Израел: в малцинство, но не и в самота

Въпреки охладнелите връзки с Вашингтон Израел е стигнал критично важен момент в дипломатическата си история. За пръв път виждаме практически на една и съща страна с него една арабска държава, и то сред водещите в мюсюлманския свят. От значение е също единодушието по иранския въпрос с Франция – с мощното си арабско лоби тя заема челни позиции в Европа по ниво на антисемитизъм. Още по-характерен момент е, че двете страни доста успешно спъват опитите на САЩ да се сключи договор с Техеран.

Да припомним, че Франция наложи вето върху женевското споразумение, което според нея не включва достатъчно конкретни искания за спиране на ядрената програма. Колкото до Саудитска Арабия, лидерите й открито негодуват и се боят от сближаване между Вашингтон и Техеран, способно да засили основния им съперник – шиитската Ислямска република.

Сближаването на Израел с Франция и Саудитска Арабия се гради на съвсем различна основа и не прилича на връзките със САЩ. Тук не става въпрос за приятелство или патронаж, а за сътрудничество между държави с общи цели и задачи. Сериозен пробив за международния имидж на Израел.

Посрещайки в еврейската държава президента на Франция Франсоа Оланд, Нетаняху повтори думите му, че „е по-добре да си в малцинство, но да бъдеш прав, отколкото в мнозинство, но да грешиш“. За Израел е вярно и друго – по-добре е да си в малцинство, но не и в самота. Предупрежденията на скептици, че Ерусалим остава сам в борбата срещу „лош“ договор с Иран, не се оправдаха. Съвсем доскоро даже израелски експерти твърдяха, че трябва да се примирим с американския подход, за да не изложим на опасност отношенията си с Белия дом. Днес обаче Израел демонстрира, че може да действа в международното пространство и без покровителството на САЩ.

В миналото всички смятаха, че Америка подкрепя еврейската държава от чисто благородство, за да я спаси от гибел всред враждебния свят. А Израел може или да слуша Големия брат, или да прави напук – като вироглаво дете. В ситуацията с Иран това би означавало, че след подписване на „лош“ договор Израел ще бъде принуден да нанесе военен удар. Бившият съветник по националната сигурност Яаков Амидрор заяви неотдавна, че Военновъздушните сили на ЦАХАЛ (израелската армия) могат да атакуват Иран и без подкрепа от САЩ. А западният печат, без да посочва конкретни източници, твърди, че Рияд уж бил готов да предостави на Ерусалим въздушното си пространство, самолети-цистерни, безпилотни летателни апарати и всичко необходимо за удар – в случай че бъдат частично вдигнати санкциите срещу Иран. Официалните саудитски и израелски източници впрочем не потвърждават това.

Въпросните изявления обаче са просто един вид въздействие върху САЩ и международната общност. Общите моменти в позициите на Израел, Франция и Саудитска Арабия, напротив, открояват дипломатическото решение на иранския проблем като далеч по-реално от военното. И това решение – ако бъде постигнато, наистина ще може да ограничи шансовете на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие, също както координираният международен натиск принуди Асад да се откаже от химическите въоръжения.

Ситуацията с Русия е малко по-различна. Смята се, че Москва заема проиранска позиция и редица експерти са на мнение, че посещението на Нетаняху в Руската федерация може да има само декларативен характер – т.е. да демонстрира на САЩ, че Израел има с кого да обсъжда иранския проблем. Кремъл обаче няма интерес Близкият изток да се превърне в ядрен регион, което неминуемо ще стане, ако след Иран видим атомни оръжия и в Саудитска Арабия. Освен това Русия винаги е готова да играе „в полето“ на САЩ, подкрепяйки техни традиционни партньори – в случая не само Ерусалим, но и Рияд. Накрая, Москва има и чисто икономически интерес: евентуално участие на „Газпром“ в разработката на израелски находища. Прочее Русия би могла да стане ако не титуляр, то резервен играч от екипа, формиращ се днес около Израел.

САЩ са от другата страна на барикадите. Президентът Обама жадува да възстанови авторитета си в Близкия изток, като подобри отношенията с Иран и привидно премахне основната заплаха за света. Иска бързо да постигне резултат дори ако времето покаже, че не е бил достатъчно ефективен. Белият дом заявява, че ако санкциите бъдат засилени, иранците ще откажат да преговарят – но всъщност тъкмо санкциите накараха Техеран да склони на диалог със Запада.

