Михаел Бар-Зоар: Мосад е на първа линия в борбата против тероризма
– Проф. Бар-Зоар, разкажете за книгата: „Мосад. Най-великите мисии на израелските тайни служби”, която беше представена в България?
– Идеята за книгата се роди много странно. Моят колега Нисим Мишал дойде при мен да ме интервюира по друг въпрос. Той погледна моите книги и по-специално биографията на шефа на израелското разузнаване, която бях написал и ми предложи да напишем една книга за великите мисии на Мосад. Така започнахме да работим по този проект. Първо, направихме списък с мисиите на Мосад и от тях избрахме най-важните. След това разделихме работата на две и всеки започна да работи по своята част. Взехме и сътрудници, които да ни помогнат за подготовката и за изследването на тези операции, интервюирахме хора, които познавахме, събрахме необходимите материали и документи и това е резултатът.
– Книгата е написана по действителен случай. Разкажете някои от по-интересните случаи на Мосад, които описвате. – Да, това е една документална книга. В книгата са включени много интересни мисии. Описана е най-прочутата мисия на Мосад – за залавянето на нацисткия престъпник Адолф Айхман в Аржентина. Описана е и историята за това как Мосад са добили речта на Хрушчов, с която той е изобличил престъпленията на Сталин през 1956 година. В книгата е представена и борбата на Мосад срещу „Черния септември” – най-опасната терористическа организация и как Мосад систематично са убили шефовете на тази терористична организация. И след като бил убит последният от тях, „Черният септември” изчезнал от света и до ден-днешен го няма, вече повече от 40 години не съществува. Това е така, тъй като главите на тази организация са били унищожени. Последната най-важна операция, която е описана в книгата е борбата против иранския проект за постигане на атомна бомба. Мосад се опитва колкото се може повече да забави този проект и момента, когато иранците ще могат да изфабрикуват тази атомна бомба.
– Какво е значението на Мосад не само за Израел, но и в световен мащаб?
– Това е една агенция, която е на първа линия в борбата против тероризма, която работи на много по-високи принципи за моралност и човешки права. Тя е минала една голяма трансформация, понеже от начало беше да кажем разузнавателна военна служба, която трябваше да намира информация. След това, тъй като времената се промениха, Мосад трябваше да се бори против тероризма. Днес това е рак на модерното общество. Така че Мосад накрая успя да намери, да унищожи голяма част от терористичните организации. Може би един много важен аспект за това е, че Мосад познава много добре арабския манталитет, арабските страни, арабските хора и може да ги разбере, докато руските, американските или европейските служби нямат понятие с кого се занимават.
– След атентата в Сарафово, засилило ли се е сътрудничеството между Мосад и българските служби? И по какъв начин си взаимодействат?
– Да. Българските служби направиха анкетата сами и го направиха много добре. Мосад може да са били като съветници, но не като хората, които направиха исканата работа и българските служби бяха похвалени много от всички западни служби – от американците, от европейците. Анкетата беше направена много сериозно, всеки детайл беше прегледан, така че това засили картината на българските служби в света, а също така и засили кооперацията между Мосад и българските служби.
– Дали е запазен споменът за спасяването на българските евреи? И всъщност какво е отношението на останалите страни?
– В Израел и в България се знае това нещо, то е известно, в другите страни не се знае нищо. Говоря например за Америка, публикувах книга, изкарах документален филм, но много малко хора знаят тази работа. Срещам се с хора, които имат голяма обща култура, знаят много, учили са много и, когато разказвам истории за тези събития, те ококорват очи и ми казват, че никога не са чували за това нещо. Така че засега този спомен не е много познат. Според мен, това трябва да се промени, затова винаги съм казвал, че трябва да се направи един игрален филм с холивудски звезди, трябва историята да я видят стотици, милиони хора по света и тогава ще го знаят.
– България беше обвинена от Македония за избиването на евреите, които живеят на територията й. Какво е вашето отношение по този въпрос?
– Моето отношение е, че това е много, много тъжен епизод и тогава България се е кооперирала с Германия, българската войска, българската полиция са арестували евреите и са ги слагали на влаковете. Тези влакове, даже минаваха през България, минаваха и през Дунава. България, обаче нямаше възможност да спре тази операция, понеже Германия гледаше отначало на тези евреи като евреи, които й принадлежат. Даже в списъците, които бяха направили немците, евреите на България бяха писани като 48 000 български евреи. Тези хора не бяха гледани от немците като българи. Немците мислеха в техния договор, че имат право да правят с евреите каквото искат. Така че вярно е, че България е помагала да ги вдигнат и да ги пратят, и това е много тъжна работа, това е черна точка в българската история. Но тогава, ако царят беше протестирал и, ако България се беше опитала да прави каквото и да е, нямаше да може да промени с нищо тяхната съдба.
– Тези обвинения опит за пропаганда ли са от страна на Македония?
– Това много зависи от гледната точка. Ако бяхте македонка и бяхте загубили цялото си семейство, щяхте да виждате българите като престъпници. Ако го гледате обективно, ще видите, че българската част е била много малка и тогава България не можеше да прави нищо. За немците, за Германия, това бяха техни евреи, трябваше да ги изпратят в Полша, и с нашата или без нашата помощ, те щяха да го направят. Това беше тяхното поведение.