Франсоа Оланд – силен неоконсерватор, слаб социалист

Франсоа Оланд. Снимка: от тв екрана

На хартия той е един от най-силните лидери в западния свят. Съгласно френската конституция президентът Франсоа Оланд може да изпраща войски в чужбина, както е на път да направи в Централноафриканската република (ЦАР), да води външна политика по свое усмотрение и да разпуска парламента, когато сметне за необходимо. Освен това неговата социалистическа партия контролира всички нива на управлението – от Сената до повечето местни съвети. В дипломацията г-н Оланд наистина се оказва толкова решителен при упражняването на своите правомощия, колкото му позволява конституцията. На вътрешния фронт обаче той се държи като държавник с все по-намаляващ авторитет.

През януари Оланд предприе неочаквано твърд ход, като изпрати 4500 френски войници и изтребители в Мали, за да отблъснат свързани с местния клон на Ал Каида бунтовници, нахлули в северната част на страната; 2800 френски военни са все още на място там. След това Оланд постави своите изтребители в готовност да поразят цели в Сирия, преди американският президент да спре плановете, като реши първо да се посъветва с Конгреса. После френският външен министър Лоран Фабиюс възприе по-твърд подход от американците при най-новите преговори с Иран, като поиска да се настоява за допълнителни отстъпки и забави окончателната сделка.

Сега Оланд се готви да изпрати около 1000 френски войници в ЦАР, където беззаконието и насилието по думите на Фабиюс „граничат с геноцид“. Французите разработиха резолюция за Съвета за сигурност на ООН, която може да бъде гласувана в началото на декември и която дава разрешение за разполагане на мироопазващи сили на ООН. Те може да подкрепят африканските регионални миротворци, които са вече там, и да действат с френска военна поддръжка. Министърът на отбраната Жан-Ив льо Дриан казва, че очаква френската намеса в ЦАР, която ще добави още сили към близо 400-те френски войници, вече охраняващи летището в столицата, да продължи шест месеца.

Докато французите се подготвят за още една военна авантюра в чужбина, мнозина недоумяват как такъв решителен военен лидер може да бъде толкова неефективен във вътрешнополитически план. Две неотдавнашни събития подчертават решително разклатените управленски позиции на Оланд у дома.

Първото беше необмисленото му решение през октомври да се намеси чрез пряко телевизионно обръщение към нацията в съдебно постановление за депортиране на незаконно пребиваващата ромска ученичка Леонарда Дибрани в Косово. Като реагира на възмущението от депортирането и се изправи пред решението или да подкрепи разпоредбата, или да я пренебрегне, Оланд избра трета възможност с предложението да се позволи на непълнолетната Дибрани да се върне да учи във Франция, но без семейството си. Това не удовлетвори никого, а представи президента като нерешителен човек.

В същото време избухна по-голям бунт, този път във връзка с таксите. Докато се очакваше въвеждането на нова „еко-такса“, която се предвиждаше да бъде наложена на големите камиони, използващи главните пътища, в опит да се направи по-непривлекателен сухопътния превоз на товари, разгневени шофьори на камиони в Бретан зпредприеха диверсионни действия срещу сензорите за автоматично отчитане.

Подпалването и чупенето на сензорите се разпространи; западната част на полуостров Бретан бързо се превърна в център на народния бунт срещу облагането, който привлече невероятна смесица от фермери, местни бизнес лидери и националисти. Те предприеха умен пропаганден ход с решението да носят червени вълнени шапки – или фригийски шапки – като напомняне за шапките, носени по време на въстанието през 1675 г. в Бретан срещу налозите, въведени от Луи Четиринайсети.

Фискалният бунт изненада правителството. Французите са известни с толерантността си към високите данъци, като ги смятат за част от социалния договор, който им осигурява добри обществени услуги в замяна. Все пак този договор е поставен на изпитание от няколко години на данъчни увеличения. Дори финансовият министър Пиер Московиси призна, че на французите им е „дошло до гуша“ от повишаване на данъците.

Правителството бързо отстъпи от намерението за въвеждане на еко-таксата и министър-председателят Жан-Марк Еро я обяви за „прекратена“. Това беше трети отказ от нов налог тази есен. Онова, което превърна отстъплението в толкова забележителен символ на намалелия авторитет на Оланд, беше фактът, че ставаше въпрос не просто за предложение, а за законов текст, приет с междупартийна подкрепа в парламента.

Сега възможностите на Оланд са ограничени. Общественото одобрение за него падна на 20 процента през ноември, което е най-ниското ниво, откакто Френският институт за изследване на общественото мнение започна да измерва президентската популярност през 1958 г. Икономиката отново се сви през третото тримесечие. Екипът на президента твърди, че ще е нужно да мине време, докато усилията му – в държавните финанси и конкурентноспособността – доведат до резултати, и че търпението ще се отплати.

Но сега капризните социалистически депутати искат по-твърда ръка. Един настоява за смяна на министър-председателя; все пак би било трудно да се намери гъвкав приемник на скучния, но лоялен Еро. Други призовават за разпускане на парламента. Засега изглежда, че стратегията е да се направи опит да се възстанови авторитета на министър-председателя чрез голямо „фискално преосмисляне“. Тази идея беше предложена от Еро. Оланд каза, че това може да отнеме години; Еро започва консултации.

Каквото и облекчение да донесе това преосмисляне, то може да се окаже краткотрайно. Еро казва, че идеята е френската данъчна система да се направи „по-справедлива“, но също така, че ще запази на същото ниво общия обем на събираните данъци. А извършването на промени в системата, за да се помогне на хората, които са в най-тежко положение, вероятно ще означава по-високи данъци за останалите, включително подложената на натиск средна класа. Преди всичко обаче то означава по-голяма несигурност за френските данъци във време, когато тяхната непредсказуемост вече поражда тревога, която се отразява отрицателно върху инвестициите и доверието.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.