Русия ще постигне целите си в Украйна
Новата политическа криза в Украйна роди поредната вълна от разсъждения за ирационалната руска външна политика като смесица от имперски комплекси, исторически митове, авторитарен режим и личността на Владимир Путин. Подновявани година след година, тези разсъждения ни отдалечават от същността на събитията. Фактически външната политика на Русия в постсъветското пространство и в Източна Европа е изцяло прагматична, при това строго предопределена от географски и икономически фактори. И въпреки наличието на историческа приемственост в нея няма и следа от т. нар. имперско наследство.
Още от ранния период в изграждането си като единна държава Русия заема в световната икономика едно и също място – като доставчик на суровини за пазара в Западна Европа. Неизгодното географско положение на Русия обуславя приоритета в руската политика – да гарантира сигурни маршрути за износ на руски суровини на Запад. Кървавите войни, водени от Русия през 16-и – 18-и век, целят страната да получи излаз на Балтика и Черно море, а контролът върху черноморските проливи остава свръхзадача за Руската империя чак до революцията. Северният и Южният поток, също и борбата за контрол върху транзита на газ за Европа чрез континенталните тръбопроводи в Беларус и Украйна, борбата за пристанища и железопътни линии са продължение на същата политика в наши дни.
Русия е страна без лесно защитими природни граници. Традиционна насока в политиката й е да се обгражда със система от буферни държави, обвързвайки ги с военнополитически ангажименти. Създаването на зона за сигурност е друг важен аспект от руската политика в близката чужбина. Пренебрегне ли някой тези важни интереси на Русия, примерно чрез сближаване или влизане в НАТО, Москва разглежда това като проява на враждебност и отвръща с възмездие, като прилага инструментите, достъпни или целесъобразни в съответния момент. Балтийските страни и Грузия имаха възможността да го усетят в различна степен на свой гръб.
Накрая, станалото през късния съветски период и шокът от 90-те развиха сред руското общество и руския политически елит извънредно силен комплекс на жертва. Днес ги разярява всяка проява на отстъпчивост във външноикономическите отношения. Правителството е обсипвано с проклятия, дори защото опрощава съвсем безнадеждни съветски оръжейни заеми на арабски страни срещу сключване на нови договори за милиарди.
Днешна Русия е крайно неотстъпчив преговарящ в икономиката, готов без колебание да брани с твърд натиск своите позиции. Грешно е да се смята, че Русия действа в нападателен стил единствено спрямо свои бивши провинции като Украйна. Търговските преговори дори с много големи страни като Китай твърде често са изморителни и конфронтационни.
В Русия днес самата идея за икономически отстъпки въз основа на „дружбата“ или на „историческите връзки“ е неразбираема, дълбоко чужда и за народа, и за политическото ръководство. Прочутата фраза на император Александър Трети – „Русия няма приятели, а само двама верни съюзници – своята армия и флота“, е сред най-широко цитираните в момента. Доста е странно да бъдат упреквани днешните руски лидери, че „нямат приятели по света“. Русия няма нужда от приятели, тя просто не мисли с подобни категории. Русия има нужда от изгодни сделки.
Партньорите на Русия в близката чужбина се делят на две неравни групи. Към първата спадат сравнително богатите суровинни страни като Казахстан и Азербайджан, способни да си плащат сметките. Към втората – страните, неспособни да плащат изцяло руските суровини или зависещи от привилегиите, преференциите и помощта, предоставяни от Русия, например Украйна, Беларус, Армения, Киргизстан. Отношенията на Русия с държавите от първата група може да са много близки (Казахстан) или напротив, хладни (Азербайджан). В контактите с тях обаче Русия неизменно страни от твърдата риторика и се стреми към компромис.
Държавите от втората група са длъжни според Москва да си изплащат задълженията към Русия, като й прехвърлят контрола върху привлекателни активи и важна инфраструктура, или пък с търговски преференции и конкретни военнополитически отстъпки. Поставяйки политически искания, един заемодател винаги буди омраза (да си припомним Германия и Гърция). Но Русия изобщо не си поставя за цел да печели обич.
Някои страни от втората група се подчиняват на руските искания – например Армения, която прехвърли под руски контрол всичките си стратегически монополи, а има и руска военна база на своя територия. Други правят опити за съпротива – дълго и упорито, но постепенно губят позиции (примерно Беларус). Трети се опитват да мамят Русия и Москва изчаква първата възможност да им се отплати, както подобава.
Украйна заема специално място сред страните от втората група. От една страна тя е голяма олигархична икономика, наподобяваща Русия от 90-те. Украинският бизнес и украинският елит живеят в същата екологична ниша като руските, но с оглед по-малките мащаби и бедността на страната са по-слаби. Независимостта на Украйна от Русия единствена спасява дребните украински хищници от участта да ги разкъсат също тъй злобните, но по-едри руски хищници.
За разлика от Русия украинският бизнес и политически елит и до днес не е успял да договори общи правила за поведение, нито да изгради стабилна система за държавно управление. Украинският елит е съвсем единен в това, че гледа отрицателно на руското влияние, но поради цялостния провал на държавното строителство в Украйна няма възможност да се ограничат възможностите на Русия да влияе на нещата. Случва се, както виждаме и днес, слабостта на украинската централна власт да не подпомага, а да пречи на руската политика. Успешният натиск на Русия върху президента Виктор Янукович не й спести конфронтацията с едрия бизнес и политическата класа в Украйна – те реагират отрицателно на исканията й и още не се знае как ще приключи борбата.
