Украйна и ЕС: Янукович се огъна пред заплахите на Русия

Украинският президент Виктор Янукович се е огънал пред заплахите на Русия за прекратяване на вноса от Украйна, ако Киев подпише споразумението за асоцииране с ЕС, заяви съветничка на литовския президент Далия Грибаускайте, цитирана от АФП.

„Украйна не устоя на икономическия натиск и на изнудването“, заяви пред агенцията Йовита Нелюпсиене, първи съветник на Грибаускайте за външната политика, като уточни, че самият Янукович е посочил тази причина в телефонен разговор с литовския президент през седмицата. „Имаше заплахи за ограничаване на вноса на украински стоки в Русия и най-вече на стоки от източната част на Украйна, където огромната индустрия осигурява работа на стотици хиляди работници“, коментира Нелюпсиене.

Литва е ротационен председател на ЕС до края на годината и организира срещата на върха на ЕС и страните от Източното партньорство на 28 и 29 ноември във Вилнюс, където трябваше да бъде подписано споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна.

Полша, под чието ръководство като ротационен председател на ЕС през втората половина на 2011 г. беше подготвено европейско-украинското споразумение, също изрази разочарованието си от развитието на ситуацията, предаде ИТАР-ТАСС. „Полша, както и целият ЕС са разочаровани, че Украйна не се оказа готова да положи усилия за модернизация“, каза външният министър Радослав Шикорски. В специално изявление той предупреди, че вчерашното решение на Киев може да доведе до „замразяване за неопределено време и на непоправими загуби в процеса на модернизация, реформи и демократизация, които са толкова необходими на Украйна“.

Путин: ЕС заплашва и шантажира Украйна

Руският президент Владимир Путин заяви, че ЕС заплашва и шантажира Украйна и отхвърли обвиненията за руски натиск върху страната след отказа ѝ от споразумението за асоцииране със съюза.

„Колкото до натиска, когато научихме, че Украйна замразява – не спира, а замразява – преговорите с ЕС и иска да прецени добре положението, чухме заплахи от нашите европейски партньори срещу Украйна, стигащи чак до подкрепа за масови протести“, заяви Путин на съвместна пресконференция с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган след заседанието на Съвета за сътрудничеството на високо равнище между Русия и Турция.

„Ето това е натиск, ето това е шантаж. В идните дни ще видим дали Украйна и украинското правителство ще отстъпят пред този шантаж“, допълни руският държавен глава.

„Украинският президент предложи тристранни преговори (Украйна-Русия-ЕС). Готови сме да участваме в такива преговори и това в известна степен ще бъде сериозен тест за намеренията на нашите европейски партньори“, каза още Путин.

Във връзка с предупрежденията на Москва към Киев в последните седмици за последици за търговията от подписване на споразумението за асоцииране с ЕС, руският президент подчерта, че това не е политически, а икономически въпрос.

„Украйна внезапно се отказа от плановете си да подпише историческо споразумение с Европейския съюз, което трябваше да изведе страната извън орбитата на Кремъл. Това решение е победа за Владимир Путин във все по-яростната борба между Русия и Запада за бъдещето на Украйна и изглежда ще провали специалната среща на високо равнище на ЕС идната седмица (във Вилнюс), чийто фокус щеше да е върху бившата съветска република“, пише „Гардиън“.

„Този неочакван обратен завой е тежък удар за съюза, който се надяваше да разшири влиянието си на Изток и да сключи идната седмица споразумения за по-близки търговски и политически връзки с Украйна, Молдова, Грузия и Армения „, отбелязва „Индипендънт“.

„Със заплахи, търговски блокади и митнически препятствия Москва нагледно показа, че е в състояние да тласне Украйна към фалит, в случай че подпише споразумение с ЕС. Дали сега сега Путин ще седне на масата за преговори?“, пита се германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

„Очевидно след последната среща между президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Виктор Янукович на 9 ноември в Москва се промени целият тон на украинската политика и работата й с обществеността. Докато месеци наред дипломати и близки до държавата медии пропагандираха сближаването с ЕС, сега в правителствените кръгове се говори за завой към Русия“, отбелязва „Цайт“.

„Притиснато между Русия и Европейския съюз, ядосано от нуждата да избира между тях, вчера украинското правителство се уплаши, след като заплахите от големия му славянски съсед се увеличиха“, коментира „Вашингтон пост“.

 Украйна започва да рестартира външната си политика

Централните руски медии коментират отказа на Украйна от сключване на споразумение за асоциирано членство с ЕС в полза на Русия и Митническия съюз (включващ освен федерацията Беларус и Казахстан), предаде Би Би Си.

Кабинетът на Микола Азаров обясни решението си да спре подготовката за подписване на документа с нуждата от „мерки във връзка с националната сигурност на Украйна“ и „по-подробно проучване“ на стъпките с цел да бъдат възобновени „изгубените насоки в търговско-икономическите отношения с Русия и другите страни от ОНД“.

