Защо датчаните са най-щастливи на Земята

Франс прес

Скиори се спускат по 40-метровата писта на Оле Харилд в Дания. Снимка АФП/БТА

Те са най-задлъжнелите в света, имат дълги и мрачни зими, живеят по-кратко от някои в Средиземноморието и въпреки това датчаните от дълго време, както показват проучване след проучване, са най-щастливите на Земята.

Защо? Имигрантите в Дания се колебаят между възхищението от датския егалитаризъм и критиките към тези хора, които прекалено лесно остават доволни. „Можете да достигнете висок политически пост или да станете директор дори ако сте обикновен човек“, казва Жозефин Хоуг, филипинка, пристигнала преди 40 години в скандинавската страна. Дания започна да се очертава като най-щастливата европейска страна в проучване на Европейския съюз през 1973 година. Още същата година тя се оказва на първо място в Годишния доклад за щастието на ООН, въпреки че трудно излиза от най-тежката си икономическа криза след Втората световна война и макар лявото правителство да налага строги бюджетни икономии.

Значителни преимущества

„Едно от нещата, които правят датчаните щастливи, е сигурността, която царува в обществото“, твърди Мейк Викинг, директор на много сериозния институт за изследване на щастието, датски изследователски център. „Ако загубим работата си, получаваме помощи, ако се разболеем, можем да отидем в болницата и т.н.“, добавя той. Именно в Дания се плащат най-много данъци в света, но данъкоплатците са свързани с щедра социална система, като субсидираните детегледачки или помощите за безработица, които им гарантират 80 на сто от предишната им заплата в продължение на 2 години, ако загубят работата си. Високото ниво на доверие, което цари между хората, отразяващо доверието, с което се ползват политическите ръководители и ниското равнище на корупцията също обяснява датското щастие, според Викинг.

В страната има голям брой клубове и асоциации, в които може просто да се включи всеки, без да се разглежда принадлежност към определена социална прослойка. В шах клуб директор на предприятие може да играе срещу касиерка, без никой да се учудва. Може да се прочетат и други обяснения за това щастие в историята на страната. Дания беше голяма европейска политическа сила от 13-и до 17-и век. Но днес малката й територия и ограниченото й влияние „са резултат от 400 години принудителен отказ от територии, капитулации и загубени битки“, както обяснява официалният сайт на страната (denmark.dk). „Те не са спечелили нищо през последните два века, само са губили, и са си създали манталитет да ценят това, което им е останало“, обяснява Майкъл Бут, автор на книгата „Почти перфектните хора“.

Много свободно време

Датчаните имат талант и в отказа да признаят притеснителните истини, според Бут. „Те имат най-високото ниво на частен дълг в света, но умеят да повтарят: „Всичко върви много добре, госпожо маркизо“. Малко неща ги смущават. Датчаните умеят „да прощават на обществените личности техните отклонения. Какъвто беше случаят с премиера Андерс Фог Расмусен, който ги въвлече в две тежки войни в Афганистан и Ирак. Той съсипа икономиката им и въпреки това не се чува дума срещу него“, обяснява Бут. Впрочем, те имат много свободно време, защото седмичната продължителност на работата е средно само 33 часа според Фондация Рокуул, датски изследователски център.

Като имигрант от Великобритания Бут в началото е мразел данъците, климата и „неудобството, изпитвано от всички, които имат амбиции и успяват“. Но откакто е станал баща, той не се вижда да живее никъде другаде. Дания „е без съмнение най-добрата страна, в която да имаш деца. Тук всичко е направено за семейството“, заключва той.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.