Добив на суровини в Перу: Смъртта на Медната планина

в. Франкфуртер алгемайне

В защита на нашите гори от Амазония
Индианчета от амазонската джунгла в Перу са издигнали лозунг в защита на нашите и техните гори. Там работи българска мисионерка – Мила Банкова.

Китайски и западни концерни добиват в Перу злато и мед. Местните жители се оплакват, че водата им е отровена, а те биват прогонвани от домовете си.

Град Кахамарка е разположен в Андите в Северно Перу, по-близо до небето от много други градове. Заобиколен е от зелени планини, край къщите се разхождат крави и прасета. Околността се слави с живописността си. Не всичко тук обаче е идилично – на планински склон недалеч от града се вижда изписано с каменни блокове CONGA NO VA! (НЕ НА КОНГА!) – протест срещу поредния от множеството минни проекти в региона. Този път става дума за нова медна мина.

Проектът Conga се разработва от миннодобивния концерн Newmont от САЩ, който си партнира с перуанската компания Buenaventura. Те притежават и най-голямата златна мина в Южна Америка – Янакоча, която е разположена в планините на Кахамарка. Новата медна мина трябва да се появи точно там, където сега има четири големи високопланински езера, снабдяващи местното земеделско население с вода за животните, за земеделие и за пиене. „Очите на боговете“ – така ги наричат местните.

Ситуацията ескалира

Пабло Санчес де Франсес е противник на миннодобивните проекти. Той е 32-годишен инженер еколог, който работи за гражданската организация Grufides, ползваща се с подкрепата на католическата Misereor.

Има дни, които човек никога не може да забрави, отбелязва той.

За Пабло и неговите приятели такъв ден е 31 май 2012 година. Тогава те, заедно с още стотици граждани и селяни, се събират на Plaza de Armas, за да протестират срещу проекта Конга. Някой докарва преносим павилион за закуски и раздава безплатно храна. И тогава пристига полицията. Не е нужно Пабло да разказва какво се случва след това – една охранителна камера е записала събитията.

Полицаите идват с автобус на минната компания Yanakocha, която също е част от концерна, срещу който хората протестират. Полицаите, както се разбира, в свободното си време работят и като служители по сигурността на концерна. В Перу това не е необичайно и едва ли някой би се възмутил. Много полицейски участъци пък са построени на терени на минните компании. Полицаите изскачат от автобуса и разпръскват тълпата с палки, преобръщат преносимия павилион и изблъскват жена, която се съпротивлява. Един журналист заснема събитията и полицаите го заобикалят, за да му вземат фотоапарата. Младият мъж се свива над фотоапарата си, опитвайки се да го предпази. Тогава полицай го удря с палката си в лицето, след това още един. Младежът кърви, те го хвърлят в каросерията на един пикап и напускат града. Сега мъжът е изправен пред съда за съпротива на полицейските органи. Полицаите обаче не знаят за видеокамерата, която току-що е била монтирана. Записът достига до обществеността.

Пет седмици след полицейската намеса ситуацията в Кахамарка и съседните области ескалира. В градчето Селендин 30 000 души излизат на улицата. Демонстрантите опожаряват кметството, но докато се придвижват към сградата на регионалната администрация, полицията вади оръжие. На земята остават петима мъртви, сред които едно дете. Не е потърсена отговорност от никого. Проектът Конга обаче оттогава изглежда е замразен. Всъщност, подготовката за началото на строителните дейности продължава да тече с пълна сила. Президентът на Перу Олянта Умала държи на думата си, а е обещал на инвеститорите, че проектът ще бъде изпълнен.

Yanakocha премества планини

Недалеч може да се видят последиците от минодобива. По виещ се път се стига до златната мина Янакоча. Камиони пристигат и заминават, някои са натоварени с живак – страничен продукт от мината. Преди време, както съобщиха медии, от един от камионите превозващи живак, имало теч. Деца събрали блестящия метал и го отнесли в домовете си. Едва няколко дни по-късно концернът платил малки суми, за да му върнат отровното вещество. Не била проведена обаче никаква акция за почистване.

На входа на мината се вижда мащабът на добива. Yanakocha, премества планини, буквално. Върховете и долините изглеждат така, сякаш някой великан безразборно е нахапал гигантски сладкиш. Хаос от огромни дупки (всяка с диаметър по един километър), кладенци, тръби и издигнати от човека планини, простиращи се докъдето погледът стига. Изкуствени планини от чакъл, старателно напластени като сватбена торта и снабдени със сложна дренажна система. Те биват обливани със смес от вода и цианид – отровният химикал отделя златото от скалата и отдолу капе скъпоценна каша от отрова и злато.

Когато конкистадорите на Писаро сред сеч, грабежи и масови убийства, пленили и задържали последния император на инките Атауалпа, го принудили да напълни две стаи със злато и сребро. Когато Атауалпа платил откупа, испанците под фалшив претекст, че подклажда въстание, го заклали на същия площад, който неотдавна стана свидетел на полицейската бруталност.

„Да защитим това, което е наше“

Мина Янакоча сега дава един милион унции злато годишно, което е много повече от две стаи. Мината е построила допълнителен водопровод и училище за Кахамарка, предлага 2000 работни места, които в по-голямата си част са заети от местни жители, и осигурява на селяните дъждовна вода и електроенергия.

