Кой ще плати за почивката на Саркози в САЩ

През август, когато магистралите във Франция са задръстени с отпускари в търсене на слънце, медиите в страната както винаги са заети да отразяват избора за ваканция на своите лидери. Не че журналистите в другите страни се различават, за което свидетелства насладата, с която британската преса подробно описваше общите почивки на Тони Блеър с вехнещи поп звезди.

Френският президент Никола Саркози гребе в езерото Уинипесоки в луксозния курорт Улфбъро. Медиите в родината му се питат кой ще плати за почивката му, като само наемът на имението, в което е отседнал, е 21 900 евро на седмица. Снимка: Ройтерс

Голямата новина, разбира се, е местонахождението на президента Никола Саркози: пресата добре се възползва от избора му. Той отиде в досега неизвестния (поне за мен, за разлика от американските милиардери) американски курорт Улфбъро в щата Ню Хемпшир. Левият в. „Либерасион“ отдели цяла страница и половина за почивката на президента под заглавие (явно цитат на Сарко) „О, моят английски е толкова лош“.

Една от възможните причини за медийната омая от ваканционния избор на френския държавен глава е ужасът на социалистите, особено ясно изразен у депутата социалист Рене Дозиер, от предполагаемите разходи около почивката.
Данъкоплатецът ли ще трябва да плати за престоя на г-н и г-жа Саркози и на техния син в луксозното имение с единайсет бани, частно кино и т. н.? То принадлежи на бившия шеф от Майкрософт Майкъл Апи, а наемът му възлиза на страшните 21 900 евро на седмица. А дали семейство Саркози не се ползва безплатно от гостоприемството на домакина?
Според мен обаче това вторачване във ваканцията на Саркози няма много общо с бюджета на почивката. В края на краищата френските президенти, особено Жак Ширак, имат традицията да почиват като монарси.
Истинската причина има две страни. Първо, Сарко стана първият президент на Франция, който отиде на почивка в САЩ. И второ, той потвърди репутацията си на човек, близък с ултрабогаташите. Както „Либерасион“ ликуващо отбеляза, изборът за отмора на Сарко след изборната победа през май беше яхта до бреговете на Малта, собственост на Венсан Болоре – френски милиардер, често описван като борсов спекулант.

Саркози говори с журналисти в Улфбъро, Ню Хемпшир. Преди дни Сарко взе на абордаж лодка с журналисти, които го снимаха без съгласието му. Снимка: Ройтерс

Въпросът е до какво ще доведе всичко това. Подозирам, че невъзмутимата привързаност на Сарко към Америка ще увеличи кредита на доверие към него сред френския електорат, уморен от рефлексния антиамериканизъм на толкова много френски интелектуалци (както Сарко посочва, 900 000 френски граждани посещават Америка всяка година). Като международен държавник той може също да поизчетка имиджа си, докато си говори с Мит Ромни – кандидат за президент на републиканците в САЩ, който има къща в Ню Хемпшир. Или като гостува в семейното имение на рода Буш в Кенибънкпорт, въпреки че другаруването с Джордж Буш-младши може да се окаже контрапродуктивно.

По отношение на общуването с богаташите, Сарко най-малкото не може да бъде обвинен в лицемерие: за разлика от мнозина от левицата (т.нар. „хайверени“ социалисти богаташи) Сарко никога не е крил слабостта си към лукса.

Същевременно интересът на пресата към ваканцията му ще продължи, особено след като преди дни президентът – по бански и пълен с енергия – изпусна нервите си заради няколко невинни американски фоторепортери и прескочи от своята на тяхната лодка, за да ги нахока на френски. Може би така беше по-добре, щом неговият английски „е толкова лош“.