Революционният лидер на маоистите в Непал губи подкрепа

Гопал Шарма
Ройтерс

Вдовицата Нараян Кумари Гимире е загубила вяра в могъщите непалски маоисти – единствената причина, поради която ще получат гласа й на утрешните избори е, че нейният син е загинал за тяхната кауза по време на въстание в страната, завършило преди седем години.

За 62-годишната Гимире някогашните партизани с нищо не са показали, че са по-добри от останалите алчни и постоянно каращи се непалски политици, откакто махнаха червените кърпи от главите си, свалиха оръжието и вкусиха от властта на изборите през 2008 г.

„Те са корумпирани, живеят в големи къщи. Не правят нищо за семействата на онези, които пожертваха живота си“, каза тя на предизборен митинг край столицата Катманду.

„Но аз ще гласувам за тях, защото съм кръвно свързана, заради сина си“, заяви Гимире, която каза тези думи на открито, заобиколена от намиращите се наоколо планини със заснежени върхове.

Заключен между Индия и Китай, Непал ще избира ново учредително събрание, което да напише конституция след премахването на 240-годишната феодална монархия, срещу която маостите се сражаваха.

Химилайската страна, която е с размерите на Гърция, се мята от една политическа криза в друга през последните пет години, откакто се провали първият опит за постигане на обединение за нов основен закон, което остави място за процъфтяване на екстремистки групировки и престъпни банди.

Пет правителства – две от които оглавявани от Обединената комунистическа партия на Непал (маоисти) – идваха и си отиваха, а политиците се караха за устройството на предложената нова република и как да бъде управлявана.

Икономическият растеж в Непал, където близо четвърт от 27-милионното население живее под прага на бедността, се колебае около 3,5 процента през последните десет години – доста по-нисък темп в сравнение с постигнатия от съседите Китай и Индия, което принуди много хора да си търсят работа в чужбина.

Доста от гнева за това състояние е насочен към 58-годишния революционер Пушпа Камал Дахал (известен още като „Прачанда“), чиято партия оглави вълната на надеждата в изтощената от война страна и спечели най-много места в първото учредително събрание, което функционираше и като парламент.

След като бе избран за премиер, Прачанда обеща да направи набързо република от населяващите страната 103 етнически групи и да я превърне в съвременно подобие на Швейцария. Той обеща и широкообхватна поземлена реформа в една страна, в която 80 процента от хората се издържат от селско стопанство. Прачанда не успя и в двете.

ОТ ДЖУНГЛИТЕ ДО КОРИДОРИТЕ НА ВЛАСТТА

Според критици най-осезаемата промяна е била тази в начина на живот на Прачанда. Той се превърна от загадъчен партизански командир, живеещ в джунглите, в най-високопоставения политик в страната.

Негов бивш маоистки другар му зашлеви плесница на митинг миналата година, заявявайки, че се е отдалечил твърде много от идеалите на движението, което водеше кървава бунтовническа борба, отнела живота на над 160 000 души.

„С богатството, което са натрупали, могат да си живеят десетилетия“, казва Бипин Адхикари, който е конституционен експерт и независим коментатор.

Кампанията на Прачанда е най-добре спонсорираната в страната, превъзхождайки тези на съперниците му, включително на Непалския конгрес – най-дълго управлявалата партия. Оплешивяващият и леко напълнял лидер кръстосва Непал с хеликоптери, докато други изпитват трудности да се придвижват из страната.

Маоисткият лидер, който сега се облича по западен образец, несъмнено е най-разпознаваемото лице на изборите.

Негова дъщеря и снаха също участват на вота, което според критици прилича на непотизъм.

„Той е съвсем различен човек от това, което беше като бунтовник“, заявява бивш индийски дипломат, работил в Катманду. „Темпераментът от окопите много бързо отстъпи място на политиканството“.

КОМПРОМИСЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ БЪДЕЩА РЕПУБЛИКА

Въпреки общественото разочарование от Прачанда той си остава ключът към разрешаването на политическата безизходица. Бившият революционер призова избирателите да дадат на маоистите пълно мнозинство, за да може преминаването от свалената монархия към федерална република да залегне в нова конституция.

Никоя от трите големи партии – маоистите, Непалски конгрес и Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) – не се очаква да спечели мнозинство в 601-местното събрание, но Прачанда изключи възможността за компромис за постигане на единодушие около основен закон.

„Това е последният ни шанс, трябва да направим всичко по силите си да изработим конституция“, заяви той за Ройтерс, в своето обградено със стени имение в луксозен район на Катманду.

Маоистите искат Непал да се раздели на 13 щата, в изпълнение на исканията на най-различните етнически и езикови групи, които мобилизираха по време на гражданската война.

Другите политически партии са против това, защото според тях така може да се отприщи междуетническо напрежение, което монархията е прикривала, и поискаха новите щати да бъдат създадени в мултиетнически, мултиезикови и мултирелигиозни граници.

Прачанда не каза какъв може да бъде компромисът, но други маоистки лидери казват в личен разговор, че той може да е отказ от предложения брой щати.

Политическите му маневри обаче се приемат с възмущение от мнозина, които преди са се възхищавали на маоистите.

„Щом не могат да се погрижат за семейството на мъченици, за кого другиго ще се погрижат?“, каза вдовицата Гимире. „Хората страдат, нямат какво да облекат, нямат покрив над главите си“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.