Сърбия се дистанцира от президента на Република Сръбска

в. Данас

Отношенията между властите на Сърбия и Република Сръбска попаднаха под лупата на Германия, която в рамките на ЕС пое на плещите си голяма част от това, което се смята за нерешени проблеми в Западните Балкани, казват за „Данас“ германски дипломатически източници, коментирайки най-новото твърдение на президента на Република Сръбска Милорад Додик, че „Сърбия няма да предаде Сръбска въпреки натиска на Германия“.

Както посочват нашите събеседници, в Берлин, но и сред някои членки на ЕС, има такива, които смятат, че темата за отношенията между Белград и Баня Лука трябва да се включи в условията за напредък на Сърбия в процеса на европейска интеграция. Засега обаче „няма сериозни признаци“, че това ще стане, особено след като сегашното правителство на Сърбия се отказа от политиката „give me five“ към Додик, която бе по маниера на бившия сръбски президент Борис Тадич.

„Отношенията между Белград и Баня Лука са винаги под лупа. Това не значи, че в някой следващ етап от решаването на проблемите в Босна и Херцеговина или внасянето на изменения в конституцията международната общност и ЕС няма да се опитат да прехвърлят отговорността за неуспеха на някой трети, например на Сърбия. Затова към тази тема трябва да се подхожда изключително внимателно и да се реагира на всеки признак за негативно развитие на събитията. Германия се опитва, от една страна, да отложи процеса на разширяване на ЕС, а от друга страна, с един удар да реши всички проблеми на Западните Балкани“, посочват добре осведомени източници на „Данас“.

Таня Топич, политик и анализатор от Баня Лука, оценява, че сега Белград е далеч по-малко сърдечен към Република Сръбска и Милорад Додик в сравнение с периода периода, когато Тадич бе начело на държавата. „От смяната на властта в Сърбия през миналата година сме свидетели на нова ситуация. Въпреки че отношенията с Република Сръбска не са прекъснати, Белград проявява по-голяма доза сдържаност и предпазливост към Додик и вече няма публични прегръдки и целувки с него. Мисля, че причината може да се търси и в поведението на президента на Република Сръбска, който по-рано ясно заставаше на страната на Демократическата партия на Тадич“, смята Топич.

Александър Попов, съпредседател на Игманската инициатива, споделя мнението, че правителството на Ивица Дачич и Александър Вучич е по-предпазливо и умерено към Баня Лука.

„Формално погледнато, отношението на Сърбия към Република Сръбска не се е променило много през последната година и половина, тъй като се прилага Споразумението за специални и паралелни връзки. Няма я обаче сърдечността от миналите години, когато Додик прекарваше едва ли не повече време в Белград, отколкото в Баня Лука, а сръбският външен министър Вук Йеремич участваше в предизборната кампания в Република Сръбска.

Такива действия на предишните сръбски власти не бяха нито умерени, нито мъдри. Възможно е сегашното правителство да смята, че не трябва да бъде толкова сърдечно, а и самият Додик вече разбра, че не може да поставя условия, особено когато става въпрос за Косово“ казва Попов.

Сенад Печанин, сараевски журналист и анализатор, казва за „Данас“, че властите в Белград трябва да се ръководят от собствените си интереси, когато решават как да се държат с Додик.

„Преди няколко седмици Газпром закри представителството си в Баня Лука и откри представителство в Сараево. Разбира се, руската държавна компания направи това не защото повече обича Сараево, а защото се ръководи от логиката на пазарните интереси. Мисля, че и властите в Белград ще се ръководят от собствените си интереси, когато решават как да се отнасят към Додик: дали е по-изгодно да съдействат в усилията на ЕС и САЩ за стабилизиране на Босна и Херцеговина, или е по-добре чрез Додик да държат ръка върху бутона за всяване на хаос в съседната държава“, оценява Печанин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.