Ливански град е залят от бежанци от Сирия

Франс прес

Сирийски бежанци в Турция. Снимка: сириан монитор

„Съобщение до нашите братя бежанци: благодарим ви, че не ползвате електричеството, за да се отоплявате“. Ливанското градче Арсал, което прие хиляди нови сирийски бежанци, изпитва затруднения да посрещне нуждите на този поток от човешко нещастие.

Пограничното сунитско село с население от 35 000 души подкрепя сирийското въстание, участниците в което също са предимно сунити. Преди последния приток на бежанци във вторник в селото вече бяха намерили убежище 25 000 сирийци. Някои жители на селото са приели в домовете си по две, три и дори по четири семейства.

„Тъй като в къщите вече няма място, повечето от новодошлите бежанци са настанени в палатки, във фоайета на обществени сгради и на джамии“, казва членът на общинския съвет Уафик Халаф.

С табелка, окачена на входната врата, общината призовава всички бежанци да покажат чувство на отговорност: „Благодарим за това, че се ограничавате да палите само по една лампа в стая“, гласи табелката.

Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) по-голямата част от над 6000-те жители на Кара, въстанически град, над който сирийската армия във вторник възстанови контрола си, са избягали в Арсал в източната част на Ливан.

Местната община обаче твърди, че хиляди други бежанци не са били регистрирани от ВКБООН, поради което общият им брой вече надминава този на местното население и създава затруднения заради ограничените местни ресурси на вода и електричество.

Бадауя Абдо, майка на седем деца, е загубила съпруга си, убит от снаряд, и брат си, който воювал на страната на бунтовниците. „Децата ми имат нужда от дрехи“, казва 37-годишната жена, мислейки за наближаващата зима.

„На 20 палатки има един душ, къпем се веднъж в седмицата“, оплаква се Лейла, облечена с черно покривало върху дълга червена рокля. Палатките са обзаведени само с най-необходимото: килим, матрак, завивки и малко кухненска посуда.

В района Бабир се оформят дълги опашки за записване във ВКБООН. Представителката на ВКБООН в Бейрут Нинет Кели признава, че ситуацията е „много трудна“.
„Всички тези хора е трябвало да заминат по спешност. Те не носят нищо със себе си и се нуждаят от храна, подслон, завивки. Правим това, което е по силите ни“, казва тя.

Някои бежанци отказват да бъдат снимани. „Моля ви, достатъчно унижение сме преживели досега“, казва млада жена със сълзи в очите.

45-годишната Амал държи като съкровище в ръката си картата от ВКБООН. „Живеем под едно стълбище. Десет души сме със съпруга ми, децата и внуците.“ „Всичко, което искам, е да се върна в страната си“, казва тя.

Семействата от Арсал – самите те бедни или от средната класа, които работят предимно в сектора на земеделието, приемат гостите си, без да се оплакват. „Солидарни сме със съседите ни, с които сме свързани чрез семейни и социални връзки“, обяснява Халаф.

Той все пак признава, че се притеснява да не би сирийската армия да продължи настъплението си в граничния регион Каламун, част от който е Кара, и да принуди хиляди други сирийци да избягат в Ливан.

Именно в Каламун заедно с частите на президента Башар ал Асад се сражава мощното ливанско шиитско движение Хизбула, което контролира голяма част от региона, където се намира Арсал.

Преди войната в Сирия контрабандата през границата беше един от начините за издръжка на жителите на Арсал. Сега от нелегалните маршрути се ползват сирийските бежанци.

Мохамад ал Ясем и 60-годишната му жена спят от пет дни в колата си. През юни след падането на Кусеир, разположен в централната провинция Хомс, в ръцете на режима Ясем бяга в Кара. „Избягахме, защото в семейството ни има хора, обявени за издирване, те (режимът) ни смятат за терористи“, казва Ясем.

Той разказва, че по пътя към Арсал са бягали под дъжд от бомби и „четири души са били убити“. „Унизени сме, ще просим, но няма да се върнем в Сирия, преди да си тръгне Башар ал Асад“, зарича се Бадауя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.