Руските банки са уязвими от украинската криза

Дъглас Бъзвай
Ройтерс

Политическата криза в Украйна, разпалена от борбата Изток-Запад, в която Москва спечели надмощие, засилва опасността за финансовата система на страната, създавайки особено силни главоболия на руските банки.

Когато тълпите заляха улиците, за да протестират срещу решението на президента Виктор Янукович от миналата седмица да отхвърли споразумението за асоцииране с Европейския съюз в името на по-тесни връзки с Русия, централната банка на страната, която има ниско ниво на резерви, призова хората да не теглят депозитите си от банките.

Украйна изглежда има слаби непосредствени перспективи да получи допълнителна финансова помощ, която да й помогне да покрие големия си външен дефицит и финансовите си нужди. Това я прави още по-слабо привлекателна за чуждестранните банки, които се тълпяха тук, преди крахът на Lehman Brothers да разпали през 2008 година най-тежката световна финансова криза.

Докато през петте последвали години другите чуждестранни финансови институции свиха присъствието си в Украйна (до 20 % от украинските банкови активи през 2012 година спрямо 40 % през 2008 година според изследване на Raiffeisen), руските банки запазиха силното си присъствие на пазара и все още имат дял от 12 %.

Сред чуждестранните банки руските имат най-големи експозиции, над два пъти повече от австрийските, които са вторите най-силно представени в страната.

В съобщение за кредитните перспективи тази седмица рейтинговата агенция Moody’s цитира руския президент Владимир Путин, който заяви, че украинските кредитополучатели дължат около 28 милиарда долара на четири руски банки и посочи като кредитори Газпромбанк, Внешекономбанк (ВЕБ), Сбербанк и Банка ВТБ.

„Оценяваме рисковите експозици на тези банки в Украйна на 20-30 милиарда долара, значителна сума, всъщност, предвид, че общата им капиталова адекватност от първи ред (Tier 1) бе 105 милиарда долара през юни“, посочи Moody’s.

Moody’s, според която 35 % от всички банкови кредити в Украйна са проблемни, отбеляза, че тежките икономически проблеми на страната ще продължат да държат местните кредитополучатели под натиск и могат да доведат до по-големи капиталови загуби по кредитите за руските финансови институции. Без споразумение за асоциация с ЕС руско-украинската търговия вероятно ще се засили и четирите големи руски банки могат да увеличат експозициите си, допълва рейтинговата агенция.

Екатерина Трофимова, член на ръководството на Газпромбанк, отхвърля тези опасения.

„Газпромбанк е най-слабо изложена на украинския риск сред големите руски банки. Газпромбанк няма дъщерно дружество в Украйна. Газпромбанк не отпуска кредити на местно ниво и няма кредитиране на дребно в Украйна. Всички кредитни експозиции са гарантирани кредити по договори“, посочва тя.

Сбербанк, най-голямата руска банка, не пожела да даде подробности за експозициите си в Украйна, когато обяви резултатите си за третото тримесечие минала седмица. ВТБ отказа коментар, а с ВЕБ не бе осъществен контакт.

С поглед към изхода

Чуждестранните банки имат 28,2 милиарда долара трансгранични вземания и местни кредити в чуждестранна валута, според Банката за международни разплащания, чиито данни покриват 31 държави, без Русия.

Джани Франко Папа, ръководител подразделението на италианската банка UniCredit за Централна и Източна Европа, отбелязва, че банката не е изолирана от драмата, която се разиграва по улиците на Киев. Страната е минавала през кризи и преди.

„Дали ще успеят да се справят този път или не, ще знаем след няколко дни“, казва той.

„Няма паника и изтичане на депозити. Украинците са свикнали на политически кризи. Това, което се случва обаче – с нас и с други банки – е, че се засили интересът към купуване на чуждестранни валути, най-вече американски долари“, посочва изпълнителен директор на гръцката Piraeus Bank, чието украинско подразделение има 60 клона.

След 2008 година някои европейски банки вече се изтеглиха от Украйна, включително Commerzbank, Erste Bank и Swedbank. Raiffeisen Bank International, вторият по големина кредитор в нововъзникаваща Европа, обяви, че не изключва вероятността да излезе от Украйна.

Дмитрий Сологуб, ръководител на проучванията в Raiffeisen в Киев, отбелязва, че банките са научили някои уроци от кризата през 2008 гоодина, така че са много по-слабо изложени на кредитни рискове, ликвидни рискове и форекс рискове, а централните банки успокояват ситуацията, предоставяйки ликвидност и чуждестранна валута.

„Въпросът е колко ще продължи? Буферът от резерви на украинската централна банка не е много голям“, казва експертът. Междувременно Украйна може да си осигури средносрочни ползи от по-тесните връзки с Русия, които може би ще бъдат достатъчни, за да се предотврати валутна криза, подобна на тази, при която съседен Беларус премина през 2011 година, казва Чарлз Робъртсън, главен световен икономист в лондонската Renaissance Capital.

„В дългосрочен план това вероятно ще остави Украйна бедна. Това е лошо за Украйна и лошо за Русия“, допълва той.

„Вместо силна, успешна икономика, граничеща с Русия и способна да купува голяма част от руския износ, Украйна рискува да стане втори Беларус“, заключва експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.