За папата Европа е демоде

Анджело Панебианко

Официалната визита на Путин  пред Светия престол през седмицата беше знак за промяната в посоката на дипломация на Ватикана. Изборът на папа Франциск, от южноамерикански произход, децентрализира католицизма и допринася за намаляване влиянието на Стария континент.

Папа Франциск разговаря с руския президент Путин във Ватикана, ноември 2013 г. Снимка: сайт на руския президент

На 25 ноември Владимир Путин пристигна във Ватикана, за да се срещне с папата. Освен значението, което придобива визитата му, най-вече относно бъдещите връзки между католицизма и православието, срещата е между двама мъже, оказали се от лятото на 2013 г.съюзници срещу САЩ (и Франция) по отношение на сирийския конфликт.
Докато Обама нерешително  късаше листенцата на маргаритката, колебаейки се дали да се намеси най-сетне и да накаже Асад за използването на химически оръжия, Путин и папа Франциск се споразумяха, за да предотвратят американската намеса. Папата предизвика полемика с изказването си, че гражданската война в Сирия е разпалвана нарочно от търговците на оръжие. Той видя най-вече жаждата на Запада за печалба.

Време е Европа да помисли  какво означава не само за нея, но и за Запада като цяло, да има папа, който идва от свят много по-различен от нашия. Връзката между папата и неговото паство, както и опитите му да реформира изцяло Римската църква, засягат католическия свят и могат да бъдат наблюдавани само с уважение от тези, които не принадлежат към него. Но връзката между папата и Европа засяга всички европейци. Освен това избирането на Хорхе Марио Берголио на Светия престол е един от най-важните аспекти в хода на съвременните геополитическите промени.

Либерална Европа никак не въодушевява папа Франциск

Изборът му беше знак и илюстрация на драстична промяната в тежестта на Западния свят в международното равновесие. В полза на развиващите се незападни страни. Нормално е един църковен служител, било то папа или просто свещеник, да черпи християнските си ценности и собствените си убеждения от обществото, от което идва. И културата на страната, в която е израснал Берголио, несъмнено е много далече от либерална Европа. Обстоятелство, което може с течение на времето да създаде не един проблем в отношенията между този пата и Европа: свят, който той не познава много, и не това е най-важното, доколкото става ясно, свят, който никак не го въодушевява.
Голямата власт на католицизма винаги е била в това да съчетава силата на вселенското си послание за избавление с възможността за оценка на местните традиции и особености. Когато папите са били италианци, другите католически европейски църкви съчетавали умело верността към Римската епископия, оценявайки националните особености. Под егидата на европейските папи неевропейските църкви обикновено правели същото.

От центъра към периферията

Това остана вярно и  при папа Йоан-Павел II, чиято харизма не беше по-малка от тази на Берголио. Но центърът на католицизма беше здраво закотвен в Европа, като неевропейски църкви бяха изтласкани „в периферията”. Днес Европа се носи към периферията, задържа я само факта, че физическото местоположение на папството остава в Рим. Необичайно положение за европейските католици (всъщност за всички европейци).
Различните национални църкви ще трябва отново, включително и  италианската, да се утвърдят в очите на папата, като покажат доброто, особеното, незаменимото в европейската традиция. Без това Църквата трудно ще може да си представи трайни и хармонични отношения с Европа за в бъдеще. И да намери начини за спиране на секуларизацията й. Въпреки симпатиите, които буди днес папата, вселенското му послание може да се натъкне на преградите и различията, създадени от историята, която разделя Европа от останалия свят.
превод: Анна Христова

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.