Източно партньорство: кой и какво ще подпише във Вилнюс

Дойче веле

Лидерската среща на Източното партньорство в края на ноември във Вилнюс може да стане историческа, смята председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Дойче веле проучи шансовете да се оправдае тази прогноза.

* * *

Да се развиват подчертано тесни отношения с бивши съветски републики, без да им се предлага пълноценно членство в Евросъюза – ето какво предвижда програмата на ЕС Източно партньорство, чиято поредна среща на върха предстои на 28 и 29 ноември във Вилнюс. Мястото е избрано във връзка с председателството на Литва в ЕС.

Сред основните цели на програмата, обявена през 2009 г. на лидерски форум в Прага, бе да създаде условия „за ускоряване на политическото асоцииране и по-нататъшната икономическа интеграция“.

В програмата се включиха първоначално шест бивши съветски републики – три източноевропейски (Беларус, Молдова, Украйна) и три от Южен Кавказ (Азербайджан, Армения и Грузия). Русия също бе поканена, но отказа.

Украйна: фаворитът губи позиции

Основно събитие на вилнюската среща се очакваше да стане подписването на споразумение за асоциирано членство на Киев в ЕС. Месец преди форума шефът на Европейската комисия Жозе Барозу заяви, че страните скоро ще постигнат тази обща цел. До неотдавна Украйна бе смятана за флагман сред държавите от Източното партньорство. Правителството в Киев получаваше най-голямата финансова помощ (по официални данни на ЕС близо половин милиард евро за периода от 2007 до 2010 г.) – двойно повече от Молдова и тройно повече от Грузия. Последва и ново увеличение на отпусканите средства.

Украйна приключи първа преговорите по споразумение за асоциирано членство, предвиждащо и зона за свободна търговия. Това стана в края на 2011 година. Обаче процесите срещу бившата премиерка Юлия Тимошенко и осъдителната присъда, също и наказателни дела, в които обвиняеми бяха други опозиционери, предизвикаха критики в ЕС. През 2012 г. Брюксел отложи парафирането на документа (одобряването на окончателен вариант).

ЕС и Украйна имат желание да го подпишат на срещата във Вилнюс. Ако това стане, някои положения от текста може да влязат в сила, още преди да бъде ратифициран от парламентите. Но само ако Украйна изпълни едно от основните изисквания на ЕС – да спре практикуваното избирателно правосъдие. Сиреч, докато Юлия Тимошенко е в затвора, Брюксел няма да подпише споразумението за асоцииране.

Молдова: новият любимец на Европа

Вместо Украйна най-примерен участник в Източното партньорство се очертава да стане Молдова, по-последователна в стремежа за сближаване с ЕС. Кишинев и Брюксел планират да парафират във Вилнюс споразумение за асоцииране и да го подпишат през 2014 г., тоест преди да изтече мандатът на днешния състав на Европейската комисия. Европейските столици не спират да хвалят Молдова заради реформите в страната и за липсата на явни проблеми с демокрацията, каквито има в други страни от Източното партньорство.

Две седмици преди вилнюския форум Барозу направи сензационно изявление. По думите му Еврокомисията ще препоръча Съветът на ЕС да премахне визовия режим с Молдова. До каква степен, още не се знае. Съответно Молдова може първа да получи от ЕС онова, което другите смятат кажи-речи за най-важно в сътрудничеството с Брюксел: правото да пътуват в Европа без визи.

Изявлението на Барозу е пример как работи принципът „повече срещу повече“ (more for more) – един от новите принципи в европейската политика за съседство, в чиито рамки действа Източното партньорство. Той се свежда до следното: колкото повече реформи прави една държава, с толкова повече насрещни крачки отвръща Брюксел.

Грузия: проевропейски курс, обаче…

Грузия не остава по-назад от Молдова и също смята да парафира във Вилнюс споразумение за асоцииране, което да подпише през 2014 година. На сегашната среща се очаква Грузия да бъде представлявана от новия си президент Гиорги Маргвелашвили.

Ще се интегрира ли Тбилиси в ЕС със същото темпо, както Кишинев? Това до голяма степен ще зависи от развитието на ситуацията в страната. Наскоро Брюксел посъветва новите грузински власти да не вървят по стъпките на Украйна и да не преследват опозиционните лидери. Озове ли се зад решетките Михаил Саакашвили, напуснал на 17 ноември президентския пост, това може според наблюдатели да забави за Грузия сключването на договор за асоцииране с ЕС.

Армения: Русия излезе по-силна

Четвърта държава, проявила интерес да подпише такъв документ, бе Армения. През лятото Ереван и Брюксел приключиха съответните преговори. Също като в случаите с Грузия и Молдова страните се канеха да парафират споразумение на форума във Вилнюс и да го подпишат през 2014 г.

В началото на септември обаче арменският президент Серж Саркисян има в Русия среща с колегата си Владимир Путин. След това Ереван се отметна и вместо да задълбочава отношенията си с Евросъюза, заяви, че се стреми към членство в друг съюз – Митническия (Русия, Беларус и Казахстан, б. р.).

Азербайджан: енергетиката над всичко?

Съсед на Армения, Азербайджан не планира да подписва нищо във Вилнюс, при все че не се стреми да влезе и в Митническия съюз. В отношенията между Баку и Брюксел доминира енергетиката.

През юни 2013 г. международният консорциум, разработващ находището Шах Дениз, избра маршрута, по който ще транспортира газа от Азербайджан в Европа. Взето бе решение да се строи Трансадриатически газопровод. Страните от ЕС се надяват тръбата да намали зависимостта им от руския газ.

Може би тъкмо затова – независимо от европейските критики по повод неотдавнашните президентски избори в Азербайджан, Илхам Алиев получи покана за срещата във Вилнюс. Не се знае обаче дали ще участва. Баку реагира с раздразнение на критиката във връзка с изборите, прозвучала от Европейския парламент.

Беларус: отново без Лукашенко

Колкото до беларуския президент Александър Лукашенко, той не би бил добре дошъл на срещата във Вилнюс – както и на предишния лидерски форум във Варшава през 2011 година. Очаква се представител на страната да бъде човек от ръководството на външното министерство.

Беларус е единственият участник в програмата, санкциониран от ЕС за погазване на човешките права и гонения срещу опозицията. Мнозина експерти се съмняват дали санкциите имат ефект. Някои европейски политици призовават да се използва срещата във Вилнюс за деблокиране на връзките с Беларус, която гради Митническия съюз наред с Русия и Казахстан.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.