Рок училище в Кабул – новото лице на Афганистан

Франс прес

Седемгодишното афганистанче Салахдин е дребно на ръст, но в единственото рок училище на Кабул пее „We will rock you“ толкова убедително и така силно, че Фреди Меркюри със сигурност щеше да го хареса.

Дали в крайна сметка това не е новото лице на Афганистан – едно малко момче, което пее с цяло гърло песен на „Куин“? Подобна сцена беше напълно невъобразима допреди няколко години по времето на талибанските фундаменталисти 1996 г. – 2001 г. , които бяха забранили музиката и други развлечения.

Училището беше създадено преди около две години в „салона“ на къща в Кабул. „Музикантите се събираха редовно тук. Както и други младежи, които ни молеха да изпълним някое парче и се интересуваха как свирим на инструментите“, разказва Хумаюн Задран, един от основателите на училището за рок музика.

„Така ни хрумна да открием рок училище в Кабул. Започнахме лека-полека с няколко китари и с половин комплект барабани. Сега имаме над 35 ученици“, допълва той.

Разположено в жилищен квартал на Кабул, училището носи духа на музиката и изкуството. В градината стените са украсени с графити на местни творци, на една от стените има голяма електрическа китара, на друга – картина на жена, която сякаш се е заплела в булото си.

Във вътрешността на сградата културите са се смесили. Картини със сцени от афганистанското ежедневие са поставени в съседство с огромен портрет в черно и бяло на Джак и Мег Уайт от американското дуо „Уайт страйпс“.

Седнал на една пейка, 18-годишният Омар Пайман дрънка струните на електро-акустичната си китара. Сол-ре-ла минор, сол-ре-до. Това е „Knockin’on a havens’ door“, едно от най-прочутите парчета на Боб Дилън, химн, който начинаещите китаристи не могат да подминат.

„Това е единственото място в Афганистан, където можем да се научим да свирим рок“, казва този фен на бандата „Линкин парк“.

Омар, с едва що покълнала брада и буйна щръкнала коса, е започнал да учи в рок училището преди седем месеца, но е трябвало да убеждава семейството си. Дори и ако талибаните не са на власт в Афганистан, страната си остава консервативна.

„Те знаеха, че се интересувам от музика, но ми казваха да не свиря, защото се притесняваха за безопасността ми“, казва той.

„За музикантите е много трудно, особено за жените“, потвърждава и Мина Юсуфзай, двадесет и две годишна ученичка по цигулка.

„Жените могат да ходят на училище, за да се учат да четат и пишат, но музиката си остава за тях често пъти недостижима мечта“, допълва тя. „Някои в тази страна предпочитат музикантите да са мъртви“, казва Омар.

В рок училището в Кабул обаче се придържат към максимата, че „музиката облагородява нравите“. „Учениците черпят от музиката нещо, което им позволява да си представят бъдещето по друг начин, да забравят за ежедневното насилие“, казва директорката на училището Робин Ричек, която е американска виолончелистка.

Тази нужда да се забравят нападенията на талибаните, да се мечтае за една отворена към света страна, обяснява може би ентусиазма на учениците в рок училището в Кабул.

„Трудно е да се прави сравнение с учениците, които имах в САЩ, които често пъти бяха много талантливи, но мисля, че учениците в Кабул са по-пламенни“, казва Робин Ричек.

Когато слуша как малкият Салахдин изпълнява „We will rock you“, акомпанирайки си с китара, сякаш е имал дълга кариера зад гърба си, човек е склонен да повярва на твърдението на Робин. Дали Салахдин няма да е бъдещата рок звезда на Афганистан? Или пък рок звездата ще е Ануше, която гордо пее до него? А може би двадесет и две годишният Каис Садат на бас китарата, който си мечтае да създаде хеви метъл група?

Тази нова кръв някой ден може би ще се влее в младата рок сцена на Кабул, която расте малко по-малко благодарение на някои местни групи и на фестивал, наречен „Саунд сентръл“.

„Но отвъд афганистанската столица цялата страна трябва да привикне с оглушителните ритми на барабаните и воя на китарите“, казва Сулиман Кардаш, певец в афганистанската група „Кабул дриймс“.

„Трябва да им обясним това. Едно дете, което идва на концертите ни, не знае откъде идва дисторшънът китарен ефект, използван при свирене на електрическа китара, който изкривява звука с цел постигане на по-тежко и мощно звучене на електрическите китари „, допълва този постоянен посетител на рок училището, превърнало се и в място за срещи на кабулските музиканти.

Днес според Сулиман рокът си проправя път в Афганистан и страната няма да се върне назад въпреки постоянното насилие, натиска на консерваторите и страха от гражданска война след изтеглянето на войските на НАТО идната година. „Ние докарахме рока тук и сега, когато той е при нас, никой няма да ни го отнеме“, казва Сулейман.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.