Южна Африка след Нелсън Мандела: илюзиите изчезват, неравенството остава

Франс прес

Нелсън Мандела. Снимка: архив

Нелсън Мандела бленуваше за една Южна Африка „притежание на всички нейни жители“. Узаконените междурасови граници вече са изчезнали от страната; остава обаче икономическата пропаст между богати и бедни, обезсърчаваща местните хора.

„Как бихте постъпили, за да превърнете Южна Африка в място, където всички живеят щастливо?“ Този въпрос задава през 50-те на чернокожото мнозинство в страната основната „черна“ партия, Африканският национален конгрес (АНК).

„Повикът развихри хорското въображение“, разказва в автобиографията си Мандела. Сред завалелите предложения „най-често срещаното бе: един човек – един глас. И беше признато, че страната принадлежи на всички живеещи в нея“.

Нагласите, изразени в допитването, намират израз в приетата през 1995 г. Харта на свободата, добила в известна степен конкретни измерения с премахването на апартейда и идването на демокрацията – от 1994 г. всички в страната имат право на глас.

При все това „още сме твърде далеч от обществото, каквото чертаеше мислено Мандела“, забелязва Франс Кроние от Южноафриканския институт по междурасовите отношения (SAIRR), водещ наблюдател на прехода в страната.

„Четирима от всеки десет чернокожи южноафриканци не завършват училище – Мандела безспорно си е представял нещата различно. А който завърши, не покрива изискванията на стопанската система“, добавя Кроние.

Споменавайки за другарите си от 30-те, Мандела пише: „Народът ми не бе спъван от недостиг на способности, а от недостиг на средства“.

Забележка, която намира жестоко потвърждение и през 2013 г. – въпреки близо 19-годишното си управление и демографския бум АНК далеч не е раздал всички карти наново.

Разделителните линии в икономиката вече не съвпадат само с разграничението по цвят на кожата, но огромното мнозинство от населението тъне в бедност и безработица.

Помощите за старост и семейните добавки, каквито получават 10,3 милиона души, наистина смекчават положението, но са единственият доход в някои домакинства.

Огромни усилия са положени, за да бъдат съживени черните предградия и да се построят над един милион евтини жилища. Законодателството дава на чернокожите предимство при кандидатстване за работа и въвежда за тях специално акционерно партньорство чрез програмата за увеличаване на икономическите права на чернокожите (Black Economic Empowerment).

Децата в някои квартали обаче дори не знаят какво е да имаш водопровод у дома. От три години насам напрежението в зле устроените жилищни зони редовно избива и стига почти до бунт: средно 20 на сто от домакинствата все още нямат течаща вода, а 10 на сто нямат ток – в една страна, чиито богатски квартали изобилстват с басейни и електрически градински врати.

В отговор на предупрежденията за нов – икономически апартейд, Кроние изтъква, че „положението е сложно“. „Ако погледнем назад, ще видим, че сега се справяме добре. По-специално що се отнася до правовата държава. Имаме чернокожа средна класа, която успява да изплува, постигнат е голям напредък, но все още има неравенство – и колкото по-добре става, толкова повече нарастват очакванията“, казва експертът.

И все още почти 100 процента от най-мизерстващите са чернокожи. През 2010 г. обаче чернокожи са били и 19 на сто от най-заможните, известни като „черните диаманти“ на фона на 65-те процента бели богаташи – при едва 3 на сто имотни от черната раса десет години по-рано.

В здравеопазването страната бележи „напредък в борбата с маларията и детското недохранване“, добавя Кроние. За повечето хора обаче грижите за здравето остават същинско мъченичество.

Близо 84 на сто от 52-та милиона южноафриканци все не успяват да свържат двата края, затова търсят помощ в държавните болници, сочат данни на здравното министерство.

Един служител в супермаркет не получава заплата, с която да си позволи здравна застраховка. А частната медицина в страната е тъй блестяща, че мнозина чуждестранни държавни глави и видни личности предпочитат да се лекуват в южноафрикански болници.

През 2009 г. Мандела косвено призна основната си грешка с думите: „Да си припомним, че първата ни задача е да изкореним бедността и да осигурим на всички по-добър живот“.

Маркетинговият консултант Дион Чан следи вглъбено процесите в южноафриканското общество и говори открито за „изгубено поколение“, „най-многобройното и най-проблемното“ – „90-те процента чернокожи, стоящи по-долу от 10-те процента бели: слабо образовани, без работа и твърде разгневени“.

Това са възрастни мъже и жени, но също и следващото поколение, чиито родители са вярвали, че децата им ще имат по-добро бъдеще.

„С какво разполагат двайсет години по-късно? Отвратителна образователна система, недостиг на работни места и неспирен поток от чужденци, които според тях крадат работата на южноафриканските младежи“, коментира Чан.

Еуфорията от годините под знака на Мандела в страната вече отмина; смъртта на първия чернокож южноафрикански президент е окончателно сбогуване с мечтите.

