България обратно в ръцете на Русия?

Руски амбиции дистанцират България от САЩ и я включват в Евразийски съюз

Снимки: Валентина Петрова

Под заглавие „Ако Западът не засили подкрепата си към гражданското общество в България, тя рискува да изпадне обратно в ръцете на Русия“, авторката Ивета Чернева, експерт по външна политика, човешки права и устойчиво развитие, анализира настоящата ситуация в България и рисковете за страната от засилващите се руски влияния у нас. Изследването е публикувано на сайта на университета London School of Economics and Political Science (LSE).

Според Ивета Чернева последните събития в България подсказват ясно, че страната може да започне да клони обратно към Русия, независимо че е член на НАТО от 2004 г. и пълноправен член на ЕС от 2007 г. В материала се подчертава, че правителството на Орешарски вече е изразило категоричната си подкрепа към огромен брой руски енергийни проекти в страната, като строителството на атомната централа в Белене.

Когато през 2011 г. руският президент Владимир Путин обяви идеята си за трансправителствена организация наречена „Евразийски съюз“, малцина в България възприеха тази идея като заплаха за демокрацията в страната и западната ориентация на България.

Малцина обърнаха и внимание на руския посланик в НАТО, който през 2008 г. описа България като „Руският троянски кон в ЕС“. Руският политолог Дмитрий Орлов пък спомена България сред страните с потенциал да влязат в „Евразийския съюз“ и демонстрират лоялност към руските икономически интереси. Сред тези страни попадат също Куба и Венецуела.

Независимо от ясните заявки от руска страна за визията им за развитие на България за в бъдеще, малцина обърнаха внимание и се замислиха сериозно върху думите на руските държавници, подчертава Ивета Чернева и поставя въпроса: Все пак какво може да се обърка толкова, нали сме страна-член на НАТО и на ЕС.

По нейно мнение, последните събития в България обаче може би ще накарат доста хора на Запад да преразгледат статичното си разбиране за западната ориентация на България. Влиянието на руските олигарси в страната расте все по-осезаемо благодарение и на немалката подкрепа и предпазните мерки, предприемани от правителството на Пламен Орешарски.

Предвид това нищо чудно много скоро България да бъде включена в списъка с установените точки на напрежение между САЩ и Русия, сред които са ситуацията в Сирия, човешките права, енергетиката и скандалът Сноудън.

Три са най-категоричните основания за направения извод относно преориентирането на България към Русия, пише авторката.

Първо, темата за газопровода Южен Поток. През юли тази година българското правителство подписа споразумение с Газпром за строителството на газопровода през българска територия, който ще бъде експлоатиран без никакви такси в полза на Газпром в продължение на 15 години.

Правителството на Орешарски побърза да обяви, че „това няма да струва нищо за българския данъкоплатец“. Неофициално обаче една руска банка е отпуснала за целта заем от няколко милиарда евро с 8% лихва – нещо, което българският данъкоплатец ще трябва да покрива в бъдеще, пише Ивета Чернева.

Второ, независимо от неубедителния резултат от референдума за строителството на втора атомна централа в Белене, правителството на Орешарски обяви през юли своите намерения за реинициране на този проект. Българските граждани като цяло са разединени по темата за втора ядрена централа в страната, която беше започната неуспешно от руската държавна енергийна компания Росатом.

Трето, има сериозни индикации, че военни проекти в България се подготвят да бъдат възложени за реализация на руски военни предприятия, вместо на натовски партньорства.

Тези горещи въпроси, според Ивета Чернева, повдигат съвсем естествения въпрос: САЩ въобще наблюдават ли какво се случва тук? На този етап, пише тя, се очертават поне две алтернативни политики за предприемане от страна на Вашингтон спрямо евентуално възпиране на ново навлизане на България в руска орбита.

Първата се отнася до засилване на американската подкрепа към българското гражданско общество и засилващите се антиправителствени протести в страната. Засега Германия и Франция са двете страни, които изразяват силната си подкрепа към антиправителствените протести в България, припомняйки на правителството на Орешарски, че е поело ангажимент да прекъсне връзките си с олигарси и че 40 на сто от всички еврофондове за България идват от Франция и Германия.

До момента обаче подобна позиция и подкрепа от страна на американското посолство в София липсват. Според авторката Ивета Чернева липсата на подкрепа към гражданското общество в България сега на местно ниво би било грешка и пропусната възможност.

Втората алтернатива за САЩ е да засили дипломатическия си подход към България. През декември 2012 г. външният министър на САЩ Хилари Клинтън изясни позицията на Вашингтон относно руската идея за създаване на „Евразиатски Съюз“, като заяви: „Позволете ми да изясня позицията ни, за да няма никакви грешки по този въпрос. Знаем каква е целта на Русия и затова се опитваме да намерим ефективни начини да забавим и предотвратим подобна поява“.

Засега обаче президентът Обама и външният министър Кери мълчат относно позицията им по българския въпрос. Авторката Ивета Чернева призовава САЩ да предприемат по-активна роля и да подкрепят българските граждани в техните протести срещу правителството, тъй като интересите на гражданите до голяма степен съвпадат с целите на американската външна политика.

В заключение тя пише, че САЩ действително трябва сериозно да преразгледат дипломатическата си позиция относно България, докато не е станало прекалено късно. Съществува наистина реален риск за България да се върне обратно в политическата и икономическа орбита на Русия и така САЩ да загубят верен натовски съюзник, като по този начин ще се създаде нов руски фронт от типа на Куба и Венецуела.

Време е президентът Обама да сложи край на амбициите на своя руски колега за създаване на „Евразиатски Съюз“ и да даде ясен знак, че САЩ няма да позволят членки на НАТО от Източна Европа да бъдат „отчупени“ една по една от Алианса, завършва анализа си Ивета Чернева.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.