Убийци на независимост

Протестът има нужда от фокус върху конкретни политики

Слънчева електрическа централа. Снимка: Снимка: Солар репауър

Протестите продължават, и все  пак, противно на мненията на някои социолози, че властта вече е респектирана от гражданите и затова много внимателна, управляващите продължават да ни сервират повече от същото – предимно бъркотии във всички политики. Примерите са във всички новини, свързани с властта.

Една от най-гадните бъркотии е кашата в енергетиката. От там се краде най-много, затова, както при всичко друго в управлението, и там няма никаква идея и стратегия. Последни са фокусите с ядрените реактори и опитите за изхвърляне на слънцето и вятъра на боклука. Първите означават зависимост и много висока цена, а вторите – независимост и ниска цена. Това е факт, макар от телевизора да се чува друго.

Има няколко неща в живота, без  които хората не можем да съществуваме днес – това е основата на така популярната сред хуманитаристите пирамида на Маслоу: чист въздух, вода, храна, топлина, светлина (за някои компютър, за други – телевизор, а трети са толкова зле, че са доволни само на топлината). Събудилото се у нас гражданско общество трябва да е най-чувствително, когато решения на властта увеличават зависимостта ни от тези наши базови нужди. Понеже полезната за всички идея е да се стремим към по-голяма независимост в осигуряването на тези нужди, да ги правим по-достъпни, по-евтини, а не обратното. За да си осигурим по-малка зависимост и сигурност в получаването на топлината, светлината, а от там и приятни неща като четенето, чатенето, готвенето и танцуването, трябва да изискваме нещо конкретно, вместо да гледаме тъпото им шоу. Да ги накараме да предложат и аргументират цялостна дългосрочна стратегия за енергетиката в България, която да одобрим ние – цялото общество. И чак тогава, ако в одобреното присъства реактор, да се реши за екип, който да избере реактор. (И даже не е нужно самият министър да се разхожда с този екип.) В България обаче тези работи се правят от властта едновременно показно, подмолно, неясно и на парче. Затова и не искат да предложат енергийна стратегия. Управляващите тук строят и рушат според това в кой момент могат да откраднат повече от едното или от другото.

Миналата седмица имаше общественото обсъждане в сряда на абсурдния, ненаучен и изкривен Доклад за въздействие върху околната среда на 7-и блок на АЕЦ “Козлодуй” (виж тук). Тази сряда кашата в енергетиката стана още по-смрадлива, с идеята на Атака да прибави по някое време в казана и труповете на слънчевата и вятърната енергия. Поредният опит за убийство бе извършен със заглушител (типично за партия на мафията, каквито са и другите гласували ‘за’) – без мотиви, без дебат със сектора, без разчети и през скрит в бюджета текст. Слугите на енергийната мафия от бюджетната комисия приеха такса, с която да се изземват 20% от приходите от производство на електричество от слънчева и вятърна енергия. За да са сигурни, че ще довършат сектора, слугите на мафията от Атака, БСП и ДПС приемат още токът от ВЕИ да се продава по префренциалните цени само до ограничени от регулатора ДКЕВР часове. Слънцето и вятърът обаче всеки ден са различно активни в тези часове.

По изчисления на БФА средствата от 20% такса върху приходите от вятърна и слънчева енергия, ще са около 170 млн. лв. годишно. Според председателя Меглена Рускова, тази сума не може да позволи нито намаляване на сметките за ток, нито подобряване на финансовото положение на НЕК. Може обаче да убие бранша им, а с това да и идеята за енергийна независимост в България на ниво община и домакинство чрез приоритетно инсталиране на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. Такава независимост ядреният реактор просто няма как да ни даде, ако ще да е кован на Сириус. Ядреният реактор означава базова мощност, която означава централизирано подаване на ток, което означава монопол на оператора на тази мощност, който пък монопол означава енергийна зависимост от скъп ток.

С физическото убийството на ВЕИ сектора, политическата мафия убива самата идея за енергийна независимост чрез ВЕИ и енергийна ефективност. Планът за ядрени централи някак повече подхожда на дивия национализъм, нарочно захранван в момента. АЕЦ-ът е повод за национална гордост. Гордостта обаче, каквато и лепенка да ѝ сложим, си остава първият от седемте смъртни гряха. Или, както казва британският критик и изкуствовед Джон Ръскин: „В основата на всички големи грешки лежи гордостта”. Много е възможно да се окаже, че планът за нова ядрена мощност в АЕЦ “Козлодуй” е една голяма грешка, каквато се доказа, че е АЕЦ “Белене”. Но може би ще бъде вече късно, а това е нещо твърде скъпо и опасно за една страна, особено малка и бедна. Затова трябва да искаме енергийна стратегия, базирана на всички нужни изследвания, около която аргументирано да се обединим. Така ще се ограничат своеволията и посегателствата на политиците в този ключов сектор.

В момента протестиращите и широката общественост се лутаме предимно из теми на второто стъпало от пирамидата на Маслоу – нивото на сигурността. Самият протест за морал в политиката започна от проблем на националната сигурност – Пеевски шеф на ДАНС. Сега, докато ни отвличат вниманието отново с проблеми на сигурността – некадърните си действия в кризата с бежанците, националистически патрули в центъра на София, действия и правомощия на протестиращи и полиция (блокирането на целия център с всякаква МВР собственост) – под краката ни издърпват килима от първия етаж на пирамидата. Подмолно ни закопават в още по-голяма енергийна зависимост с унищожаването на ВЕИ и тикането напред на АЕЦ. Определено обаче чрез АЕЦ отново имаме и нов проблем със сигурността. Кой иска сигурността на Фукушима и Чернобил? Напомням, че Германия, Италия, Австрия, Швейцария, Литва и други страни се отказаха от ядрените си проекти.

Може би е време протестът да се ориентира към по-дълбоко осъзнаване на действителността и да приеме нов гъвкав дневен ред, критикуващ самите политики. Ясно е, че на този етап, няма как да свалим правителството само с викове “Оставка!”. Малко сме, а чрез медийната си пропаганда управляващите успяват да убедят хората, че прецизно решават правилни проблеми, когато решават грешни такива. Политиците, които ще искат управлението и нашето доверие на следващите избори трябва повече да се постараят в намирането на отговори на конкретни въпроси от бъркотиите, забъркани до сега.

Имаме нужда от фокусирана гражданска протестна енергия и журналистическа доблест в най-влиятелните медии за дълбок анализ на конкретни действия на властта. Перспективите при последните обаче не са обнадеждаващи.

–––
* Авторът е доктор по обществени комуникации и информационни науки и изследовател към катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във ФЖМК на Софийския университет. Дисертацията му е на тема “Риск комуникация за намаляване на опасността от кризи с екологични и здравни последици. Комуникация при атомните електроцентрали и газодобивната индустрия”(фракинга за шистов газ). Член е на Съюза на учените в България, на Българската антиядрена коалиция и на партия “Зелените”.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.