Израел – политици с детски прякори
Асошиейтед прес
Когато Исак Херцог бил дете, неговата родена в Египет френскоговоряща майка си мислела, че той е хубав като кукла. Затова съчетала еврейската дума за кукла „буба“ с имащото френско звучене умалително съществително „жужу“ и така създала отличаващия се прякор „Бужи“, който останал на момчето за цял живот.
Сега новоизбраният израелски опозиционен лидер се смята за главната алтернатива в страната на министър-председателя Бенямин Нетаняху, който по целия свят е известен с прозвището „Биби“, дадено му от неговите братя, когато бил дете.
Двамата не са единствените. Въпреки своя мъжкарски, военизиран образ светът на израелската политика е пълен със сурови характери, носещи и дори гордеещи се с умалителните си детски прякори. Министърът на отбраната Моше Яалон е „Боги“, бившият министър на финансите Авраам Шохат е „Байга“, а друг бивш министър – Елиезер Зандберг – е „Муди“, кратко от хамуди, което значи „сладур“.
Прякорите в политиката не са новост, но в Израел изглежда, че те се превръщат във форма на изкуството.
„Не можеш да се пребориш с това. То просто е нещо доста израелско“, каза Херцог за Асошиейтед прес. „Мога постоянно да се представям като Исак Херцог, но хората ще продължат да подвикват „Бужи“ по улицата. Ние просто сме доста фамилиарно общество“, заяви той.
Лингвисти цитират редица влияния, включително игривостта на идиш – източноевропейски език, говорен от мнозина от основателите на Израел, и неформалните светове на армията, движението на кибуците и младежките групи, вдъхновили десетки характерни имена, които често се запазват за дълго в по-късна възраст. Но това явление говори най-вече за прословутата близост и непринуденост на отношенията в Израел, където личните граници са тънки и изглежда, че всеки се меси в работата на всички останали.
„Това е психологията на езика. Цялата тази свойска култура е част от нашата израелска природа“, каза езиковият консултант на израелското радио Рут Алмагор-Рамон. „То не е езиков въпрос, а е свързано с начина на мислене. Всеки познава всеки и само някой да чуе, че майка ти те нарича с някакъв прякор, вече всички започват да те наричат така“, заяви тя.
Алмагор-Рамон каза, че от водещите на новините по радиото се изисква да назовават политиците с кръщелните им имена, но говорителите подобно на обикновените хора често се обръщат към тях с прякори по време на интервюта. Тя каза, че е спорно дали непринудеността прави политиците по-благоразположени към хората или омаловажава високите им позиции. „И двете неща може да са верни“, заяви тя.
За мнозина, особено тези със сефарадски – или близкоизточен – произход, прякорът символизира приемането в клуба на големите момчета от ашкеназкия – или европейски – елит. За други цветистото прозвище, особено когато е спечелено в армията, само по себе си става силна запазена марка.
Например бившият главнокомандващ на армията Рафаел Ейтан беше известен като „Рафул“ и същото име носеше известна програма за социална интеграция.
Повечето израелци дори не знаеха първото име на генерал, станал политик – бившия кмет на Тел Авив Шломо Лахат. Той беше наричан „Чич“ и на него е кръстена крайбрежна алея. Друг бивш генерал – убитият крайнонационалистически министър Рехавам Зееви – беше наричан „Ганди“ заради неговата физическа (но определено не идеологическа) прилика с индийския пацифист.
Ариел Шарон, чиито победи на бойното поле подготвиха пътя му към успешна политическа кариера, е известен като „Арик“. Този прякор му придаде достъпен, непретенциозен образ през целия път до министър-председателския пост.
„За израелците е много по-лесно да почитат „Арик“, отколкото „Ариел“. „Арик“ е герой“, заяви Рувик Розентал, който списва седмична езикова рубрика в ежедневника „Маарив“.
Розентал, чието първо име е разговорен вариант на библейското има Рувим, каза, че почти всяко мъжко име има кратка форма. На идиш, с неговите умалителни наставки, името Цви може да стане Цвика, а Моти – Мотелех. Той каза, че неформалността на съвременния иврит се открива дори в начина, по който хората произнасят имената, като поставят ударението на първата сричка, а не на последната, както би трябвало да бъде на книжовен иврит.
„Това заличава формалността на името“, каза Розентал. „Ние все още сме племенно общество и макар да сме разделени на много родове, всички се чувстват като част от едно и също племе и това намира отражение в прякорите“, заяви той.
Не всички участват в играта с имената. При положение че военният жаргон е толкова определящ фактор, жените и новите имигранти често са изключени от веселбата – понякога преднамерено.
Преди години, когато бившият министър-председател Ехуд Барак влезе в пререкание с Ципи Ливни, която сега е министър на правосъдието, той многозначително реши да се обръща към нея с пълното й име Сепфора.
Херцог каза, че в официалните си дейности се опитва да избягва да използва „детското“ си име, и то не присъстваше в неотдавнашната му кампания за спечелване на лидерския пост на Партията на труда. Но той заявява, че не поправя другите, когато се обръщат към него с „Бужи“, и че се е научил да живее в мир с прозвището и това, което казва то за неговата страна.
„В Израел няма дистанция и това ми харесва“, заяви той. „Щом веднъж получиш прякор и той ти остане, си безсилен. Не можеш да направиш нищо“, каза Херцог.
БТА