Румъния – 1 милиард евро за Шенген, но за Брюксел не е достатъчно
Осерваторио Балкани е Кауказо
Въпросът за Шенген се превръща все повече в горещ картоф в Румъния. Непрестанното отлагане от страна на ЕС на датата за членство на балканската страна в пространството за свободно движение може да подкопае както доверието на румънците в Европа, така и румънските финанси, които отскоро влязоха отново в правия път след години на тежка криза.
От 2007 г. досега равносметката на средствата, похарчени и отпуснати за постигане на съответствие със стандартите за сигурност на румънската граница, която е най-външната европейска граница на изток, показва, че страната е инвестирала над 1 милиард евро. Неотдавнашното „Не“ на Брюксел за скорошно влизане в Шенген, изречено от председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, породи незабавна реакция и предизвика полемика между президента Траян Бъсеску и премиера Виктор Понта.
Миналата седмица Барозу заяви за френска телевизия, че Румъния и нейната спътница в шенгенското начинание България няма да влязат в Шенген на 1 януари 2014 г. и не пожела да посочи точна дата за присъединяването им.
„Позицията на Комисията не се е променила. Подкрепяме влизането на България и на Румъния в Шенген, но трябва да бъдем реалисти – окончателното решение трябва да се вземе от всички страни членки единодушно, а както знаете все още не сме постигнали това единодушие. Това е мотивът, заради който не можем да посочим точна дата“, каза Барозу, подчертавайки, че в много страни членки на ЕС възможността за отварянето на шенгенското пространство за България и Румъния е било използвано от екстремистки сили като инструмент за пропаганда.
Румъния се надява, че италианското председателство на ЕС, което ще бъде през 2014 г., ще може да промени ситуацията във връзка с Шенген. Потвърждение, че Букурещ вижда в Италия помощник по шенгенския въпрос, е изказване на румънския посланик в Рим Дана Константинеску.
„Италия подкрепя непрестанно и открито нашето членство в Шенген и одобрява начина, по който Румъния изпълни всички критерии“, каза Константинеску за новинарския сайт ТМнюз.
„Тъй като Италия е една от страните основатели на ЕС, тя представлява несъмнено една от европейските страни, на които разчитаме за бързото взимане на решението относно членството в Шенген“, добави дипломатката.
Но Италия не може да прави всичко сама. Решението трябва да бъде взето единодушно и за него ще натежи както персоналната позиция на Франция, Германия, Финландия и Холандия, които в последните месеци се редуваха да казват „Не“, така и новият доклад за съдебната система, която е истинската ахилесова пета на Румъния.
И точно този въпрос предизвика атаката на Бъсеску срещу Понта, провинил се, според държавния глава, в лъжа спрямо румънците.
„Мисля, че трябва да придаваме на изявлението на Барозу положителен смисъл. Председателят на ЕК не каза, че Румъния няма да влезе в Шенген през 2014 г. Той каза, че Румъния и България няма да влязат на 1 януари 2014 г.“, каза Бъсеску. „Приемането на Румъния е силно обвързано с резултата от доклада на ЕК за съдебната система по силата на Механизма за сътрудничество и проверка“, добави той. „През 2012 г. дебатът за Шенген беше отложен заради „държавния преврат“ през лятото“, припомни държавният глава, намеквайки с остри критични думи за провалилия се импийчмънт, подет спрямо него от Понта и от неговата партия.
„Тук Понта може и да не е съгласен с мен, но аз мисля, че следващото искане за присъединяване към Шенген може да бъде отправено само ако оценката на ЕС е положителна“, предупреди Бъсеску. Той призна, че в съдебната система през последните години са положени усилия, но добави, че „има много сериозни политически проблеми“.
„В правителството има хора, срещу които се водят процеси, бяха избрани депутати, които после се озоваха пред прокурора, а и всичко, което касае ръководството на Националната дирекция за борба с корупцията, остава неясно. Тези проблеми са свързани с политическата воля на Понта и на Крин Антонеску лидера на либералите . Техните действия пречат на Румъния да влезе в Шенген. Нека тези двамата да престанат да лъжат до безкрай румънците“, посочи президентът.
Засилване на контрола по външните граници, укрепване на капацитета за надзор и защита от трансграничната престъпност, увеличаване на капацитета за събиране на данни и разширяване на достъпа до информациите – това бяха задачите, възложени на Румъния при първата й молба за членство в Шенген.
Задачи, за чието изпълнение бяха вложени европейски и национални средства в инфраструктура за контрол по границите, за обучението на граничната полиция, за закупуването на нови компютърни системи, интегрирани към европейската система, известна като Шенгенска информационна система 2, за софтуер и хардуер, за друго оборудване и за покриване на логистичните разходи на персонала. За всичко това, по силата на договора за присъединяване, Румъния получи само за програмата Шенген фасилити в превод Достъпност до Шенген 559,8 милиона евро.
През април 2011 г. тогавашният министър на вътрешните работи на Румъния Траян Игаш заяви: „Управляваме най-широката граница, простираща се на 2070 километра, и една от най-трудните. Тези условия са предизвикателство за нас. Чрез Шенген фасилити ние вложихме в проекти за повишаване на сигурността на границите ни над 200 милиона евро. 120 милиона бяха отделени по програмата ФАР, а около 70 милиона – от държавния бюджет.
440 милиона евро дойдоха чрез външна кредитна линия за договорите с европейския отбранителен и авиационен консорциум ЕАДС. Към тези средства трябва да се добавят 60 милиона евро, които Румъния получи от Фонда за външни граници в периода 2010-2013 г. Усилията са значителни и правим всичко възможно, защото искаме да допринесем за гарантирането на климат на сигурност и стабилност за европейските граждани“.
Две години след това изявление разходите вече превишават милиард евро, но в Румъния някои започват да губят търпение и надежда. Министърът на външните работи Титус Корлъцян заяви: „Ако всичко, което правим, независимо от спазването на критериите и похарчените средства, не е достатъчно, то тогава позволете ми да заявя, че ние не сме заинтересувани повече. Досега сме били извън Шенген. Така че, когато ни поканят да влезем, ще бъдем доволни“.
БТА