Решението предизвика ефект на бомба и в Украйна, и в ЕС, изтъква „Комерсант“. Един от водещите украински опозиционери – Арсений Яценюк, го нарече „незаконно и противоконституционно“, а на президента Виктор Янукович обеща импийчмънт „за държавна измяна“. Европейският комисар по разширяването Щефан Фюле отмени визитата си в Украйна. А шведският външен министър Карл Билд заяви: „Украинското правителство изнанадващо се огъна пред Кремъл. Явно действа политика на брутален натиск“. След което украински политици и политолози взеха да говорят за „геополитически завой на страната“.

Самите украински власти впрочем твърдят, че правителственото решение „не означава завой във външната политика и страната не влиза в Митническия съюз“, пише вестникът, като цитира Володимир Олийник, депутат от пропрезидентската Партия на регионите. Самият Виктор Янукович, който вчера бе на посещение в Австрия, също увери: „Украйна вървя и занапред ще върви към европейска интеграция“.

„При все това нареждането на украинския кабинет коренно променя нещата около евроинтеграцията на Украйна. Най-малкото слага точка в споровете дали на лидерската среща на Източното партньорство във Вилнюс на 28 и 29 ноември ще бъде сключено споразумение за асоцииране на Украйна в ЕС. Сега вече е ясно, че никакво подписване няма да има, а самото споразумение отива в чекмеджето“, обобщава изданието.

Като главни мотиви Украйна да се откаже от споразумението „Комерсант“ изтъква икономическите причини. „За да премине към европейските стандарти и технически условия, страната ще трябва да инвестира 160 милиарда евро. А Киев няма откъде да вземе тази сума“, цитира всекидневникът Алексей Пушков, шеф на външнополитическата комисия в Държавната дума.

Всекидневникът намира и политическа съставка в решението на Киев. Според аналитика Алексей Власов от Московския държавен университет за днешния украински президент е най-важно собственото му политическо бъдеще. „Янукович се кани да бъде преизбран през 2015 г., а евроинтеграцията за него е второстепенна задача“, твърди експертът.

Затова президентското решение изглежда логично, смята вестникът. „Реални плюсове, ако започне интеграция с ЕС, може да има само в далечна перспектива, а минусите от една свада с Москва може да се откроят още утре“, обяснява „Комерсант“.

„Желанията и опитите на Украйна винаги да получава максималното от Европа и от Русия, поемайки минимум ангажименти и пред Брюксел, и пред Москва, изобщо няма да изчезнат (. . .), защото са основна съставка от украинската политика“, коментира пред „Комсомолская правда“ руският политолог Виталий Третяков.

Според него Киев е решил да спре подготовката на договор с Европа „въпреки желанието на украинската олигархия и дори на самия Виктор Янукович“ по две причини. Първо, украинските лидери са осъзнали, че ако изпълнят твърдото условие на ЕС да освободят лидера на опозицията – бившата премиерка Юлия Тимошенко, излежаваща присъда за злоупотреба с власт, тя „ще започне да говори“ и „някой друг в Украйна“ може да бъде пратен „в овакантената от нея килия“. Второ, Русия е „започнала да демонстрира реалните икономически последици“, ако Киев подпише документа с ЕС.

Фактически Украйна е поискала пауза и се водят преговори, заявява пред същия вестник Вадим Колесниченко, депутат от Партията на регионите. Според него засега не е отменено и участието на украинска делегация във вилнюския форум.

„Искаме да разберем кое е по-изгодно за Украйна. Не ни се ще да бъдем „момчета за бой“ в Европа, щом там фокусират нещата върху милиардерката Юлия Тимошенко и я разменят срещу съдбите на 45 милиона украинци. Не ни се ще да търпим тежки финансови загуби на източния пазар, да късаме връзките“, обяснява депутатът и добавя „Европа не затваря вратите си пред Украйна“.

Спирането на подготовката за подписване на споразумение съдържа елемент на пазарлък, тъй като засега никой не споменава за включване на Украйна в Митническия съюз, отбелязва пред „Росийская газета“ украинският анализатор Володимир Фесенко.

„Сега обаче пазарлъкът достига принципно различно, стратегическо равнище. Украйна обяви де факто, че започва да рестартира външната си политика“, изтъква той.

Вчерашното украинско предложение да бъде създадена тристранна комисия за търговия ЕС-Украйна-Русия цели да уталожи страстите. Европа ще се подразни, ще направи пауза, но едва ли ще наложи санкции и пак ще започнат преговори, прогнозира Фесенко.

Брюксел „така или иначе може да се вслуша“ в предложението за тристранни преговори с руско участие, но въпросът с Тимошенко остава отворен, отбелязва киевският наблюдател Михайло Погребински. Той предрича „примиренческа риторика и сближаване на позициите“, което може би ще помогне на сегашната затворничка да замине на лечение в Берлин. „При всяко положение тя няма да си излежи седемте години и със сигурност ще излезе на свобода през 2015 г., след президентските избори, независимо кой спечели“, прогнозира експертът пред „Росийская газета“.

БТА