И в Украйна си имат Пеевски и медийни олигарси

27-годишният Серхий Курченко е притежател на Украинския медиен холдинг, на групата фирми ВЕТЕК, на футболния клуб ФК Металист на град Харков и Петролната рафинерия „Одеса“. Снимка: Киев таймс

Бележка на Аспарух Панов от фондация „Фридрих Науман“:

През последните дни драматичните събития в Украйна изпълват печатните издания и електронните медии. Без съмнение битката за европейския път на развитие на тази толкова важна източноевропейска държава навлиза в решаваща фаза преди наближаващите през 2015 г. ключови за демокрацията президентски избори.

Както в България, така и в Украйна, ставаме свидетели на опасно ограничаване на независимостта на медиите, на нарастване на контрола върху свободата на словото и информацията, но най-вече на концентрацията на собствеността на медиите в ръцете на олигархията и превръщането им в средство за политически натиск и влияние.

Предлагам на вниманието на критичната аудитория на e-vestnik в съкратен вариант един изключително интересен  аналитичен обзор на украинския медиен експерт, публицист и преводач Юри Дуркот, изготвен през месеците май-юни 2013 г. по поръчка на бюрото на фондацията за свободата „Фридрих Науман“ в Киев. Пълния текст на анализа може да намерите на немски език на централния интернет сайт на фондацията (тук) и на български език в сборника „Темите табу в медиите“ със съставител д-р Иво Инджов, подготвен в рамките на изследователски проект за медийната свобода в България и  издаден от Института за модерна политика със съдействието на българското бюро Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

Олигополизиране и монополизиране на украинските медии

Юри Дуркот

Публикуваната от „Репортери без граници“ през май 2013 г. класация за свободата на медиите поставя Украйна между Алжир и Хондурас, на 126-о място, десет места по-надолу от предхождащата година. Спрямо 2009г., последната година преди президентските избори и смяната на властта, това означава вече едно спадане с 37 места. В класацията на „Freedom House“ страната е поставена сравнимо лошо и разделя с Южен Судан и Замбия 131-ото място.

Вярно е, че украинските медии се разглеждат и като бизнес, но в много случаи се използват предимно като средство за политическо и информационно влияние. Пазара си делят четири големи частни холдинги на украински олигарси, за които медийният бизнес в никакъв случай не стои на преден план. Държавните медии имат второстепенна роля. Особено националната телевизия с нейните клонове в регионите е известна със силната си подкрепа на правителството.

Частна медийна собственост

1) Водещ на пазара на украинските телевизии е каналът „Интер“, който принадлежи на Интер Медиа Груп. Холдингът, в който влизат още седем канала (между които Ентерфилм, НТН, Мегаспорт, К1, К2 и МТВ Украйна), след смяна на собствеността, е в ръцете на Груп ДФ на украинския едър индустриалец и търговец на газ Дмитро Фирташ. За разлика от другите холдинги, собствеността на групата се концентрира върху телевизионния бизнес. До м. февруари 2013г. Интер Медиа Груп принадлежеше  на Валерий Хорошковски, който след 2010г. беше и ръководител на разузнавателната служба и вицепремиер. След загубата на политическото си влияние, той се раздели и с медийния си бизнес.

2) За второто място сред украинските телевизии се борят каналите „1+1“ и „Украйна“. „1+1“ принадлежи на украинския предприемач с израелски паспорт и постоянно местожителство в Швейцария Игор Коломойски (най-важни дейности: финансиране, преработка на нефт, авиокомпании, стомана, преработка на руда). В холдинга влизат още четири канала (между които „2+2“ и ТЕТ), информационната агенция УНИАН, както и медийният портал „Телекритика“. За негативните оценки заслуга имат преди всичко „1+1“ и особено УНИАН, когато там, преди парламентарните избори през октомври 2012 г., се проявиха очевидни случаи на цензура, като забраната за критична информация за президента и членове на правителството. През м. февруари 2013 г. УНИАН отново беше „на топа на устата“, след като агенцията публикува интервюта с представители на опозицията, които се оказаха фалшиви.