Американският държавен секретар Джон Кери уверява, че Израел ще бъде изолиран, дръзне ли да тръгне срещу САЩ. Но позицията на Саудитска Арабия и Франция (може би и тази на Русия) сочи колко са несъстоятелни тези предупреждения. Израел намира все повече съюзници и съмишленици в света. Редица страни, без да подкрепят Израел в политически план, развиват с него икономически, културни, научни връзки. Вашингтон не може вече да говори от името на целия свят и да се представя като патрон на еврейската държава.

Още по темата: Стратегически „триъгълник“ Гърция, Кипър, Израел

С. Лигерос, сп. Епикера

Официалното посещение на гръцкия премиер Андонис Самарас в Израел миналия месец и състоялото се в неговите рамки заседание на междуправителствения съвет за сигурност е потвърждение за намерението на двете страни да укрепят и развият стратегическите си връзки, които включват и Република Кипър.

Споразуменията за сътрудничество в някои сектори, подписани от компетентните ресорни министри, допълват политическата воля, изразена от трите държави в Източното Средиземноморие да вървят заедно и да си сътрудничат на геополитическо и енергийно ниво в региона.

Въпреки противната официална реторика, отношенията на Израел с Кипър и Гърция са функция на връзките на тази страна с Турция. Еврейската държава се обърна към Никозия и Атина, когато бе нарушена стратегическата й връзка с Анкара. Разривът в израелско-турските отношения бе предизвикан по инициатива на правителството на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Неосманците бяха стигнали до заключението, че за да може лидерските им амбиции да получат тласък в мюсюлманския свят, е нужно да се саморекламират като силата, която има и волята, и силата да подкрепи с голяма доза символизъм каузата на палестинците.

Анкара не би могла да даде тласък на лидерските си амбиции, ако не промени разсейващото се впечатление, че е съюзник на Израел. За това тя осъди израелските нападения в Газа, за това разви отношения с Хамас и Хизбула в Ливан. Заслужава да се припомни, че дотогава израелските бойни самолети имаха разрешение да извършват маневри в Южна Турция. В замяна Анкара получаваше информация, ноу-хау за оръжейни системи и мощна подкрепа за турските позиции от всесилното еврейско лоби в САЩ.

Разривът в отношенията на Израел с Турция стана очевиден в началото на 2009 г., когато в Давос премиерът Ердоган публично влезе в конфликт с израелския президент Перес по палестинския проблем. За разрива допринесе и кървавият инцидент на кораба „Мави Мармара“ през май 2010 г. Израелците смятат Турция за ключова страна и не биха искали да развалят отношенията си с нея. Настойчивостта на Ердоган обаче ги накара да преразгледат стратегията си.

Разривът с Турция и Арабската пролет стесниха много пътя, свързващ Израел със Запада. На еврейския фактор бе припомнено, че в този район геополитическата игра определено се влияе от религиозния мултикултурен критерий. Това е определящата геополитическа причина, поради която израелците се обърнаха към Република Кипър и Гърция, оценявайки стойността, която те имат за националната им сигурност. Откритите находища на природен газ също прибавиха към това още една причина от геополитически характер.

Израел не иска Турция да играе лидерска роля в Източното Средиземноморие. Много неща обаче ще зависят от пътя, който Израел ще избере, за да пренася природния газ до международния пазар. Ако синьото гориво минава през Турция – чрез изграждането на тръба по дъното на морето – двете страни ще са взаимно зависими до голяма степен. Този факт неизбежно ще ги обвърже и политически. Последиците за Република Кипър и Гърция ще са неблагоприятни.

Експортната цена на природния газ ще се увеличи. Ценовият ръст ще зависи и от това дали ще бъдат открити находища в кипърския шелф. Възможно е да бъде упражнен натиск върху Никозия от страна на „тройката“ кредитори за транзитиране на природния газ до европейските пазари през Турция. Ако се избере обаче, което изглежда твърде вероятно, решение за втечняване на израелското и кипърско синьо гориво в Южен Кипър, това ще укрепи още повече стратегическата връзка на Израел с двете гръцки държави, независимо от това какви ще са последиците за баланса на силите в Източното Средиземноморие.

На тази връзка може да се погледне и като на стабилизиращ фактор на фона на сегашната политическа нестабилност в Тунис, Либия и Египет и най-вече на конфликта в Сирия. На практика това означава подсилване и на слабата преговорна позиция на Атина и Никозия. А за да може това да се превърне в предимство, е нужна и съответната политическа воля от страна на правителството на гръцкия премиер Андонис Самарас и на кипърския президент Никос Анастасиадис.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.