Защо доларът определя играта и защо това е лошо?

САЩ бяха епицентърът на най-тежката финансова криза в света от 75 години. Парадоксът е, че това засили позициите на щатския долар

САЩ бяха епицентърът на най-тежката финансова криза от 75 години. Тяхната централна банка печата пари с темпове от 1 трилион долара годишно. Държавният дълг на САЩ е огромен и политическата система на страната видимо не функционира нормално. Делът на САЩ от световната икономика намалява, в момент, когато Китай и други държави с нововъзникващи пазарни икономики са във възход.

Може да си помислите, че господството на щатския долар като световна валута е към своя край – или поне е уязвимо. Икономистът Есуар Прасад обаче излиза с изненадващо твърдение: „Световната финансова криза засили позициите на долара в глобалните финанси.“ Доларът, прогнозира Прасад, ще остане световната резервна валута още дълъго време. „Когато останалата част от планетата ска сигурност“, аргументира се той, „няма къде другаде да отиде.“

Нито еврото, нито японската йена не е правдоподобен конкурент на долара. Китайският юан може да стане някой ден, но не скоро. Китай все още няма правната база, останалите институции и достатъчно големите пазари, които правят американските държавни облигации толкова привлекателни за толкова много хора.

Прасад не е наивен шовинист. Той има докторска степен от Чикагския университет, работил 15 години в Международния валутен фонд (МВФ), като за известен период е оглавявал мисията на МВФ в Китай. Сега Прасад поделя времето си между университета Корнел и института Брукингс. В написана на разбираем език книга, която предстои да излезе от печат през февруари, „Доларовият капан“ („The Dollar Trap“), той твърди, че запазващата се доминация на долара е „субоптимална“ реалност.

Този университетски преподавател не предсказва неумолимо повишаване на курса на долара спрямо йената, британския паунд или юана. Подобно на мнозина учени, той не е сляп за размера на търговския дефицит на САЩ, очаква „зелената валута“ да поевтинее дългосрочно и се въздържа от прогнози за посоката, в която ще поеме доларът, в краткосрочен план.

Прасад очаква Китай и други страни да оценяват все по-голям дял от своя износ в собствената си валута. Юанът наскоро изпревари еврото като втората най-използвана валута в международната търговия, според белгийската компания Swift, голям доставчик на инфраструктура за електронни финансови трансакции. Само че като сигурно, надеждно място за влагане на пари, доларът е по-силен от когато и да било. Глобалната финансова криза, започнала в Съединените щати, засили позициите на американската валута.

Ето защо банките в целия свят получиха нареждания от съответните правителства да държат сигурни, лесни за продаване активи, така че да бъдат по-добре подготвени за бъдещи кризи. Това доведе до увеличаване на търсенето на държавни облигации; а САЩ емитират повече облигации от която и да било друга държава. Страните с нововъзникваща пазарна икономика също искат повече сигурни активи. По света се въртят все повече пари, като голяма част от тях влизат и излизат от тези държави. Това ги накара да предприемат две уместни мерки:

Първо, има тенденция капиталовите притоци да повишават обменния курс на съответната национална валута, което заплашва износа. Затова правителствата са все по-склонни да се намесят, за да ограничат поскъпването на своите валути, като ги продават за чуждестранни. Това увеличава търсенето на долари, които след това са инвестирани в американски държавни облигации.

Второ, същите тези правителства решиха, че за тях е жизненоважно да се застраховат надеждно срещу евентуалния отлив на чуждестранни капитали; това означава да бъдат натрупани големи резерви от чуждестранна валута с цел разубеждаване на спекулантите и нагледно показване, че съответните държави разполагат с парите, за да платят на чуждестранните си кредитори. Това също повишава търсенето на долари и американски държавни облигации.

Стават свидетели на тази тенденция в момент, когато предлагането на сигурни активи е недостатъчно: Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ изтегли от пазара американски държавен дълг за 2,2 трилиона долара посредством своята програма за изкупуване на облигации. Еврото си има проблеми и суверенните дългове на някои страни членки на еврозоната едва ли може да бъдат определени като свръхсигурни. Япония и Швейцария имат силни институции и финансови пазари, но активно понижават курса на своите валути, а това ги прави непривлекателни като средства за съхраняване на стойност.

„Цялата структура на глобалната финансова стабилност изглежда е построена върху тази крехка основа: Ако не доларът и ако не американският държавен дълг, то какво тогава?“, пише Прасад. Какво тогава прави тази система „субоптимална“? За САЩ, казва Прасад, глобалният апетит за долари запазва лихвените проценти в страната ниски и прави по-лесно за САЩ да водят безразсъдна бюджетна политика, целяща прекалено голямо намаляване на дефицита в краткосрочен план и прекалено малко на по-късен етап.

За другите държави, сериозната зависимост на света от долара прави почти всяка икономика силно чувствителна за ходовете (или очакваните ходове) на УФР за увеличаване или намаляване на наситеността на пазара с долари, в момент, когато централната банка на САЩ се опитва да направлява националната икономика. А техните доларови резерви ги обричат на загуби, ако курсът на американската валута се понижи, което е причина за тях да не предприемат нищо, което би навредило на долара.

Колкото по-голям песимизъм цари по света, толкова повече инвеститорите и правителствата искат да притежават долари. Това прави доминацията на американската валута „стабилна и самозатвърждаваща се“, заключава Прасад. Ако позициите на долара не са здрави, ако той е по-скоро пясъчен стълб, който е на път да рухне, тогава светът е в беда. Въпреки годините на хленчене, светът така и не намери алтернатива на щатския долар.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.