Като цяло специфичната украинска ситуация превръща страната в постоянно бойно поле – Русия се сражава там с алтернативни силови центрове, на които прави опити да се опре днешната украинска държава. Опитът сочи, че бавно и със значителни загуби Русия постига все пак целите си в Украйна, ако става дума например за военно присъствие или газови цени. Днешната украинска дестабилизация може би ще възпрепятства руската политика да постигне краткосрочните си цели. Но в дългосрочна перспектива дезорганизацията на държавния апарат и политическата нестабилност само ще отслабят способността за съпротива на Украйна.
При всяко положение сегашната руска политика не е имперска по характер. Империите от рода на Съветския съюз инвестираха в разширяване на своята сфера на влияние. Русия обаче разглежда всичките си инструменти за влияние като средство, за да получава практически и доста краткосрочни някой път резултати.
Още по темата: Русия няма шансове да „превъзпита“ привържениците на евроинтеграцията в Украйна
На фона на разрастващите се протести в Киев започна министерска среща Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Демонстрантите искат оставка на кабинета заради решението му да замрази подготвяното споразумение за асоцииране с ЕС; междувременно президентът Виктор Янукович все още е на посещение в Китай, отбелязва печатът.
Премиерът Микола Азаров заяви пред ОССЕ, че властите няма да изпълнят искането на демонстрантите за предсрочни избори. Според него обаче кабинетът посреща с „разбиране“ акциите в подкрепа на евроинтеграцията и ще стори „всичко, за да имат протестите мирен характер“, посочва „Независимая газета“.
Запитан защо хвърля специални сили срещу демонстранти, премиерът отвърнал, че управниците по принуда реагират на действията на екстремисти, възползвали се от протестите за борба със законната власт. Той приканил мнението на украинците да бъде потърсено на следващите президентски и парламентарни избори – през 2015 и 2017 г.
На форума на ОССЕ Русия бе представена от външния си министър Сергей Лавров, посочва „Комерсант“. Според вестника са останали излъгани „специалните надежди“ на Русия във връзка с украинското председателство в организацията – федерацията смятала, че Киев ще лобира за инициативи, важни за Москва. Редица западни колеги на Лавров демонстративно пренебрегнали предупреждението му да не се месят във вътрешните работи на Украйна – те посетили протестните митинги или заявили, че ще го сторят.
Изданията отбелязват, че САЩ и европейските държави изразиха от трибуната на форума подкрепа за украинската опозиция, оглавила протестите. За разлика от свои колеги Лавров реши да не се меси във вътрешните работи на Украйна, изтъква „Росийская газета“.
Официозът обаче цитира критики на руския първи дипломат срещу опити „да бъде създаден изкуствен водораздел между интеграционните процеси в ЕС и Евразия“. Лавров разказал също, че Европа, макар да „поучава другите“, също има доста проблеми – „опитите да се легализира детската евтаназия, откритата дейност на педофилски клуб“ и други „предизвикателства срещу основите на морала, основите на християнството и другите световни религии“.
Всекидневникът описва „мерцедеси с бляскава полировка, огромни джипове за десетки и десетки хиляди долари“ – така изглеждали „повечето транспортни средства на опозиционерите“.
„Друга категория от масовката“ на централния киевски площад били „младички студенти с изтъркани шушлякови якета“. „Наглеждани от собствениците на мерцедеси“, те по цяла нощ пеели песни и „послушно“ скандирали лозунги. „Незнайно защо“ вярвали, че европейското бъдеще им обещава повече късмет, отколкото на връстниците им от Европа, където младежката безработица достигала вече 30 и дори 50 процента.
През последните 20 години с идеологията „Или съюз с Русия, или независимост с Европа“ бе закърмено цяло поколение украински граждани. И тъкмо то излезе на протестния площад, защото категорично не желае „да легне на Москва“, коментира „Комсомолская правда“.
Тези хора си служат вече с „аргументи“ от ново поколение – бухалки и камъни. Вече няма как да бъдат променени, придумани, превъзпитани – „нито с евтин газ, нито с общата вяра, нито с борбата срещу хомосексуалистите, нито с другите ни обичайни инструменти“, констатира руският всекидневник.
Животът на киевския Майдан – Площада на независимостта, ври и кипи, пише кореспондент на „Московский комсомолец“.
Участниците в митинга там бяха приветствани от германския външен министър Гидо Вестервеле, дошъл в компанията на украински опозиционни лидери. В Киев пристигнаха и гости от Тбилиси, напомня изданието, според което се очаква и посещение на Михаил Саакашвили – бившия грузински президент, оглавил навремето „революцията на розите“.
На Майдана вече е разпъната палатка, над която се вее грузинското знаме, разказва вестникът; описва и атмосферата в столични щабове на протеста. В сградата на общината например „в антрето е окачена икона, пред нея са запалени свещи. Позив на стената гласи: „На Евромайдана изчезнаха безследно 34 души“. Закачени са и списъците с имената, добавя „Московский комсомолец“.
БТА