Прозападният курс на Грузия

в. Вашингтон пост

Михаил Саакашвили. Снимка: Известия

На този месец преди 10 години Михаил Саакашвили, по това време 35-годишен юрист с американско образование, поведе шествие към грузинския парламент, което по-късно събори от власт един корумпиран и деспотичен режим в бившата съветска кавказка държава и даде началото на един либерална демократична вълна в Евразия.

„Революцията на розите“ бе последвана година по-късно от украинската „Оранжева революция“. Дръзкият и харизматичен Саакашвили скоро след това стана президент на Грузия и символ на прозападната промяна и бе толкова презиран в Москва, колкото бе обожаван във Вашингтон.

Десет години по-късно вълната утихна. Миналата седмица Украйна, водена от същия бандитски политик, пометен от Оранжевата революция, се отказа от подписването на споразумение за асоцииране с Европейския съюз и пое курс към путинския Кремъл.

Тя последва Армения, която през есента не издържа на деспотичния натиск на Путин. Единствено Молдова и Грузия на Саакашвили продължават да търсят споразумение с ЕС и да вървят по пътя към демокрацията и свободния пазар, които това споразумение изисква.

Що се отнася до Саакашвили, той се върна там, откъдето започна – в Съединените щати – след приключването на втория си президентски мандат миналата седмица, година след като партията му претърпя тежко поражение на парламентарните избори. Той не е желан нито у дома, нито във Вашингтон, който откакто Обама е на власт, не обръща вече много внимание на Грузия и на други бивши съветски републики.

Освен това колебливият курс на Грузия към Европа зависи от оставането на бившия президент извън страната, тъй че грузинското правителство с авторитарен уклон, което го смени, да не може да го вкара в затвора.

„Проблемът в моя случай е, че ако бъда арестуван, това значи край на грузинската евроинтеграция“, ми каза Саакашвили по време на визита във Вашингтон миналата седмица. Той не преувеличава – единствено доброволното му напускане на страната дава гаранция, че няма да го последва съдбата на бившата украинска министър-председателка и лидерка на „Оранжевата революция“ Юлия Тимошенко, чието лишаване от свобода доведе до разрив между ЕС и Украйна.

Мъртва ли е либералната демокрация в постсъветското пространство? Дали Путин ще успее да превърне Евразийския съюз в нещо като московска Съветска империя? Саакашвили, духовит както никога, отсече: „Няма начин“.

„Когато провеждаш радикални реформи знаеш, че някой ще дойде и ще се опита да ги отмени“, казва той. „Това е затворен кръг. Но не мисля, че този път могат да върнат нещата назад. Регионът се е устремил към Запада въпреки правителствата“.

Саакашвили смята, че Грузия, Украйна и други евразийски държави следват един и същи нелек път към демокрация и интеграция със Запада. Път, който техните някогашни съседи от Варшавския договор, като Полша и Унгария, извървяха през 90-те години. Разликата е, че Русия премина от квазидемокарцията на Борис Елцин към нетолерантния и неоимпериалистически режим на Путин.

Путин рекетира съседите си с търговско ембарго или, както в случая с Грузия – с военен натиск. Същевременно предлага примамливи награди за управници, чиято отдаденост към либерализма може да бъде предмет на търг.

„Меката сила на Путин е корупцията“, твърди Саакашвили. „Ако искаш да влезеш в Европейския съюз, трябва да минеш през всички болезнени реформи, за да можеш да се впишеш вътре. За да влезев в Евразийския съюз просто трябва да си слаб и корумпиран и да си склонен да бъдеш манипулиран от Путин. Можеш да вкараш в затвора опозицията си и да бъдеш похвален за това“.

Другата разлика е в Съединените щати. През 90-те години правителството на Клинтън решително тласкаше източноевропейските държави към НАТО и ЕС. Сега Путин е този, който тласка, а САЩ просто отсъстват от картинката. „Не че Русия е чак толкова силна“, казва Саакашвили. Всичко се свежда до „схващането за американската слабост и американското отсъствие. Русия сега смята, че каквото и да направи в региона, Америка няма да отговори“.

Засега Грузия държи прозападния си курс въпреки факта, че Бидзина Иванишвили, милиардерът, който оркестрира падането от власт на Саакашвили, намекна, че може да обмисли Евразийския съюз като вариант. Това е така главно защото преобладаващата част от грузинците предпочитат ЕС и защото институциите, които Саакашвили създаде през последните 10 години, устояха. Съдилищата отхвърлят политическите дела, заведени от новото правителство.

Самото правителство на Саакашвили често бе обвинявано в репресии срещу опоненти. Поражението му на изборите се дължеше отчасти на един скандал за малтретиране на затворници. Сега бившият президент е склонен да признае някои „грешки“.

„Винаги съществува изкушението да грабнеш повече власт“, казва той. „Първото нещо, което правят хората, които идват с демократични намерения, е да получат повече власт, тъй като си мислят, че имат добри намерения“.

„Но тези хора си взимат поука от това. Следващия път, когато дойдем на власт, ще има чисти демократични практики – прозрачни свободни медии, прозрачен демократичен дебат и демокрация на по-високо ниво“.

Саакашвили предрича, че накрая „реформаторите ще се завърнат в Грузия“. На миналите президентски избори неговата партия спечели 22 процента от гласовете без самият той да участва – достатъчно за да оцелее и да се преустрои. Междувременно той преоткрива живота в ролята на анонимен посетител на Съединените щати.

„Подмладих се“, радостно споделя той. „Фактически започвам на чисто. Не съм уморен и нямам нужда от почивка. Моят народ обаче има нужда да си почине от мен“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.