от 1 ноември. Полицията подозира, че е била извършена от крайно леви терористи, последователи на „17 ноември“ – групировка, убила 23 души в периода между 1975 и 2002 г., когато полицията най-накрая я разби. Организацията (подкрепяща смесица от марксизъм и войнстващ национализъм, сякаш това не представлява противоречие) се определя като ангел отмъстител на преследваната левица, подбирайки като мишени бизнеса, политическите среди и полицейския състав, както и военни и дипломатически представителства в САЩ и Великобритания – две страни, обвинявани, че са помогнали на дясно правителство да разбие партизаните комунисти в гражданската война през 1946-49 г., последвала нацистката окупация.

Поддръжниците на Златна зора, които се смятат за преследвани и националисти, отдавна се възмущават от доминирането на лявото върху обществения дебат и начина, по който левицата се възприема като жертва. Убийството на двама членове на Златна зора внезапно даде на поддръжниците й морално превъзходство и увеличи усещането им за несправедливост. Това може да се отрази в дори по-силно представяне на изборите. Нещо по-лошо, може да тласне към убийства от мъст от страна на една, в крайна сметка, отявлена паравоенна организация.

В ситуация, при която силите на политическата левица и десница набират сила и вероятно се насочват към конфликт, а центърът се бори да запази позиции, може да станем свидетели на нещо, което изглеждаше доскоро невъзможно: нов кръг на граждански конфликт след десетилетия на мир и напредък. Макар че изпадането в политическо насилие не е неминуемо, декорите са поставени така, че твърде много зависи какво ще решат да направят едни глупаци с оръжие.

БТА

* Никос Констандарас е главен редактор и автор в гръцкия в. „Катимерини“