Краят на частния сектор в Гърция

Вече е очевидно, че идва краят на частния сектор в Гърция, функционирал от войната досега с помощта на банките, едрия капитал, промишлеността, малкия и среден бизнес и самозаетите лица. А това, което ще бъде „посадено“ на негово място, не предвещава никаква роля за този сектор. Накратко казано, в близките дванайсет месеца ще се види какво е останало от производствения потенциал на Гърция, който ще бъде заменен от вносна продукция, дошла от европейския север и от Азия.

С други думи Гърция ще се контролира от няколко десетки „мултинационални“ компании, които ще се разпореждат с нея, а страната ще се превърне в една голяма „къща за гости“ с прислужници за по 300 евро на месец и със структурна безработица около 20 на сто. Наред с това тя ще е износител на научен потенциал и енергия, сектори, които ще се контролират също от чужди интереси.

Стратегията за насилствена промяна на производствения модел, която се формулира от Берлин, е продиктувана от едно ново европейско разпределение на труда и от нови трудови и осигурителни права. Целта е този модел да бъде подчинен на прекия контрол на банките, да е съобразен с приватизацията на държавните активи и да се финансира от европейски фондове и неформални образувания.

Наскоро Съюзът на гръцките индустриалци (СЕВ) се обяви срещу отсъствието на национална промишлена политика. „Нека най-сетне да се осъзнае фактът, че поизводствената база на страната се срива, в момента Европа търси нова промишлена стратегия за излизане от кризата, приканваме правителството и всички политически сили в Гърция да престанат да се правят на глухи“, алармираха индустриалците.

Характерен е случаят с предстоящото съсипване на гръцката фармацевтична индустрия чрез увеличаването на дела на генериците на пазара от 20 на 70 на сто.

Гърция е производителка на генерици, които се изнасят в страни като Германия. В същото време обаче се правят упорити опити да се внасят безконтролно генерици от азиатските и други страни, които много бързо ще доведат до закриване на местната фармацевтична индустрия.

Картината за сриване на частния сектор се допълва и от ежедневните конкретни усилия за бягство на предприятия от страната. Пример за това е оттеглянето от пазара на консорциума Виохалко, отсъствието на енергийна стратегия за енергоемките предприятия, настойчивото затваряне на корабостроителницата и на двете оръжейни компании ЕЛВО и ЕАС. Очевидно е, че стремежът е пълна зависимост отвън на гръцката икономика.

А това означава Гърция да се превърне в „дългова колония“ с икономика, контролирана и зависима от външни фактори и финансиране. Към всичко това следва да се прибави разпадащата се здравна и образователна система и разпродажбата на държавни активи. На туристическата индустрия също се отрежда да премине чрез банковата система в чужди ръце и интереси, тъй като осем хиляди хотели в Гърция вече са на червено.

Наред с това демокрацията вече е формална, деспотизмът и своеволията на властта бележат ръст, аналогичен с ръста на хуманитарната криза. Става все по-ясно, че подмяната на частния сектор в Гърция от 30 „мултинационални“ компании и спирането на каквото и да е местно производство е знак за края на всяка една надежда.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.