Въпреки отказа на Албания САЩ ще доминират на Балканите

в. Нова Македония

Масовите протести през 1999 г. против плановете на НАТО да използва Македония като логистика за своите нападения срещу Югославия на Слободан Милошевич не дадоха плод. Правителството в Скопие изпълни исканията на мощния Запад. Същото бе и когато САЩ си избраха място край скопското Кале за изграждането на новото посолство. Протестираше се, събираха се подписи, но накрая през 2005 г. бе подписан договорът за продажба на земята. Подписа го тъкмо Пол Уолърс, тогава като и.д. посланик.

Това са само два примера, а иначе това отношение на балканските държави към Запада, особено към САЩ, е обичайно. Според мненията на експертите някои местни власти не виждат само стратегически партньор и съюзник във Вашингтон, но дори патрон, който трябва да се слуша и на когото не трябва да се противопоставят.

И всичко това бе прекъснато на най-неочакваното място – в Албания, особено като се знае, че албанският фактор в региона е най-силен съюзник, дори и длъжник на САЩ, и максимален поддръжник на американските интереси.

Албанският премиер Еди Рама в петък стана първият балкански лидер през последните години, който изправен пред интересите на САЩ и исканията на местната общественост, реши да каже „не“ на Вашингтон във връзка с плановете за унищожаване на сирийското химическо оръжие на албанска територия.

Рама в началото бе поддръжник на идеята, обещавайки, че Албания ще бъде добре възнаградена, но докато растеше съпротивата на гражданите и протестите ставаха все по-масови, той промени становището си. САЩ приеха отговора и обявиха, че ще го зачетат и от тях не се очаква допълнителен натиск.

Какво ще означава този ход на премиера на Албания?

Дали това ще бъде изолиран случай, знаейки, че все пак става дума за много чувствително нещо – химическо оръжие, или пък това ще означава край на балканската сервилност към Вашингтон и към западния фактор изобщо?

Албанските и македонските експерти смятат, че нещата отсега нататък сигурно ще бъдат различни в това отношение, но само до известна степен, те няма да бъдат диаметрално противоположни на това, което бяха досега.

Анализаторите коментират, че политиците в региона обикновено са безпомощни да се противопоставят на плановете на Запада, дори и когато те са против местните интереси. В албанския случай това е още по-силно, като знаем, че албанско-американските връзки са по-здрави от тези между САЩ и която и да било съседна държава, включително и Македония.

Досегашният опит показва, че държавите в региона са неспособни да се противопоставят на западния интерес, особено когато става въпрос за Съединените американски щати. Това само потвърждава факта, че американският фактор в региона е особено подчертан и решен да преследва своите интереси без оглед на реакциите на местната общественост, казва анализаторът Ристо Никовски, който сред другите функции, които е извършвал, е бил и македонски посланик в Тирана. Подобно становище, в общ смисъл, има и Гледис Гипали, изпълнителен директор на Европейското движение за Албания.

Тук има проблем с манталитета и с обществото. Обикновено властите не са изправени пред силни реакции от гражданите дори и за спорни решения, свързани с желанията на Запада. Смята се, че властите ще вземат най-доброто решение. Но следващия път ще трябва да предвидят реакцията на обществеността преди да вземат окончателното решение, обяснява Гипали. Когато има власти, които сами поставят своите държави във втора категория в отношенията с по-могъщите, обикновено искреният и разумен граждански отпор отива залудо, независимо от това, че в този контекст той е първокласна демократическа проява. Но упоритите албански граждани, които издействаха промяна на плановете на правителството и Запада, получават хвалебствия отвсякъде, че са направили голям скок за демократичните стандарти в страната. Те са щастливи, че за пръв път не са се чувствали тероризирани на площадите. Рама ги поздрави и се вслуша в техния глас. Но ще бъде ли това само единичен случай или премиерът и гражданите вече направиха завой в отношенията между Запада и Балканите?

Стъпката на Еди Рама е извънредна и трябва да се поздрави. Дойде малко неочаквано, като се има предвид, че Вашингтон извърши изключително силен натиск планът за оръжието да бъде приет. Независимо от това дали са верни петте точки от американското предложение, решението на Албания заслужава най-високо уважение. Под въпрос беше не само застрашаването на тази страна, но и на целия регион. Смятам, че Рама вече няма пространство за оттегляне, това е окончателно решение. Но не вярвам, че това ще бъде някаква нова тенденция, а само изключение, знаейки, че албанско-американските отношения са на ниво високо партньорство. За жалост, тази стъпка няма да промени нищо особено нито в региона, който ще остане под американско влияние и след това събитие в Тирана, е категоричен Никовски.

Гипали от своя страна има по-меко становище. Той смята, че може би работите няма да се променят коренно, но с това започват да се променят, преди всичко в демократична посока, независимо от това дали темата е антизападна или друга.

Не мога да предполагам дали стъпката на премиера Рама ще бъде обрат в това колко сервилна ще бъде занапред държавата към САЩ. Но съм сигурен, че след протестите, правителствата ще внимават много повече за това кои искания трябва, а кои не трябва да приемат. Досега всичко се приемаше без възражение. Албания прие членове на уйгурското малцинство, китайски мюсюлмани, които бяха затворени в Гуантанамо, което създаде проблем с Китай. След това прие и около 200 лица от едно иранско малцинство, което се борело против режима. Нямаше подкрепа от обществеността за тези стъпки, но те бяха направени. Отсега нататък ще се мисли повече и за обществената подкрепа. Вярвам, че този пример ще следват и другите държави в региона, тъй като щом е успял на едно място, може да успее и на други, обяснява анализаторът.

След решението на Рама албанските медии спекулираха какво щеше да получи страната, ако бе приела плана на нейна територия да бъде унищожено сирийското химическо оръжие. Според тези информации предложението било съставено от пет точки, а те са: да се осигури помощ за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС през декември, помощ да стане членка на ЕС до края на мандата на Еди Рама, финансова помощ в размер на три бюджета или около 12 милиарда долара, премахване на визовия режим със САЩ, предложение Албания да получи Нобелова награда за мир.

Но местните анализатори са скептични, че това е бил истински план. „Като експерт по евроинтеграция смятам, че първите две точки нямат смисъл. Кандидатският статут е очакван, но той така или иначе нищо не означава. Македонският пример показва това много добре. Освен това е невъзможно Албания за три години, до края на мандата на Рама, да стане подготвена за членство в ЕС, а не е възможно американците да убедят френската, холандската, германската и изобщо европейската общественост да приемат страната неподготвена. Поради това предлолагам, че и другите три точки не са достоверни“, подчертава Гипали.

В целия този случай много интересно бе отношението на лидера на опозиционната Демократическа партия на Албания, бившия премиер Сали Бериша. Той в началото казал на американците, че подкрепя тяхната идея за сирийското оръжие. Всъщност, той бе толкова проамерикански настроен, че навремето призоваваше САЩ да поставят част от техния противоракетен щит на албанска територия, когато против това се протестираше в Чехия и Полша. Но когато видя, че протестите в Албания стават масови, Бериша се опита да поеме водещата роля в тях и да ги използва за борба против правителството. Демонстрантите не му позволиха това. Накрая, след като Рама прие исканията на гражданите, Бериша поиска неговата оставка, тъй като е предизвикал гняв сред населението.
БТА