3) Каналът „Украйна“, основан през 1993 г. първоначално като регионален канал в Донецк, принадлежи от 2001 г. (днес като част от Медиа Груп Украйна) към ЕсСиЕм Холдинг, който е собственост на най-богатия украинец Ринат Ахметов (стомана, рудодобив, телекомуникация, футбол – за да споменем само някои от полетата на неговата дейност). Към другите важни частни медии на Медиа Груп Украйна се числят телевизионният канал „Футбол“, както и вестникът „Сегодня“. Вестникът с около 150 000 тираж се обвинява в небалансирано предоставяне на информация, антиукраинска насоченост на публикациите и редакционна цензура.

4) Холдингът Стар Лайт Медиа принадлежи на Виктор Пинчук, зет на бившия украински президент Леонид Кучма. Известният като меценат на изкуството Пинчук е забогатял предимно в стоманения бранш, но междувременно и медии се числят към основната дейност на групата. Холдингът обхваща шест канала (от които на-важните са ЕсТиБи, АйСиТиВи и Новий Канал), вестниците „Факти“ и „ИнвестГазета“, както и няколко радиостанции с UKW-обхват в цялата страна.

5) Една особеност в пейзажа представлява УХМ Груп (Украински Медиа Холдинг)  на Борис Лошкин, която се концентрира основно върху интернет и печатните медии. Към холдинга принадлежат между другото „Комсомолская правда в Украине“ и лиценза за украинското издание на „Forbes“. С „Кореспондент“ (закупен през м. април 2013г. от украинския бизнесмен и политик Петро Порошенко) се издават едни от най-критичните седмични списания на страната. Към него принадлежи и уеб-портала korrespondent.net.

6) Накрая, украинските медии информират все по-често за плановете на близки доверени лица на украинския президент (от т.н. „семейство“) да разширят участието си в медийния бизнес. Въпреки неоспорваното влияние на президентската администрация и на близките на президента върху медийната политика, тяхната медийна собственост е преди всичко маргинална.  Интернет-вестникът „Украинска правда“ приписва на новия вицепремиер Серхий Арбусов контрола върху новия булеварден вестник „Взгляд“, икономическото списание „Капитал“, както и телевизионния нишов канал „Тонис“ и БиТиБи. Той свързва и конфликта на собственост около критичния телевизионен канал ТВи с влияние от страна на „семейството“  и очаква, особено предвид президентските избори през 2015г., офанзива в медийния сегмент.

Почти никакви институционални промени

Въпреки движението на украинския медиен пазар , ситуацията институционално почти не се е променила през последните три години. След смяната на властта през 2010г. властите успяха относително бързо отново в голяма степен да поемат контрола върху медиите и с това да унищожат едно от основните достижения на Оранжевата революция. Това е особено видно при телевизията, определено най-важната украинска медия. Още по-лошо  отколкото при националните държавни медии изглежда положението при регионалните филиали на държавната телевизия.

В това отношение много журналисти говорят дори за „връщане на съветските щампи“. При частните канали, които принадлежат към контролираните медийни холдинги, става въпрос не толкова до класическа цензура от страна на органите, колкото от задания на собствениците на медиите и тяхното целенасочено вмешателство в редакционната политика. Някои канали бягат при новините в баналности и булевардни новини, други представят на обществото една изкривена картина. Липсата на обективни новини се замества освен това с безбройни шоута и забавни програми. Опозицията почти не се появява във най-важната медия телевизията. Междувременно е обичайна практика при политически ток-шоута да се манипулират въпроси, за да се инструментализира присъстващата на живо публика.

Ситуацията при големите ежедневни вестници не е по-добра. И тук читателят почти не намира обективна информация. Само още няколко вестника могат да се квалифицират като критични и обективни. В регионите могат да се намерят само единични примери за независими вестници (например ситуацията в региона на Лвов традиционно е малко по-свободна).

Като по-добро се преценява и положението в сегмента на седмичните вестници и списания. Трите списания „Кореспондент“, „Коментари“ и „Украински Тижден“, както и елитарния седмичен вестник „Дзеркало Тижня“ („седмично огледало) продължават да информират, както и преди – независимо и критично. Този сегмент, обаче, няма решаващо влияние върху формирането на широко мнение – или поради по-скоро елитарния характер на вестника (въпреки че и при „Седмичното огледало“ бе направен опит за злепоставяне на вестника, като през 2011 г. бе издаден фалшив тираж) или поради високата единична цена при седмичните списания.

