Споразумението на Молдова с ЕС бе засенчено от протестите в Киев

Би Би Си

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

Многохилядните протести в Украйна след вилнюската среща на върха, където Киев отказа да подпише споразумение за асоцииране с ЕС, почти засенчиха макар и не тъй мащабните протести в Кишинев.

Молдовската опозиция впрочем бе възмутена по точно обратния повод – властите на страната наред с властите в Грузия започнаха сближаване с Европа.

На пресконференция във Вилнюс, след като парафира споразумение за асоцииране с ЕС, премиерът на Република Молдова Юрие Лянка заяви, че задачата е изпълнена наполовина и страната предстои да про-дължи с реформите.

„Посветих на тази идея последните 15 години от дейността си. Радва ме честта да парафирам споразуме-нието и това, че европейската идея добива ясни контури. Но според мен сме изпълнили задачата само на-половина. Длъжни сме да доведем процеса до момента, когато хората в страната ще усетят реална полза“, каза премиерът.

Очаква се споразумението за асоцииране с ЕС да увеличи износа от Молдова за страните от общността с 15 на сто, а молдовският БВП да нарасне с 5,4 процента. Освен това ще отпаднат 95 на сто от митата меж-ду Молдова и ЕС, посочва документът, публикуван на 2 декември на сайта на Европейската комисия.

29 ноември, когато бе парафирана спогодбата за асоцииране и зона за задълбочена и всеобхватна свободна търговия с Евросъюза, бе наречен в Кишинев „историческа“ дата. По този повод в столичния център дори се състоя концерт.

Докато лидерите на молдовската управляваща коалиция жънеха във Вилнюс плодовете от тригодишните преговори с ЕС, слушайки похвали от европейските чиновници, молдовската опозиция протестираше пред сградата на мисията на ЕС в Кишинев с твърдението, че властите са отпътували за Вилнюс пряко волята на народа.

Тръгнеш ли на Запад . . .

Самите жители на Молдова успяха да се запознаят с текста на договора, едва след като той бе парафиран във Вилнюс. Затова и опозицията, и редица експерти изразиха тревога от секретността, в която според тях е разработен документът.

По думите на бившия министър на реинтеграцията Василе Шова, днес депутат от опозиционната компартия, консултациите с гражданското общество и експертите обикновено протичат преди парафирането.

„След като бъде парафиран, документът не може да се променя. А тъй бързото придвижване на споразумението може да създаде конфликтна ситуация между бреговете на Днестър и да причини фундаментални щети на страната като цяло. Трябва да намираме компромиси и чак после да бележим позициите, а не обратното, както стана. Ще видим как ще се развият нещата, но засега въпросите са повече от отговорите“, посочва той.

Депутатът сериозно се тревожи, че създаването на зона за свободна търговия с ЕС може да има отрицателни последици.

„След Вилнюс не се очаква нищо съществено – икономическата ситуация изобщо не съдържа предпоставки за бърз растеж, положението в социалния сектор е същото. Най-вероятно ще видим голям пиар проект за печата. В тази ситуация не се обявяваме против Вилнюс, нито за Вилнюс; въпросът е доколко Молдова е готова да брани икономическите си интереси в конкурентни условия – и на Изток, и на Запад“, казва молдовският комунист.

Бившият заместник-министър на икономиката Игор Додон от Социалистическата партия, депутат в парламента, очаква парафирането на спогодбата с ЕС да влоши молдовско-руските отношения.

Надежда за премахване на визите

Директорът на Института за европейски проучвания Виорел Чиботару обаче е убеден, че отношенията между Молдова и Русия ще се развиват в светлината на събитията в Украйна.

„От икономическо гледище ситуацията ще се развива в контекста на руско-украинските отношения, сиреч според това как се развива ситуацията в Киев. По принцип днес трудно се правят прогнози за руската политика“, отбелязва експертът.

„Натискът на Русия върху икономическата ситуация в Молдова е политически. Стига да отпадне причина-та, поради която Путин наказва Молдова, двустранните икономически връзки веднага ще влязат в нормалното русло“, смята той.

Преговорите между Молдова и ЕС по споразумението за асоцииране започнаха през януари 2010 г. През цялото време оттогава политиците, експертите и гражданското общество даваха противоречиви оценки за европейския вектор в развитието на страната.

Някои се обявяваха против евроинтеграцията с мотива, че създаването на зона за свободна търговия с ЕС „ще смаже“ местните производители. Други усърдно подкрепяха движението на запад заради възможност-та да бъдат разширени търговските връзки и осигурени нови инвестиции, също и да се премахне визовият режим за гражданите. В последния случай впрочем Молдова наистина постигна успех.

В навечерието на вилнюската среща Европейската комисия внесе в Европарламента и Европейския съвет официално предложение да се отмени визовият режим за молдовски граждани с биометрични паспорти.

Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом обясни, че Молдова е изпълнила всички задачи от Плана за действия с цел либерализация на визовия режим. Властите в Кишинев се надяват, че молдовците ще могат да заминават за кратко в ЕС без визи още от пролетта на 2014 г.

Напред и все напред

Според министъра на селското стопанство Василе Бумаков новите отношения с ЕС ще гарантират на Молдова достъп до най-големия и най-стабилен световен пазар. Министърът не крие, че някои местни производители не ще издържат конкуренцията на европейските, обаче не вижда в това нищо лошо.

„Така беше и в Полша, и в Румъния. Конкуренцията е движение напред. Европейците са готови да ни под-крепят. На 23 януари предстои конференция на аграрните министри – ще обсъдим как да използваме пари-те от Евросъюза за ефективно подпомагане на местните производители. В зоната за свободна търговия ще може с общи сили да се борим с корупцията. За честните производители тя е голям проблем. Заедно ще постигнем тук успехи“, казва министърът.

Икономистът Михаил Пойсик прогнозира, че зоната за свободна търговия ще бъде изгодна само за 10 на сто от производителите, работещи за износ, тъй като Молдова бездруго не е ограничена в продажбите на основните стоки.

„Молдова изнася като изходни суровини фуражна пшеница, ечемик, царевица и бобови култури, получавайки в замяна месо на твърде ниски цени поради технологичния напредък на европейците и субсидиите от 250-350 и повече евро за хектар“, посочва той.

Това според икономиста вещае печална съдба на местните производители, лишени засега от възможността да използват модерни технологии и да получават държавни субсидии.

„От друга страна ми се ще да вярвам, че идването на ЕС ще позволи да надвием корупцията, да ускорим или засилим борбата с нея в страната. В ЕС също има корупция, но не е тъй извънмерно нагла и открита като в Молдова“, добавя експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.