Загадката Оланд: нерешителен във Франция, непреклонен в чужбина

Франс прес

Франсоа Оланд. Снимка: от тв екрана

Нерешителен по фискалните въпроси или аферата „Леонарда“, но непоколебим за Мали, Сирия, Иран, а вече и за Централна Африка.

Загадката на президента Франсоа Оланд се обяснява според експертите от това на кое място се изявява: във Франция той е предпазлив, в чужбина е освободен.

„Какво съм правил във Франция за 18 месеца, ако не да вземам решения?“, възмути се френският държавен глава, засегнат от въпрос за твърденията, че му е липсвал авторитет по време на неотдавнашно посещение в Израел. „И за международния живот също не съм се колебал!“, допълни той.

В действителност според експертите образът му е диаметрално противоположен, когато става дума за вътрешната и външната политика.

„У Франсоа Оланд се наблюдава истинска двойнственост: виждаме го твърд, решителен, непреклонен за Мали, Сирия, Иран“, казва Фредерик Даби от Института за проучване на общественото мнение ИФОП. „Обратно, във вътрешната политика към него се установи критично отношение като към един колеблив президент, който няма здрава ръка, който не е категоричен, който отлага.“

Според Даби „две неотдавнашни събития създадоха това впечатление: Леонарда и отлагането за екологичния данък

Изправено пред съпротивата на земеделците в Бретан, Западна Франция, по въпроса за екологичния данък за тежкотоварните автомобили, правителството на Оланд отстъпи и обяви, че замразява мярката и тя няма да бъде приложена от 1 януари.

В аферата „Леонарда“ с незаконно пребиваващата ромска ученичка, която заедно със семейството си беше експулсирана в Косово, президентът обяви половинчата мярка, която не беше убедителна за никого – момичето да се върне във Франция, но „само“.

Той се стреми „непрекъснато да намира компромис, докато страната очаква решителност: действия не в интерес на всички, а в защита на общия интерес“, коментира пред Франс прес Стефан Розе, председател на анализаторската организация CAП (Съвети, анализи и перспективи).

Според Фредерик Даби „във Франция съществува култура на авторитета“. „Подходът на Оланд не се приема добре, защото компромисът се възприема като отстъпление и колебание, като неспособност да се вземе решение и да се прояви категоричност.“

Французите не разбират най-вече защо при положение, че е на дъното на класациите за политически рейтинг, президентът не казва направо каква е политиката му за страната.

„По въпросите на вътрешната политика за Франсоа Оланд изглежда е по-лесно да действа, без да обяснява“, смята Стефан Розе.

„Той маскира и прикрива това, което смята да направи“, потвърждава и анализаторът Ален Дюамел.

На международната сцена е точно обратното. През януари президентът започна блиц операция срещу въоръжените ислямистки групи в Мали: „Един от редките моменти на нарастване на популярността на Франсоа Оланд“, подчертава Фредерик Даби.

През август той се показа готов да „накаже“ сирийския режим на Башар ал Асад, като стигна по-бързо и по-далеч от американския президент Барак Обама. Макар че в крайна сметка беше принуден да отстъпи. През ноември той се противопостави на най-близките си съюзници по въпроса за иранската ядрена програма, като поиска и получи в Женева по-„солидно“ споразумение от предвиденото.

Експертите смятат, че тази двойнственост може да се обясни с разликите във формата и в основанията. Преди всичко външната политика и отбраната са негов „запазен периметър“ според конституцията на Петата република. Президентът „практически не е поставен под контрол и може да прави каквото си иска“, отбелязва Ален Дюамел. „Колкото са вързани ръцете му във вътрешен план, толкова свобода има в международен план.“

„Той не трябва да се съобразява с текущите настроения в Социалистическата партия: той е Франция“, констатира и Доминик Моази от Френския институт за международни отношения.

Но Франсоа Оланд се възползва най-вече от пространството в Близкия изток, освободено от САЩ, които при Барак Обама действат по-малко интервенционистки. Оланд се възползва и от ограничената роля на Германия на международната сцена, която не съответства на икономическата й тежест.

„Заради отдръпването на САЩ има открита възможност „, обяснява Доминик Моази. „Желанието за „международна немощ“ от страна на Германия тласка Франция към по-активна роля.“

Според него Франция на Оланд дължи „нарастването на влиянието си на международната сцена по принцип на САЩ и по замисъл на Германия“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.