Не!информирането – снизходително за „кафявия ботуш”

Илия Вълков. Снимка: личен архив

Става въпрос за „марша на кафявия ботуш”… Медиите „бият тревожни камбани”, за да насочат вниманието към оформящи се „обществени язви”. Те формулират проблеми с обществено значение. Често обаче рамкирането на вниманието е в противоречие с актуалните обществени интереси (в новините може да чуете всичко или нищо, което има значение за вас). Медиите могат да бъдат и „пазители на статуквото” – да защитават властта и нейните тайни.

Безспорно, медиите имат една важна функция – да информират. Да информират, като разказват истории за света, да информират, като разкриват тайните на властта. Информирането е форма на контрол, оценка… може да провокира едновременно възмущение и възхита. Но има и моменти, в които медиите трябва пренебрежително да отклоняват поглед от „крещящи групи”, които действат разрушително.
Разбирането за най-важните проблеми на деня е въпрос на консенсус между медии, политика, публики, гражданско общество. За съжаление в днешно време активните граждани са изхвърлени от тази „кръгла маса” – те имат свой дневен ред, който го формулират в социалните мрежи.

Повтарям, информирането е най-важната функция на медиите, защото тя формира обществено мнение. Веднъж формирано, общественото мнение се превръща в норма (често пъти „шлифована” и „дооформена” от социолози и политолози, анализатори на публичните страсти). Тази норма определя поведението в „обръча на мнозинството” (ако не си съгласен, ще бъдеш изхвърлен.

Отговорността на медиите да информират има и друга страна – това е не!информирането. Не!информирането е различно от дезинформацията, която е форма на разгласа, но „прегърната” от скрити, тайни, тесни интереси. Да дезинфомираш, означава не просто да прикриваш, но и да изкривяваш, да манипулираш, да вкарваш в новинарската рамка информация, която е изгодна някому.

Не!информирането е замълчаване, игнориране. Това е друга форма на обществен консенсус – съгласие да не се обръща внимание върху даден публичен феномен, който вирусно се разраства чрез разгласата за него. Прилича на „гръцки огън”, който се разпалва чрез думи…

Не!информирането означава да разбираш нещастието в „самозапалването” като форма на отчаяние, но да не го разгласяш като новина (събитие от „прайм  тайма). Новините формират впечатление, че случващото се на „малкия екран” или на страниците на вестниците е „реална картина” на света и затова е нещо естествено, нормално.

Това притъпява усещанията на зрителя, превръща го в безчувствен (съ)участник – изгражда изкуствено впечатление, че репродуцирането да дадено поведение е геройство, което ще насочи прожекторите към теб, ще разшири зениците на симпатизиращата публика. За съжаление, една поредна зрителна измама – „социален набухвател”, създаващ впечатление за обществен престиж.

Не!информирането означава да съчувстваш на жертвите на всяко едно престъпление, но да не ги превръщаш в герои на твоя репортаж – така ги въвличаш в отново в ролята на жертва.

Не!информирането означава и да осъждаш всяко престъпление на тоталната власт и диктат на личността (комунизъм, фашизъм, авторитаризъм), но да не го превръщаш в тема на деня.

От няколко седмици медийното поле се е превърнало в „площад на фашистки ботуши”, където епилирани мъжки прасци, нашарени със счупени кръстове, патриотарстват, оглавяват „граждански патрули”, плашат, чистят расата, осъждат, експулсират… Това е феномен с опасни последици, който сее „жилото на омразата” с говоренето за него. Камерите и микрофоните институционализират този феномен, превръщат го в „друга гледна точка”.

И, моля, за вниманието на радетелите на демокрацията, които вярват в това да се чува гласа на всеки – максимата за „другата гледна точка”. Когато „другата гледна точка” търси физическа саморазправа заради различие в цвета на кожата, вярата, културата… това е анти-демократично, абе, нечовешко е. И питам, защо да се обръща тогава внимание на сили, които разрушават?

Не!информирането означава „маршът на кафявия ботуш” да се умножи по нула и да не му се дава трибуна…

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.