Базиликата Света София в Истанбул съживява религиозни и политически напрежения

Франс прес

Истанбул. Снимка:форумасил

От петнайсет века насам базиликата Света София не е пощадена от бури от всякакъв род. Но от висотата на своите 55 метра най-посещаваният паметник в Истанбул е успял да премине през войните, да устои на земетресенията и да надживее полемиките.

И ето че се оказва отново в центъра на дебат: в момент, когато правителството е обвинено, че иска „да ислямизира“ страната, турският вицепремиер Бюлент Арънч запали фитила на раздора, изразявайки пожелание бившата православна църква, превърната в музей през 1934 г., да стане отново джамия, каквато е била по времето на Османската империя.

„Ние гледаме една тъжна Света София, надявам се, че скоро ще я видим да се усмихва отново“, каза Арънч преди две седмици след посещение в сградата.

Тази кратка и дори неясна фраза, изречена от един от най-видните членове на силно религиозната Партия на справедливостта и развитието, на власт в Турция от 2002 г., не мина незабелязана.

Гърция в качеството на пазител на православното и византийско наследство излезе напред, за да изрази съжаление от изявления, които „нараняват религиозните чувства на милиони християни“.

Значимо архитектурно творение, построено през 6 век, църквата, в която са били коронясвани византийските императори, е била трансформирана в джамия през 15 в. след падането на Константинопол в ръцете на османците. По време на светското управление на Мустафа Кемал тя е била превърната в музей, който днес се посещава от милиони туристи.

Малобройната православна общност на бившия Константинопол също посрещна думите на Арънч с изумление.

„Някои виждат една тъжна Света София от повече от 500 години насам и биха искали тя да стане отново църква“, отбелязва Михаил Василиадис, главен редактор на гръцкия вестник „Апогевматини“, издаван в Истанбул.

Според този изразител на насторенията на гърците в Истанбул няма никаква нужда да се съживява каквато и да било война на религии. Вселенският статут на музей подхожда отлично на бившата църква.

„За доброто на отношенията между двете общности е за предпочитане тази сграда да остане символ на съжителство“, подчертава 74-годишният Василиадис. „Никой няма интерес да слага отново сол в раните“, добавя той.

В отсрещния лагер младите активисти на ислямистката и националистическа Партия на великия съюз изглеждат изпълнени с решимост.

„Кадастърът ни казва, че Света София е джамия от Свещената книга, която включва гробници, общи пространства, място за молитва и уединение и училище по теология“, казва Байрам Караджан, заместник-председател на Партията на великия съюз.

„Превръщането на Света София в музей никога не е било прието от турсикя народ“, изтъква той.

Това движение вече многократно изрази пожелание за трансформиране на историческия обект, включен в световното наследство на ЮНЕСКО, но засега без успех.

На големия площад в квартал Султанахмет, който отделя Света София от Синята джамия, тълпата се блъска в гъсти редици, силно изненадана от внезапното възобновяване на този спор с привкус на позната история.

„Не разбирам защо изведнъж от нея трябва да се направи отново джамия, след като в продължение на толкова дълго време тя е останала музей, който е могъл да посреща двете религии“, казва Геларех Киазанд, 32-годишен иранец.

Може би заради политическите мотиви на ислямо-консервативното правителство няколко месеца преди местните избори, подозира Ахмет Куяс, доцент в университета Галатасарай в Истанбул.

„Властта започна да гради определна реторика, може би за да привлече гласове по този начин, но не мисля, че това ще донесе резултат“, прогнозира Куяс.

От няколко месеца премиерът Реджеп Тайип Ердоган, често пъти представян иронично като „новия султан“, засили решенията със силно религиозна конотация. От ограничаването на продажбата и консумацията на алкохол до разрешаването на носене на ислямски забрадки в държавните учреждения.

Две църкви в Турция наскоро бяха трансформирани в джамии. В Истанбул рушащ се манастир от 5 век се очаква да последва съдбата им следващата година.

В Турция има вече 83 000 джамии, което е със 7 процента повече отколкото при идването на власт на Ердоган преди единадесет години. В самия Истанбул има 3000, сред които Синята джамия.

„Ние имаме вече много джамии и немалка част от тях са празни“, казва шеговито Фехми Шимшек, търговец от квартала. „Кой ще пълни всички тези джамии, когато Света София бъде трансформирана?“, се безпокои той. „И освен това туристите няма да се върнат вече“, добавя той.

„Света София ни принадлежи, следователно тя трябва да е джамия“, казва покритата със забрадка Севдаш, жителка на квартал Султанахмет.

„При някои съществува нещо като комплекс за малоценност, някаква нужда да утвърждават исляма“, отбелязва със съжаление Ахмет Куяс. „Заради това се иска Света София да стане джамия, това би бил още един удар върху турския лаицизъм“, добавя той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.