Македония пак не получи дата за преговори с Европейския съюз

Македония за пореден път остана разочарована – и тази година не получи дата за начало на преговори с ЕС.За пети пореден път Европейската комисия препоръча в есенния си доклад за напредъка на страната да започнат преговори за присъединяване на Македония към съюза, но и този път това не доведе до определяне на дата за начало на преговорите.

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле се оплака, че година след година страните-членки отказват да започнат преговори с Македония, въпреки препоръките на Европейската комисия.

„Не виждам много смисъл постоянно да предлагаме едно и също нещо“, каза комисарят и добави, че страните-членки трябва окончателно да решат какво трябва да се случи, за да може най-сетне преговорите с Македония да започнат.

През 2005 г. Македония получи статут на кандидат за членство в ЕС, а през 2008 г. – препоръка от ЕК за започване на преговори за присъединяване, която бе потвърждавана всяка следваща година, включително и тази година, но Гърция отново блокира македонската евроинтеграция заради нерешения спор за името.

Гърция блокира приемането на Скопие в ЕС, тъй като смята, че името „Македония“ съдържа в себе си териториални претенции към Гърция, защото това е наименованието на северна гръцка провинция. Атина не приема поставянето на географско определение пред определението за формата на държавното управление. Според гръцката страна предложението на международния посредник Матю Нимиц за „Република Северна Македония“ е „трудно смилаемо“, но може да бъде основа за разговори.

Друг проблем, освен нерешения спор с Гърция за името на страната, са утвърждаващите се националистически тенденции в Македония.

При обсъждането на доклада на Ричард Хоуит, британския докладчик за Македония в Европейския парламент, за напредъка на страната през тази година, българският евродепутат Евгени Кирилов повдигна въпроса за утвърждаващите се националистически тенденции в Македония. Той каза, че вече две поредни български правителства поддържат една и съща конструктивна политика на открит диалог с югозападната ни съседка, но там липсва воля за търсене на компромиси и решения.

Според Кирилов „симулирането на преговори“ от страна на Скопие е основно предизвикателство по напредъка към подписването на договор за добросъседство. Кирилов посочи и проекта „Скопие 2014“, въз основа на който множество статуи на личности, включително исторически персонажи на съседни страни, биват издигани в македонската столица и представляват „провокация към историческото наследство на държавите в съседство“

Българският външен министър Кристиан Вигенин заяви неколкократно, че България ще подкрепи членството на Македония в ЕС, но само след като двете страни подпишат договор за добросъседство, въпрос, който властите в Скопие се опитват да заобиколят.

В тазгодишния доклад за напредъка на Македония по пътя й към членство в ЕС се посочва, че Скопие продължава успешно да изпълнява политическите критерии, но се отчита, че през последната година отношенията на страната с България са били повлияни от различия основно в областта на възприемането на историята. По въпроса за двустранното споразумение за добросъседство, както и изобщо за отношенията на Македония с нейните съседи, Европейската комисия препоръча „конструктивен подход“. Отбелязва се също, че действия и изявления, които биха навредили на добросъседството, следва да бъдат избягвани.

Другото, което до голяма степен навреди на шансовете на Македония да се придвижи напред по пътя към ЕС тази година, както това направи Белград, е острото противопоставяне между управляващи и опозиция в страната, което заплашваше да осуети местните избори през март тази година. ЕС предупреди в началото на годината, че „политическата безизходица“ в Македония подкопава шансовете на бившата югославска република за започване на преговори за присъединяване към блока.

Опозицията в Македония в лицето на Социалдемократическия съюз СДСМ започна бойкот на парламента от Коледа миналата година, когато дебатите за бюджета провокираха сблъсъци между законодателите и техните поддръжници в сградата и извън нея. Бюджетът бе приет, но опозицията обвини правителството, че прахосва пари за грандиозни паметници, скъпи коли и излишни екстри за държавните чиновници.

Местните избори в Македония през пролетта донесоха поредната победа на управляващата ВМРО-ДПМНЕ на премиера Никола Груевски и отново бяха катастрофа за опозицията.Това накара вече бившия лидер на СДСМ Бранко Цървенковски да направи оценката, че „Македония не е нито демократична, нито правова държава“. Тези местни избори, начинът, по който те бяха организирани, всички нередности, които бяха извършени от страна на властта, са само последния печат върху положението в нашата страна, заяви Цървенковски след изборите.

Оставянето на Македония на „бавната писта“ за присъединяване към Европейския съюз носи редица негативи. Докладчикът Ричард Хоуит неотдавна изрази загриженост, че албанското население в страната може да започне да се чувства изоставено в процеса на разширяване с оглед на напредъка на Косово и Албания и това може да бъде допълнителен риск в бъдеще за стабилността на Македония.

Ричард Хоуит отново поиска от Европейския съвет да определи дата за начало на присъединителни преговори за страната без повече отлагане.

В проекторезолюцията след доклада за напредъка на страната през 2013 г., която комисията за външни работи на ЕП още не е обсъдила, британският евродепутат заключава, че критериите от Копенхаген са изпълнени в достатъчна степен, за да започне Македония преговори за присъединяване.

Във връзка с добросъседските отношения Хоуит приветства срещите между премиерите на Македония и България и посочи, че дълбоките исторически и други въпроси между двете страни най-добре се решават чрез диалог. В този дух той призова двете страни да продължат да предприемат значителни стъпки към постигането на двустранен договор.

Но дори Македония и България да уредят отношенията си с този договор, Скопие ще продължи да среща острата съпротива на Гърция, която вече дълги години блокира членството на страната в НАТО и ЕС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.