Хватката на Путин над Източна Европа – заплахи, търговия, газ…

Асошиейтед прес

ЕС и Русия се изправят лице в лице преди решителна среща на високо равнище

Владимир Путин. Снимка: официален сайт

Преди по-малко от две десетилетия Москва управляваше Литва с железен юмрук. Сега балтийската страна е председател на Европейския съюз. Това показва каква невероятна промяна е настъпила в европейския политически пейзаж, в който страни, смятани едно време за вечни съветски сателити, станаха свободни и жизнени страни от ЕС. Тази седмица Литва е домакин на среща на високо равнище и се надява да подпише споразумение за икономическо сътрудничество, което още повече ще отслаби руската хватка над Източна Европа.

Но Москва няма да се откаже без борба от влиянието си в бившия си заден двор. И различните драми, които се разиграват в Украйна, Молдова и Грузия – трите страни, преговарящи за споразумения за асоцииране с ЕС – показват колко грубо играе Кремъл в битката за власт.

Москва заплашва с икономически санкции, за да задържи трите страни в сферата си на влияние. Резултатите са смесени: Молдова и Грузия продължават напред със споразумението, докато Украйна смая много от собствените си граждани, като се оттегли миналата седмица.

Залозите са високи, „на кантар“ е икономическото и политическото бъдеще на 55 милиона души, от които 46 милиона живеят само в Украйна. За страните, които са достигнали преломната точка, плановете да се сближат със Запада чрез споразумение, което може да им открие пътя към членство в ЕС, предизвикват политически кипеж, рядко виждан, откакто те получиха независимост от СССР през 1991 година.

Макар че възможностите са големи, Русия не пропуска шанса да спомене какви са опасностите, ако се противопоставиш на волята на Москва. „Всяка страна може, разбира се, да развива такива отношения, но без да забравя за последиците“, предупреди заплашително руският вицепремиер Дмитрий Рогозин. В четвъртък Украйна показа, че много добре осъзнава какви са тези последици и рязко се отказа от споразумението за партньорство.

Според мнозина Киев направи това, подчинявайки се на волята на Москва. Това доведе до протест с участието на 50 хиляди души в центъра на Киев в неделя. Те поискаха от украинското правителство да продължи с плановете за подписване на споразумението. Но вчера изглеждаше, че Москва е спечелила битката – Украйна явно държи на решението си да се оттегли.

В Молдова около15 хиляди протестираха срещу по-голямо сближаване с ЕС през уикенда, някои от демонстрантите размахваха комунистически знамена. Но, макар да е значителна сила, проруският лагер изглежда е малцинство в Молдова: преди три седмици 100 хиляди души излязоха на демонстрация в подкрепа на връзките с ЕС.

Вече от месеци шведският външен министър Карл Билд говори за „груб руски натиск от вида, какъвто много отдавна не сме виждали в Европа“. „Това е икономическа война“, заяви Билд и добави, че руснаците „заплашваха Молдова както с прекъсване на газовите доставки, така и със спиране на износа на вино“.

В резултат, Филип ван Хутвен разклащаше сякаш геополитиката в чашата си, когато на виненото изложение в Ланакен тази есен се опитваше да рекламира пред купувачите качествата на тежкото червено молдовско „Амару де ла валя Пержей“, реколта 2004 година. Някога с молдовски вина са вдигали наздравици и царе, и съветският елит.

Но също като винарите си днес тази страна без излаз на море и с население от 3,6 милиона души, гледа на запад. „Молдова иска да се приближи повече към Европа. Износът на вина като цяло се е увеличил и се увеличава всеки ден“, заяви Ван Хутвен, маркетингов директор на „Молдовино“, компания, внасяща молдовски вина в Белгия.

През септември Москва забрани вноса на молдовско вино, като заяви, че не отговаря на стандартите за качество, което беше сметнато за опит за сплашване от Русия. 28-те страни от ЕС нямаха подобни здравни притеснения и в отговор на това веднага отвориха още повече пазара си от половин милиард потребители за молдовските изби.

Винарната „Аскон“ от Пухай, съвсем близо до молдовската столица Кишинев, беше засегната от руска забрана през 2006 година, също по обвинения в ниско качество. И тогава Молдова казваше, че забраната е политически мотивирана, защото беше наложена след нови митнически правила, засягащи сепаратистка проруска провинция в Молдова. В отговор „Аскон“ реагира, започвайки да търси нови пазари за износ.

„Политическият риск за нас, като малка компания, стана прекалено висок“, заявява мениджърът на „Аскон“ Андрей Сърбу. „Беше прекалено рисковано да базираме такъв голям процент от износа само на един пазар“ – руския. „От 2008 година вече не работим с тях“. „Европейският пазар е много по-стабилен“, заяви той.

Размахването на забрани и ембарго може да се обърне срещу Русия в дългосрочен план. Питайте Грузия, която също трябваше да се бори с руски забрани на вина, с търговски заплахи и дори да води война за кратката си история след независимостта. „Показахме, че можем да оцелеем без руския пазар“, заяви грузинската министърка на външните работи Мая Панджикидзе в интервю за Асошиейтед прес. „През последните седем години нямахме достъп до него, но грузинската икономика не се срина“.

Въпреки това Русия даде да се разбере, че контролира и тръбопроводите с природен газ, които снабдяват Украйна и Молдова. Руският вицепремиер Рогозин предупреди, че ако Кишинев подпише споразумението за асоцииране с ЕС, може вече да не получава през зимата толкова руски газ, колкото поиска. „Русия не е заинтересована от нормални, равноправни отношения със съседните страни“, казва Панджикидзе – особено когато са малки като Грузия, с население от 4,5 милиона души, или като Молдова.

Поддръжниците на споразумението казват, че то ще донесе дивиденти. „Влиянието на споразумението от Вилнюс върху молдовския БВП ще се равнява на една година растеж“, казва Георг Захман, изследовател в мозъчния тръст „Брюгел“. „Причината е, че за Молдова е по-лесно да изнася за ЕС“.

Прогнозите за Грузия също са розови, ако тази седмица подпише споразумение. „Вилнюс ще направи необратим грузинския път към Европа и ще започне процеса на европеизиране на Грузия“, заяви Панджикидзе. Отказът от споразумението ще навреди на Украйна, заяви ЕС. Брюксел каза, че подписването на споразумението би спестило на украинския бизнес половин милиард евро на година само от вносни мита. В дългосрочен план то би увеличило украинския БВП с над 6 на сто, казва ЕС.

Изходът от срещата на високо равнище може да преначертае политическата карта. Желязната завеса от Балтика до Адриатическо море някога разделяше Европа на американска и съветска сфери и разделяше Германия на две. ЕС вече си проби път на изток и прие Румъния, България, Хърватия, Полша и други бивши съветски сателити като пълноправни членки. Това споразумение може да доближи още две източноевропейски страни до ЕС.

Продължаващата борба за влияние събужда спомена за Ялтенската конференция през Втората световна война. На нея британският премиер Уинстън Чърчил, съветският лидер Йосиф Сталин и президентът на САЩ Франклин Рузвелт разделят континента на зони на влияние.

И това вдига залозите на срещата във Вилнюс, на която ще присъстват европейски лидери като германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, за да станат свидетели на обвързването на Грузия и Молдова с Европейския съюз. И по този начин молдовските вина се озовават на огневата линия на дипломацията.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.