Какво е бъдещето пред руските предприемачи?
Русия полага колосални усилия, за да активизира предприемаческата дейност. Миналата седмица московското училище за управление „Сколково“ обяви, че в партньорство с Московския център за иновационно развитие ще обучава на предприемачество московските чиновници, отговарящи за иновациите. През септември пък то съобщи, че студентите на „Сколково“ ще участват в британския конкурс за подпомагане за новосъздадени компании, наречен Tech Trailblazers Awards.
„Сега руските новосъздадени компании или така наречените стартъп компании (работещи основно чрез интернет и свързани тясно с новите технологии), на които се възлагат големи надежди, получиха допълнителен достъп до западните инвестиции“, каза Виталий Полехин, който оглавява клуба по интереси в „Сколково“.
За руските предприемачи с добра памет по-важна информация бе съобщението, направено през тази година, че руските бизнесмени, осъдени за икономически престъпления, ще бъдат амнистирани и пуснати на свобода. Амнистията е добра новина, но тя е и напомняне, че още хиляди предприемачи ще останат зад решетките.
Професор Станислав Шекшня, който преподава предприемачество и семеен бизнес в международното висше бизнес училище INSEAD и е експерт по корпоративно управление в Русия, посочва, че от 700 000 затворници в страната до 100 000 души са осъдени за бизнес дейността си. „Тази амнистия ще засегне само близо 12 000 души“, казва той.
Амнистията е само една от целия комплекс мерки, приети през последните две години. Сред техните инициатори е Агенцията за стратегически инициативи, учредена през 2011 година от правителството с цел да бъдат създадени благоприятни условия за малките и средните предприятия. Всички тези мерки са насочени към подобряването на правовата и нормативна среда.
Според данни на Световната банка те дават резултати. В най-новия доклад на банката за лекотата да се прави бизнес, който бе публикуван в края на октомври, Русия е отбелязала съществен напредък в тази насока. От общо 189 страни в класацията тя е заела 92-ро място, изкачвайки се с 19 стъпала нагоре, заемайки лидерска позиция в обединението БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай).
На теория това означава, че сега в Русия е по-лесно да се започне и да се прави бизнес, отколкото в която и да е друга страна от БРИК.
Наблюдателите могат да проявят недоверие, но хората, които на практика работят с предприемачи, казват, че този напредък е напълно реален.
„Имам докторска степен по право, затова по въпроса съм информиран по-добре от мнозина. Правната и политическата ни система продължават да бъдат далече от съвършенството, но дори и в тези условия аз се занимавам с бизнес в Русия много години и виждам, че ситуацията сега се подобрява“, коментира ръководителят на предприемаческото сдружение в бизнес школата на „Сколково“ Максим Карпов.
Само че въпреки приятните подобрения, предстои да се направи още много в тази насока. „Бих казал, че да бъдеш предприемач в Русия не е лесно и точка“, допълва професор Шекшня и продължава: „За чужденците е още по-трудно. Особено ако си дошъл от развита страна. Средата тук е съвременна, но някои неща, които ти приемаш за напълно естествени, в Русия просто не съществуват“.
Трудностите могат да започнат от финансирането. „Доколкото разбирам, най-голямото препятствие е достъпът до капитал. Както отбелязва Международният валутен фонд (МВФ), руската банкова система просто не работи“, коментира ректорът на Стокхолмския университет по икономика в Русия Андерс Лилиенберг.
Пека Вилякаинен, който е завършил Международния института по управленческо развитие и е роден във Финландия, сега работи като съветник на фонда „Сколково“, създаден за подпомагане на иновациите и предприемачеството. Той е на мнение освен това, че да се прави бизнес в Русия е твърде сложно. Хората, които се надяват да започнат собствен бизнес, се оплакват именно от това, а не от страха да не отидат в затвора, допълва Вилякаинен.
Максим Карпов отбелязва, че „Сколково“ се стреми да създаде предприемаческа екосистема. „Вече имаме клуб на инвеститорите“, казва той, отбелязвайки, че тези хора, повечето завършили школата „Сколково“ и захванали се вече с бизнес, са се ангажирали да осигурят 100 милиона долара.
„Това е своеобразен клуб на ангелите. Неговите членове не са длъжни да правят капиталовложения“, обяснява Карпов, допълвайки все пак, че от началото на дейността на клуба през юли миналата година той е осигурил финансирането на шест проекта.
Стана ясно следното: въпреки съществуващите трудности руснаците проявяват огромен интерес към създаването на собствен бизнес и искат да научат повече как се прави това.
„“Сколково“ започна като училище за предприемачи и според мен близо половината студенти искат да създадат собствени компании“ казва Карпов.
„Минимум половината наши випускници по програмата МВА за ръководители са станали много успешни предприемачи и собственици на личен бизнес“, посочва Игор Баранов, заместник-декан на института по мениджмънт към Санктепетбургския университет.
Само че фондът „Сколково“ очертава най-добрата обща картина. „Когато дойдох тук преди две години, във фонда имаше 5000 души, основно от Москва и Сантк Петербург, а сега те са 10 пъти повече“, казва Вилякаинен.
Погледи, устремени към инвеститорите
Бизнес училищата трябва да обучават не само предприемачите, но и хората, които могат да вложат в тях инвестициите си. А това означава, че трябва да се променя начинът на мислене и да се търсят секторите, които са съзрели за растеж.
„Такива страни действително се нуждаят от някакво образование за частните лица, които могат в крайна сметка да вкарат средства в един или друг бизнес, за да могат (предприемачите) да оправдаят възлаганите им надежди“, казва преподавателят по международно предприемачество от училището за глобален мениджмънт Thunderbird в Глендейл, щата Аризона, Робърт Хисрич. Център на това училище от осем години работи в Москва.
Професор Хисрич е на мнение, че има перспективи за растеж в сферата на услугите и стоките за широко потребление; а Карпов от сдружението на предприемачите в бизнес училището на „Сколково“ съзира благоприятни възможности в сектора на информационните технологии и биомедицината.
Станислав Шекшня от INSEAD очаква търговията на дребно да стане бурно развиващ се отрасъл в руската икономика и е убеден, че така ще бъде и занапред. Той препоръчва освен това да се обърне внимание на компаниите от сектора на инфраструктурата и на всичко, свързано с интернет. Не по-маловажно е и здравеопазването. В Русият, твърди той, населението застарява, а равнището му на живот се повишава.
Баранов пък съветва да се търсят нови възможности извън пределите на Москва и Санкт Петербург, където конкуренцията не е толкова силна.
БТА