Един остров на свободата остава все още Интернет, въпреки че и тук са се засилили атаките. Интернет-вестниците често се конфронтират с  проблема на платените коментатори, чиято задача се състои в това, целенасочено да се поставя определено формирано мнение. В единични случаи имаше опити за отстраняване на съдържания от Интернет. Броят на Интернет-потребителите нараства бързо и в началото на м. май 2013г., по данни на Института за изследване на мнението“ ГфК Украйна, броят им е бил около 17,3 млн (над 16 годишни). При това почти две трети се падат на възрастовата група до 39 години. Все пак една трета от всички потребители четат вестници и новини в Интернет.

Опасни законови инициативи

Често важни закони за защита на медиите в действителност не се взимат предвид или чрез допълнения, респ. нови закони се ограничава тяхното действие. Така приетият в началото на 2011г. Закон за достъп до обществената информация, чиито разпоредби трябваше да улеснят работата на журналистите, в много случаи беше игнориран от органите. Законът за защита на личните данни често се използва като лицемерен претекст,за да се скрие важна информация за публични личности.

Едно силно средство за натиск може да предложи законът за „защита на публичните медии“. Той практически би въвел цензурата, което ще позволи затварянето на всяка медия, както и да ограничи достъпа на украинските потребители до Интернет-страници в чужбина. След първото четене и обществените протести през есента на 2011г. все пак той не бе приет.

И опитът да се приеме нов закон за клеветата първоначално се провали поради съпротивата в обществото. След първото четене в Парламента през м. септември 2012г. бе оттеглен поради масовите протести. По преценка на движението „Стоп на цензурата“ законът бе срещу журналистите, блогери, застъпници за граждански права, активисти на гражданското общество или и обикновени хора, които не са съгласни с позицията или идеологията на властимащите.

През 2013г. имаше нов „напредък“.  През м. март първият заместник Главен прокурор Ренат Кузмин предложи в новия „Закон за престъпленията“ да се предвиди наказателно преследване за оклеветяване.  Понятието „оклеветяване“ беше леко модифицирано в сравнение с „клевета“. Като възможна дата за новия закон Кузмин спомена 2014 година, т.е. времето, когато на високи обороти ще се извършва подготовката за предизборната борба за президентския пост.

И Интернет не е защитен от нападения. Така открито се изрази вътрешният министър Витали Сахарченко през м. юни 2012г. относно необходимостта да се регулира достъпа. Този пробив първоначално остана без последици, но на 10-и юни 2013г. в украинския парламент бе регистриран нов законопроект на Партията на регионите, който трябва да задължи доставчиците на Интернет да предоставят при първо изискване на вътрешния министър или на разузнавателната служба информация за клиентите си. Намерението междувременно беше остро критикувано от множество експерти, защото, по единодушното мнение, законът би бил опасност за всеки сайт.

Перспективите не дават много оптимизъм. Президентските избори през 2015г. ще бъдат добре дошъл повод за органите да разширят още контрола върху медиите. От друга страна последните парламентарни избори, които не донесоха на управляващата Партия на регионите на президента Янукович предполагаемото одобрение, показаха, че не всички избиратели се повлияват от манипулираните информации. В крайна сметка степента на свобода на медиите ще зависи от политическото развитие. Ако на опозицията се отдаде продължително да запази влияние, няма да е лесно всички медии напълно и окончателно да се включат на една вълна. Смелият ангажимент на журналистите и внимателният интерес на Запада в случая ще са от централно значение.

P.S. След изготвянето на обзора, в нощта на 20-и към 21-и юни т.г. стана известно купуването на Украински медия холдинг (УМХ) от украинския „неоолигарх“ Серхий Курченко. За 27-годишния Курченко се казва, че представлява интересите на „семейството“. Преди това неговата група фирми ВЕТЕК (руски акроним от Източноевропейско предприятие за горива и енергия) закупи между другото през м. декември 2013 футболния клуб ФК Металист на град Харков и през м. февруари 2013 „Петролната рафинерия Одеса“ от руския концерн Лукойл. Фирмената група контролира около една пета от пазара на втечнен газ в Украйна и през м. март 2013 г. е поела над 100 бензиностанции на „Шпаршвайнгаз ГмбХ“ в Германия. Повече подробности за бизнеса още не са известни, но принципно покупката на УМХ потвърждава тезата, че т.н. „семейство“ преди президентските избори ще се опита да разшири медийната си собственост.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.