В Турция предстоят трудни местни избори догодина

2014 година за Турция идва под знака на два важни вота – изборите за местни органи на властта, които ще се проведат на 30 март, и президентските избори през август. Местни избори в Турция се провеждат на всеки пет години.

Предишните избори се състояха на 29 март 2009 г. и управляващата Партия на справедливостта и развитието ПСР на премиера Реджеп Тайип Ердоган ги спечели за трети път, с 38,8 процента, в надпревара с 18 политически партии. Основната опозиционна сила – Народнорепубликанската партия НРП получи 23,1 процента.

Характерното и особено важното за местни избори 2014 е, че те в голяма степен ще бъдат определящи за следващия вот – президентските избори през август 2014 г., когато за пръв път турският президент ще бъде избран с пряко гласуване, за разлика от досегашната традиция на избор на президента от парламента. Премиерът Ердоган ще се кандидатира за президент.

В политическите кулоари се говори, че Ердоган ще стане президент, а настоящият държавен глава Абдуллах Гюл ще поеме лидерството на ПСР. Резултатите от местните избори освен това в голяма степен ще бъдат показател и за парламентарните избори през 2015 г. Ето защо анализаторите определят изборите на 30 март 2014 г. като жизнено важни за посоката, по която ще поеме турската политика в недалечно бъдеще.

Турският премиер Ердоган доста преди официалното обявяване на предизборната агитация която ще започне на 1 януари 2014 г. и ще приключи на 28 март огласи публично кандидатите на ПСР за ключовите места. На първо място това е Истанбул, тъй като се смята, че който управлява близо 15- милионния град край Босфора, той управлява Турция.

За кандидат кмет на Истанбул Ердоган предложи досегашния кмет Кадир Топбаш за трети мандат, макар да се говореше, че заради протестите за парка Гези Кадир Топбаш може да бъде изместен. Ердоган обаче отново заложи на досегашния кмет с надежда да спечели четвърти мандат, а кандидатурата му обяви на фона на впечатляващ клип със забележителностите на града край Босфора.

Ердоган предпочете модела на Истанбул и за столицата Анкара, като предложи досегашния кмет Мелих Гьокчек за кандидат за пети мандат. Лидерът предложи най-изявените функционери на ПСР за кандидати и на други ключови райони на страната. Според устава на ПСР кандидатите се определят чрез допитване и анкети до електората, но публична тайна е, че лидерът е този, който има решаващата дума за един или друг кандидат – правило, което се отнася до всички политически партии в Турция.

Засега все още остава загадка кандидатът, който Ердоган ще предложи за кмет на Измир, крепостта на опозиционната Народнорепубликанска партия НРП . В Измир това лято имаше бурни антиправителствени протести. Амбицията на Ердоган е да спечели Измир, което би било голям успех за ПСР. Според неофициални информации за кандидат кмет ще бъде предложен транспортният министър Бинали Йълдъръм, който има потенциал да удовлетвори амбицията на Ердоган.

Сегашният кмет на Измир се счита за доста неуспешен. Народнорепубликанската партия също има амбиции да спечели Истанбул. Неин кандидат се очаква да бъде Мустафа Саръгюл, кмет на община Шишли. Той бе отлъчен от партията преди няколко години, но неотдавна бе приет отново в редиците й. Една част от електората на Народнорепубликанската партия е за Саръгюл – твърди се, че той има одобрението на част от едрия капитал в лицето на секуларистите бизнесмени, на част от недоволния от Ердоган заради кюрдската му политика електорат на Партията на националистическото движение на Девлет Бахчели, на движението на Фетхуллах Гюлен, а също и на някои среди в Америка.

Други обаче са против. Твърди се,че лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу също не иска Саръгюл. Вътре в НРП има много силно противоборство, на базата на лидерски кавги, което пречи на партията да заеме мястото, което заслужава в политическия спектър, въпреки че разполага с образован електорат и добре подготвени кадри. Мустафа Саръгюл е интересна личност. Ходи и на джамия, и в еврейските и в християнските храмове, общува еднакво добре както с мюсюлманите, така и с немюсюлманските общности.

Преди време община Шишли финансира ремонта на българската Екзархия, която се намира в границите на общината. Интересното е, че Ердоган успя да отвлече вниманието на обществеността в момент, когато отново приемаха Саръгюл в лоното на Народнорепубликанската партия. Предложението, което точно тогава Ердоган отправи публично за разделянето на девойките и младежите в студентските общежития всъщност бе маньовър за отвличане на вниманието от Саръгюл и от НРП, твърдят наблюдатели. Същевременно се твърди, че ПСР разполага с компрометиращи данни за Мустафа Саръгюл, което е сигнал, че се очаква остра предизборна борба.Два основни фактора ще бъдат решаващи за местните избори – кюрдският проблем и конфликтът с движението на проповедника Фетхуллах Гюлен, които досега гласуваха за ПСР. Правителството забрани учебните заведения на движението, които бяха сериозен източник на доходи. Твърди се, че Ердоган окончателно е скъсал връзките с движението на Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ. Причината е позицията му в подкрепа на антиправителствените протести за парка Гези.

Ердоган е убеден, че движението стои зад инициаторите на протестите, твърдят близки до премиера източници. Веднага след потушаването на протестите Ердоган започна чистка в полицията и отстрани редица полицейски директори, за които се знае, че са кадри на Гюлен. За да спечели кюрдите на своя страна, Ердоган привлече за съюзник лидера на регионалното кюрдско управление Максут Барзани.

За кандидат на кмет на Диарбекир предложи Мехмет Галип Ансариоглу, една много популярна личност. Но влиятелната в кюрдските райони Партия за мир и демокрация предложи свой кандидат, така че за Диарбекир също се очаква много силна борба. Кюрдите заявиха, че искат кюрдският език да стане официален и да влезе в учебните програми. Ердоган се опитва да лавира, като заяви, че „моментът още не е дошъл“.

От друга страна позицията, която ще заеме Абдуллах Йоджалан, с когото ПСР започна преговори за мирно разрешаване на кюрдския проблем, но които в момента буксуват, ще бъде в крайна сметка определяща за кого – за прокюрдската Партия за мир и демокрация или за ПСР ще гласуват кюрдите. „24 часа са дълго време в политиката и може да променят много неща“ – тази емблематична фраза принадлежи на бившия турски президент Сюлейман Демирел. До местните избори на 30 март 2014 г. има много пъти по 24 часа, но отсега може да се твърди със сигурност, че се очаква труден и изпълнен с конфликти и остра борба вот.

БТА