Шанс за Русия в Близкия изток

Ройтерс

Непознати досега напрежения между Вашингтон и арабските му съюзници дадоха на Русия възможност да си върне част от загубеното влияние в Близкия изток, да отмъкне оръжейни сделки от американски конкуренти и да се наслаждава на необичайното зрелище – старият му съперник да изглежда слаб.

Никой не очаква Москва да оспорва ролята на Вашингтон като доминиращ гарант на сигурността в Залива, нито пък Вашингтон да отстъпи мястото си като главният външен играч в израелско-палестинските мирни преговори, ядрения спор с Иран или други регионални въпроси. Но усещането, че Америка все по-неохотно играе ролята на регионален полицай (може би защото по-малко се тревожи от арабски петролен шок благодарение на собствения си нарастващ добив) поражда опасения у някои арабски управници, че тя вече не е надежден съюзник. Арабите имат усещането, че балансът на световните сили се променя, и възприятието за слабост на САЩ, изтеглящи се от Ирак и Афганистан, кара особено арабите от Залива да гледат да се подсигурят.

Решителната подкрепа на руския президент Владимир Путин за сирийското ръководство спечели неохотно уважение, дори сред арабите от Залива, които са рязко несъгласни с политиката на Кремъл. Това означава, че Русия има шанс да възстанови част от влиянието си, което загуби след пика от съветско време през 50-те и 60-те, когато много от току-що сдобилите с независимост арабски държави се обърнаха към социализма и към Москва за чуждестранна подкрепа. Този упадък на влиянието на Кремъл се ускори след края на Студената война преди две десетилетия – процес, в който според очакванията Владимир Путин ще направи всичко по силите си, за да постигне обрат. Доколко Путин ще успее, зависи отчасти от неговата способност да убеди съюзника си Башар ал Асад да започне мирни преговори с бунтовниците и да удържи обещанието си да предаде химическите си оръжия. Това зависи и от способността на президента на САЩ Барак Обама да възстанови доверието на арабите от Залива към политиката си спрямо Сирия, Иран и Египет, където според Саудитска Арабия той показва слабост.

„Има страни, които обсъждат с руснаците оръжейни сделки, за да изпратят послание към Вашингтон да коригира политиката си“, заяви пред Ройтерс Сабер Суейдан, бивш командир на ВВС на Кувейт. По думите му „Путин си мисли, че ще може да възроди старата съветска империя и ако Обама продължава с тази политика, може би Путин ще успее“. Не всеки е толкова песимистичен относно стратегията на САЩ, но опитите на арабските страни да се харесат на Москва се възприемат като начин да се сигнализира недоволство от Вашингтон.

Според Шади Хамид от мозъчния тръст „Доха Брукингс“ Русия вероятно ще стане по-влиятелна в региона. „Но има реални граници докъде може да стигне, и не на последно място доколко ще й стигнат силите. Никой не може да запълни ролята на САЩ в сигурността“, смята той.

В развитие, което внимателно се следи от Запада, египетските подкрепяни от армията власти ме приветствата нова ера във военното сътрудничество с Москва миналата седмица по време на посещение в Кайро на руските министри на отбраната и външните работи, определено и от двете страни като историческо. Египет и Съветският съюз бяха близки съюзници до 70-те години, когато Кайро се сближи със САЩ, с чието посредничество беше уреден мирният му договор с Израел от 1979 г.

Източник, близък до руското министерство на отбраната, потвърди, че министърът Сергей Шойгу и екипът му са разговаряли с египетските си колеги за продажбата на изтребители и системи за противовъздушна отбрана, макар че не са били договорени окончателни сделки. Въпреки по-благоприятния дипломатически климат Русия трябва да измине още дълъг път, за да се изравни със западните оръжейни доставки за региона. Русия е доставила оръжия за 8,4 милиарда долара за Близкия изток и Северна Африка през периода 2008- 2011 година – увеличение спрямо 3,4 милиарда долара за 2004-2007 година, според данни на Международния институт за стратегически изследвания. Това е далеч по-малко от американските доставки на стойност 21,8 млрд. долара през 2008-2011 г. и за 19,6 млрд. долара през 2004-2007 г.

Въпреки това, регионът вече проучва по-различна група доставчици на оръжие.

Гай Андерсън, старши анализатор в специализираното издание за отбранителната промишленост „Джейнс“, каза, че макар да не очаква голяма промяна в средносрочната преспектива на оръжейните пазари в Залива, държавите от региона използват разходите си за отбрана за да разнообрази икономиката си чрез инвестиционни партньорства с нови доставчици.

„Те съзнават, че от западните сили вероятно няма да получат нищо повече, а доставчиците на отбранителна техника от нововъзникващите икономики са склонни да бъдат по-гъвкави“, каза той.

Според Сами ал Фарадж, консултант по въпросите на сигурността към Съвета за сътрудничество в Залива, арабите от Залива искат „САЩ да разберат, че това е двустранно отношение“. „Завоите и промените на Барак Обама ни направиха подозрителни към неговите намерения“, каза той, добавяйки, че арабите от Залива трябва да разширят списъка на съюзниците си, без „непременно да отрича или отхвърлят изцяло американската военна роля, а да я допълнят“.

Индия и Китай имат афинитет и интерес към участие в сигурността на Залива, както и Турция и Израел, каза той. Най-новите признаци на арабско недоволство дойдоха от Египет. Отношенията между Кайро и Вашингтон се влошиха, след като армията свали от власт на 3 юли ислямисткия президен Мохамед Морси. Впоследствие Вашингтон каза, че ще спре доставките на част от военната и икономическа помощ, докато не бъде постигнат напредък в демокрацията. Египетски дипломат каза, че Кайро се опитва да разнообрази доставчиците си на оръжие и да бъде водещата военна сила в региона, но не се отказва от САЩ. „Египет иска различни варианти“, обясни той.

Саудитска Арабия и други страни от Залива, твърди противници на Морси, бяха разочаровани от спирането на помощта за Египет. Стъпката засили гнева на арабите от Залива от отказа на Вашингтон да предприеме действия срещу Сирия, където Саудитска Арабия и смъртният й враг Иран водят марионетна война.

Арабите от Залива са също толкова разтревожени и заради Иран, подозирайки, че Обама търси сближаване с Ислямската република – сила, която според тях се намесва във вътрешните им работи, за сметка на опасенията за собствената им сигурност. Иран отрича каквато и да било намеса.

Споразумението с ООН, уредено съвместно САЩ и Русия, за унищожаване на сирийския химически арсенал, се стори на критиците на Обама в региона начин на слабия сирийски режим да избегне американски военен удар по Дамаск в отговор на химическата атака на 21 август.

„Американците не удържаха на думата си. Човек е слуга на езика си, както казват арабите. Щом си казал нещо, спазвай го“, заяви източник от арабска страна от Залива, запознат с регионалния оръжеен бранш.

Официални лица и анализатори от Залива твърдят, че недоволството на арабите от Вашингтон се концентрира върху Обама е неговия екип в Белия дом, които изглежда ги смятат за даденост и ценят повече перспективата за сделка с Техеран.

Възприятието, е отделни личности на върха на властта в САЩ не съчувстват на арабските правителства от Залива, подкопава арабското доверие към Вашингтон. Като малки, богати държави, заобиколени от често враждебни по-големи, управляващите династии искат да са сигурни, че техният съюзник ще ги защити при извънредни обстоятелства.

БТА