Американското извинение към Карзай няма да победи талибаните

Барак Обама и афганистанският президент Хамид Карзай. Снимка: Белия дом

Не бива да се позволи номерата на президента Карзай да застрашат бъдещето на Афганистан, така че Ал Каида да получи безопасно убежище, откъдето да планира смъртоносни нападения срещу Запада. Искането на Карзай за извинение отстъпва на заден план пред далеч по-сериозната задача да се сключи Двустранно споразумение за сигурност между Вашингтон и афганистанския лидер, чрез което САЩ ще запазят 15 000 войници в Афганистан и след края на бойните операции.

Като се замислим за хилядите американски и британски войници, които бяха убити или тежко ранени в Афганистан, без да говорим за стотиците милиарди долари, похарчени за стабилизиране на страната, е малко смешно нейният президент Хамид Карзай сега да започва да иска официално извинение от Вашингтон за допуснатите от него грешки през десетилетие на жестоки сражения.

Разбира се, имаше случаи когато, дали от небрежност или некомпетентност, невинни цивилни, включително жени и деца, умираха в резултат на действията на американската армия. Миналия месец бе съобщено, че петима афганистанци – включително три деца – са били убити при удар на американски безпилотен самолет по време на лов на птици. Изглежда офицерите от военновъздушните сили, отговорящи за контрола на операциите с безпилотни самолети на хиляди километри оттам, в авиобазите „Крийч“ и „Нелис“ в Невада, са срещнали трудност да направят разлика между афганистанци, отдали се на лов, и тези, които извършват екстремистки нападения.

Както бе констатирано тази седмица в доклад на лондонския мозъчен тръст „Чатъм хаус“, военната кампания на Запада в Афганистан е била спъната от печалната липса на политически далновидност и от „непоследователни, противоречиви и непрозрачни решения“.

Но макар че грешки като нападението с безпилотния самолет срещу ловната дружинка са достойни за съжаление, не бива да се допуска те да отклоняват вниманието от по-положителния принос на мисията на НАТО за стабилизирането на една страна, чието име се превърна в нарицателно за беззаконно проливане на кръв. Благодарение на тази кампания, в обширни райони от страната, които преди бяха смятани за неуправляеми, като бившите афганистански твърдини Марджа и Гармсер, се постигна равнище на мир, за което местните жители никога не са си представяли, че е възможно.

Милиардите долари, похарчени за обучение и набиране на кадри, спомогнаха за превръщането на Афганистанската национална армия в заслужаваща доверие бойна сила, способна да извършва самостоятелни операции. Всъщност оцеляването на Карзай като първия демократично избран президент се дължи до голяма степен на подкрепата, която получаваше от Запада, дори когато подлагаше на голямо изпитание търпението му, като не се заемаше с институционалната корупция в своето правителство или пък когато отправяше тайни предложения за мир към талибаните.

В лицемерния свят на афганистанската политика, двуличието е начин на живот, а старата поговорка, че можеш да наемеш един афганистанец, но никога да го купиш, умело обобщава мимолетния характер на политическата лоялност. Отправено сега, в момент когато Карзай отчаяно се опитва да убеди Запада да продължи ангажимента си към Афганистан след края на бойната мисия на НАТО в края на следващата година, неговото искане Америка да поднесе искрени извинения за военните си грешки е малко вероятно да убеди скептично настроените политици, че си заслужава да се поддържат дългосрочни отношения с толкова неблагодарен човек.

Карзай много добре знае, че Западът се нуждае от послушен лидер в Кабул точно толкова, колкото президентът се нуждае от подкрепата на Запада, за да оцелее. В противен случай лесно може да го споходи същата съдба като тази на бившия президент Мохамад Наджибула, който бе кастриран и публично обесен за това, че взе страната на Москва по време на злополучната интервенция на Съветския съюз в Афганистан през 80-те.

Тъкмо по тази причина искането на Карзай за извинение отстъпва място на далеч по-сериозната задача да се сключи Двустранното споразумение в сферата на сигурността между Вашингтон и афганистанския лидер, съгласно което САЩ ще запазят 15 000 войници в Афганистан и след края на бойните операции.

Въпреки често пъти напрегнатите отношения на Запада с Карзай, ние имаме голям интерес от такова споразумение. Защото без него най-вероятно афганистанското правителство ще рухне, талибаните и съюзниците им от Ал Каида ще си върнат контрола и всички жертви от изминалото десетилетие ще се окажат напразни.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери смята, че е договорил рамката на такова споразумение с Карзай, макар и преди това то да трябва да се ратифицира от племенните водачи в страната, което няма да стане преди президентските избори догодина, когато Карзай ще се оттегли. Както обясни президентът на откриването на вчерашната Лоя джирга (съвет на старейшините) причината за отлагането донякъде е, че: „Доверието между мен и Америка не е добро. Аз не им вярвам и те не ми вярват“.

Афганистанците са недоволни и от някои условия на американците, като например предоставянето на имунитет на американската армия срещу съдебно преследване, както и да се позволи на техните сили да продължат да извършват акции на афганистанска земя. Но това не изглежда като голяма цена, която да се плати плати, за да избегне Афганистан по-катастрофалния сценарий талибаните да се върнат на власт и Ал Каида да получи убежище, от което да планира смъртоносни нападения срещу Запада.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.