Разпитваме ръководителя на мината Йори Сенс и инженер еколога Скот Люис за твърденията на селяните, че кравите и овцете им измират, защото са пили отровните води. Това ни разказа дон Фелипе, който живее недалеч от мината. Люис оспорва твърденията. Според него мината има затворен воден цикъл и навън не могат да проникнат отровни води. За инженера това се доказва от факта, че в реката живее пъстърва. Според селяните обаче в Рио Гранде от години няма пъстърва, освен тази, която е пусната от човека.

„Когато дойдоха, ни обещаха работни места. Това стана. Сега обаче тровят водата ни и ни плашат със съд, ако се съпротивляваме“, казва дон Фелипе.

Обратно на „Площада на оръжията“ („Plaza de Armas“) в Кахамарка ни посреща Иделсо Ернандес, президент на съпротивителното движение срещи мина Конга. На сцена на площада свири група, двойки се разхождат, деца ближат сладолед. Ернандес отново събира пари – местните жители искат да купят възможно най-много земя около езерата, за да спрат проекта. Ернандес твърди, че има подкрепата на 400 000 души, а няколко дни по-късно тази цифра е потвърдена в столицата Лима от най-високо място.

„Конга е сред най-спорните проекти в цялата страна“, казва заместник-министърът на околната среда Мариано Кастро. Неговите ръце обаче също са вързани. Минодобивът носи на страната (което без съмнение е вярно поне за градовете), по-голямо благосъстояние. Той самият има правомощия само да посочи несъотвествията в оценките за въздействието върху околната среда, но окончателното решение трябва да бъде взето от министъра на минодобива. Предшественици на Кастро са подавали оставки заради Конга, бил е сменен дори целият състав на правителството.

Най-голямата в бъдеще медна мина принадлежи на китайците

За да бъдат предовратени нови смъртоносни конфликти, в Лима е създаден нов орган. Помирителната служба се нарича „Защитна служба на народа“ („Defensoria del Pueblo“), която консултира правителството.

„Положението около Конга изглежда спокойно, но конфликтът може всеки момент да избухне отново. И тук се знае за странното положение на полицията, на която плаща миннодобивният концерн. Служителите получават ниски заплати. Твърде скъпо би било да им се плаща повече. Можете да си представите как е разпределена лоялността им между концерна и населението“, посочва в Лима омбудсманът Едуардо Вега.

Пред сградата на „Защитна служба на народа“ демонстрират около 200 местни жители. Много жени, много деца, облечени бедно и мръсни от дългия път. Те идват от Морокоча – града в минния район Уанкайо в Централно Перу, който скоро трябва се сдобие с новата медна мина Торомочо (Toromocho). Тя ще бъде най-голямата в Перу и принадлежи на китайския държавен концерн Chinalco. Планира се да бъдат преселени 5000 души. Китайците са построили за тях нов град наблизо, но някои местни жители не искат да се изселят.

„Искаме да говорим със собствениците на Chinalco, не с техните марионетки“, крещи една жена, която след това се отправя с другите към „Пласа Сан Мартин“ („Plaza San Martin“). „Олянта, ти ни продаде на китайците“ обвинява тя президента през мегафон.

Киселинните дъждове са унищожили всички растения

В цяло Перу горят конфликти около минодобива. В някои части на Андите половината от земята е дадена на концесия за минодобив.

През идните пет години световни концерни ще инвестират близо 50 милиарда долара в разработването на мини за мед, злато, олово или молибден, който се използва за закаляване на стоманата. В Андите почти няма град, който да не е засегнат. До няколко години Перу ще стане най-важният световен доставчик на мед, изпреварвайки дори Чили. Най-важният клиент е Китай, третият по значимост – Германия.

Морокоча е разположен насред грандиозен планински пейзаж, въздухът на височина 5000 метра е рядък. Градът до голяма степен е опустял, останали са само около 20 % от жителите. Сред тях е 55-годишната Елса Калеро.

„Предлагаха ми 30 000 сола (около 10 000 евро)“, казва собственичката на няколко селски магазина. Елса обаче не искала парите, не искала да се мести. Военните ще трябва да я изнесат – за областта вече е обявено извънредно положение.

Къщите в новия град, построени от китайците, са твърде малки, твърди тя, само 40 кв метра. Самият град пък е издигнат на влажна почва, а обещаните работни места отдавна са раздадени на новодошли, казва Елса.

Новият град, наречен Каруакото, е по-надолу в планината. В църквата ни посрещат около стотина жители. „Излъгаха ни. Обещаваха ни сигурни работни места, но получихме само няколко временни работни места“, оплаква се местен жител, чиито думи получават аплодисменти от останалите. Никой сред събралите се не работи за Chinalco. Те не искат и да чуват за китайците, ръководството на Chinalco пък отказва да даде интервю.

По-надолу в планината, в долината Рио Мантаро, е разположен център за топене на руда Ла Ороя. До преди няколко години тук американската компания Doe Run топеше руда. От комините излизаше непречистен серен диоксид и това е видимо по състоянието на околните планини – киселинните дъждове са унищожили всички растения, останали са само тебеширено бели склонове.

До 2009 година правителството не направи нищо, за да наложи елементарни правила за предпазване на околната среда. Тогава Doe Run Peru обявява фалит и спира дейността на предприятието. По-късно изследване на университета в Мисури открива в кръвта на хиляди деца олово, в количества, многократно превишаващи нормите на Световната здравна организация. Междувременно предприятието продължава да работи, във фирмения вестник излиза съобщение за постигнатите успехи: Ла Ороя вече не е най-замърсеното място на света. Сега е чак на пето място.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.