Още по темата: Почит към Нелсън Мандела

Вестници от целия свят отдават почит към делото на Нелсън Мандела – дългогодишен политически затворник, борец срещу апартейда и пръв президент на демократична Южна Африка, който почина снощи на 95-годишна възраст.

В редакционна статия „Ню Йорк таймс“ го окачествява като един от най-забележителни лидери на освободителните движения по света и посочва като негова най голяма заслуга, че борбата срещу расовата сегрегация се е увенчала с успех без кръвопролития. А като президент той оглавяваше процеса за истина и помирение, който даде възможност жертвите на апартейда да получат официално признание за страданията си.

Нюйоркското печатно издание отбелязва огромната сила на характера, проявена от Мандела по време на дългото противопоставяне на апартейда, както и дълбоката политическа мъдрост, необходима в процеса на помирение. Разбира се Нелсън Мандела не бе сам по пътя към демократизирането на ЮАР, пише вестникът и напомня за съществуването на активистите от Африканския национален конгрес, недоживели да видят свободата.

След като Мандела се оттегли от президентския пост през 1999 г., неговите приемници в ръководството на страната не можеха да се сравнят с него. Президентът Табо Мбеки допусна скандални грешки в справянето с епидемията от СПИН, довела до страданията на много хора, а приемникът му Джейкъб Зума не назначи просветени хора на ключови постове в общините и укрепи на властта Робърт Мугабе в съседно Зимбабве. Освен това краят на апартейд още не е изкоренил бедността в ЮАР. Следващите поколения политици в страната ще трябва да решат тези проблеми, защото всеки от тях ще има политически дълг към Нелсън Мандела, заключава „Ню Йорк таймс“.

„Вашингтон пост“ подчертава, че за разделената расово Южна Африка Мандела е бил най-мощният символ на единение, който е използвал мощта на прошката и помирението за лечението на дълбоките рани. А за света, обзет от войни, бедност и потисничество, Мандела е станал негова съвест, която се бори за решаването на тези остри проблеми, допълва вестникът. В статията са цитирани думите на 75-годишния Мандела, произнесени на 10 май 1994 г. при встъпването му в длъжност като президент и в присъствието на предшественика му на поста Фредерик де Клерк: „Ние най-сетне постигнахме политическо освобождение. Нека никога, никога тази прекрасна страна да не изпита отново потисничеството на едни срещу други“.

Вестникът отбелязва, че в края на мандата си Мандела е признал за неуспеха си в борбата срещу СПИН ХИВ, както и за смъртта на собствения си син Макато от това заболяване. Вашинтгтонското издание обаче изброява заслугите на първия чернокож лидер на Южна Африка. Под негово ръководство в страната са премахнати проявите на расизъм в законите, образованието и държавните институции и е ликвидирано смъртното наказание; през 1996 г. е приета новата конституция, която защищава правата на всички хора, вкл. на хомосексуалистите; създадената от Мандела Комисия за истина и помирение (под ръководството на архиепископ Дезмънд Туту) действаше не като Нюрнбергски процес, а търсеше признаване на истината и получаването на прошка.

Мандела се стремеше да заличи различията между бели и черни и по други начини – например по време на Световната купа по ръгби през 1995 г. той прикани черните да подкрепят южноафриканския отбор, въпреки че ръгбито бе смятано от мнозина чернокожи южоафриканци като символ на превъзходството на бялата раса, припомня „Вашингтон пост“.

Като признак за уважението на южноафриканците към престарелия лидер вестникът посочва факта, че на 93-ата му годишнина около 12 милиона студенти са запяли едновременна „Честит рожден ден“ във всички кътчета на страната.

Нелсън Мандела, световният държавник, който извади Южна Африка от мрака на апартейда, почина, пише лондонският „Дейли телеграф“, като добавя, че през последните две години той често страдаше от проблеми с дишането, херния и белодробни инфекции. Всеки път, когато напоследък Мандела постъпваше болница, южноафриканците затаяваха дъх и произнасяха молитви за оздравяването му.

Когато той се появи за последен път публично на 91-годишна възраст всякакви намеци за това, че един ден той може да умре бяха посрещани с гняв и обвинения в обида и непознаване на африканските традиции. Погребалната церемония за бившия южноафрикански лидер ще се състои на стадиона в Совето, където бе тази негова последна публична поява при закриването на Световната купа по футбол през 2010 г., пише „Дейли телеграф“.

„Гардиън“ цитира думи на бившия президент на ЮАР Фредерик де Клерк, по чието нареждане Нелсън Мандела бе освободен от затвора през 90-те години.“Аз станах добър приятел с покойния Нелсън Мандела. Ние имахме моменти на напрежение, но след като се оттеглихме и по времето на неговото президентство станахме много близки. Той беше забележителен човек – неговото най-голямо наследство ще бъде неговото преобладаващо чувство за помирение, забележителната липса на горчивина“, казва Де Клерк, който споделя с Нелсън Мандела Нобеловата награда за мир за 1993 г.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.