Бежанци се заселват в горите в Сърбия

Ройтерс

С приближаването на зимата стотици хора търсещи убежище от Африка и Близкия изток живеят в гора в Сърбия без основни удобства – знак за провала на балканската страна да се справи с нарастващия имиграционен поток.

Малцина имат палатки, докато други са се подслонили в дървени колиби. Много от хората имат само дрехи, с които да се завият през нощта и палят огньове, за да се стоплят и за готвене. Репортери на Ройтерс откриха един човек да живее в трафопост. Всички легално са поискали убежище, но двата центъра за бежанци в страната са пълни.

С около 300 души, живеещи по този примитивен начин, правозащитни групи изразиха нарастваща загриженост и заявиха, че проблемът само ще се влоши с идването на още имигранти. Този въпрос трябва да бъде решен сега, заяви пред Ройтерс Нилс Муйжниекс, комисар по човешките права в Съвета на Европа след свое неотдавнашно посещение.

Зимата идва и някой може тежко да се разболее или да умре в студа, казва той.

Докато Европейският съюз свива традиционните имигрантски пътища през Средиземно море, имигрантите все повече опитват късмета си през страните от бивша Югославия, за да стигнат северната съседка на Сърбия Унгария в Шенгенската зона на Европа, която е без граници.

Размириците на Арабската пролет подхраниха нарастване на броя на бежанците, особено от Сирия, която от повече от две години е в гражданска война, отнела живота на над 100 000 души. Броят на бежанците, търсещи убежище в Сърбия, скочи от 52 през 2008 г. на почти 400 тази година.

Но сръбското правителство бе бавно в реакциите си и срещна съпротива от местните жители за настаняването на хората, хванати да преминават границата нелегално и искащи убежище. Двата центъра за бежанци в Сърбия приютяват около 250 души. За много имигранти Сърбия е последната спирка на дългия път от Турция до Шенгенската зона, което прави проблема особено остър.

В съседна България властите прибягнаха до центрове за задържане, за да се справят с препълването на своите лагери за бежанци. В Македония имигрантите се оплакаха от побои от полицията и мафиотски банди и от това, че ги гонят обратно през границата, вместо да бъдат третирани според закона.

Това е хуманитарна криза, заяви Радош Джерович, ръководител на белградски център за бежанци.

Повечето от тях са поискали убежище и държавата е задължена да им осигури настаняване, казва той. Никой не може да ми каже, че Сърбия в момента няма капацитет да намери 200, 300 легла в казарма или училище, казва Джерович.

„Сърбия не може да се справи“

В село Боговаджа, на около 60 км южно от столицата Белград, в момента има колкото селяни, толкова и бежанци, около 170 настанени в център за бежанци и дори повече, живеещи в това, което те наричат „джунгла“. Всички те получават по едно ядене на ден в центъра, където се оформят дълги опашки. Температурите скоро ще паднат под нула градуса с идването на зимата.

„Нощем не можем да спим, много е студено“, казва Зиад Хусеин, 22-годишен студент, който казва, че е от сирийския град Хомс.

„Ние нямаме пари, за да се храним, а в лагера ни дават по едно ядене на ден. Няма да умрем в Сирия, ще умрем тук“, казва той на английски.

Сирийците са най-голямата група от търсещите убежище в Сърбия през първата половина на тази година, като по-голямата част е избягала пеша в Турция, след това в Гърция, където имигрантите все повече не са добре дошли в безпрецедентната рецесия. От Гърция мнозина се запътват на север към Македония, бивша югославска република, с която Атина има лоши връзки и полицейското сътрудничество е слабо.

От Македония те влизат в Сърбия, обикновено нощем. Ако бъдат заловени, повечето незабавно искат убежище, което ще им гарантира временно настаняване и документи за самоличност, докато делото им не бъде разгледано. Въпросът обаче е горещ картоф за политическите партии.

Опитите на сръбското правителство да построи трети център за бежанци, финансиран от ЕС, са в задънена улица. Бе определена една локация, но местните жители протестираха, когато в пресата изтече информация и правителството се предаде, заяви Джурович.

Сърбия, която прогони почти един милион етнически албанци извън Косово в края на деветдесетте години, все още се възстановява от изолацията във връзка с тази война и от предишния босненски конфликт. Сърбия рядко дава убежище. Обработването на една молба може да отнеме от 5 до 12 месеца – много по-дълго от страните в ЕС. Комисариатът за бежанци и миграция на Сърбия, който се занимава с искащите убежище от името на правителството, заяви, че опитите да бъдат намерени частни квартири за живеещите в гората са се провалили.

Местните власти заплашиха хората, които искаха да предоставят домовете си на бежанци, затова ние не получихме отговори, заяви говорителката Йелена Марич за Ройтерс.

Това е голям позор за Сърбия, каза Марич. ЕС вероятно ще ни критикува за това. И те имат право да направят това. Ние се опитваме да открием център за бежанци от две години, казва Марич.

Сърбия очаква да започне преговори с ЕС през януари, макар че е малко вероятно да стане членка преди 2020 г. Марич заяви, че комисариатът се надява да намери временно настаняване в рамките на седмици, но отказа да каже къде, вероятно опасявайки се да не предизвика местна съпротива.

Говорител на сръбското правителство заяви, че то чака предложение от комисариата, което вероятно ще бъде прието. Джурович предупреди обаче, че без дългосрочна стратегия, проблемът само ще се влоши с нарастващия брой на имигрантите. Сърбия е последният фар на пътя към шенгенската зона, последната стена между тях и дълго лелеяната мечта за Европа, каза той.

„С 200-250 места, Сърбия не може да се справи“. Тази бройка не съответства на цифрите за това колко хора са поискали убежище миналата година, да оставим оценките за това колко ще бъдат те в бъдеще, заключава Джурович.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.