Маневри на върха – 2014 година ще донесе промени в ЕС и НАТО

Предстоящата 2014 г. ще донесе значителни промени в управлението на Европейския съюз и НАТО. В края на май догодина стотици милиони европейци ще бъдат поканени да изберат новия Европейски парламент, а наесен се очаква да бъде определен следващият генерален секретар на пакта.Изборите за ЕП се очаква да доведат до ново мнозинство в законодателната институция на ЕС, а то ще определи новия председател на бъдещата Европейска комисия и еврокомисарите.

Очакванията са донякъде тягостни, доколкото е възможно националистическите и популистките партии да получат голяма подкрепа на изборите. Маргинални досега, тези партии вероятно ще съставят собствена парламентарна група. Съществуват опасения, че в най-добрия случай тя ще измести от третото място по численост в пленарната зала групата на либералите АЛДЕ, а според най-мрачните прогнози това ще бъде най-големият блок, на мнозинството. ЗАЛОГЪТ ЗА ЕП

Възходът на национализма и популизма в ЕС, на т. нар. „патриотично насочени евроскептици“, е очевиден и е подхранен от бежанския и имигрантския поток, както и от напълно отворения от 1 януари догодина трудов пазар в Общността. Стара Европа се плаши, че прииждащите чужденци, чийто произход рядко се взима под внимание (бил той близкоизточен, африкански или източноевропейски), ще отнемат работата на местните хора и ще ограбят социалните каси, пълнени с данъците на работещите.

Налице са опасения, че новодошлите ще повишат равнището на престъпността и ще направят по-уязвими местните хора. Статистиките на ЕК, които доказват, че основната част от прииждащите на Запад чужденци работят и допринасят за развитието на местната икономика, не помагат за подобряването на отношението към имигрантите. Напротив, този дебат дава нов тласък на национал-популистките партии и в този разговор разумът започва да отсъства.

Ако националистите и популистите получат мнозинство в следващия ЕП, съществува обосновано предположение, че ще бъдат предприети опити за промяна в законовата рамка на ЕС, свързана със свободното движение и други основни права. Подобен опит би бил блокиран от Съвета на ЕС, ако там все още умерените партии имат превес, както досега. Въпросът с разширяването на Шенген обаче показа, че националните интереси биват поставяни над общоевропейските ценности и принципи. Съвсем очевидно е, че тази тенденция ще се запази и задълбочи, а опасното е, че умерените партии са склонни да се увлекат по течението на популизма, за да останат на власт, както показа примерът с Великобритания.

Кампанията за изборите вече е открита под мотото „Действай, съдействай, въздействай“ и ще струва 16 милиона евро. Новото в нея е предварителното номиниране на кандидати за следващ председател на ЕК. Първи бе представен единният кандидат на социалистите – досегашният ръководител на ЕП Мартин Шулц (Германия). Либералите издигат кандидатурата на досегашния председател на парламентарната им група и бивш белгийски премиер Ги Верхофстат. През март догодина ще бъде оповестен кандидатът на Европейската народна партия, която наскоро претърпя удар от кончината на дългогодишния си ръководител Вилфрид Мартенс.

В новия ЕП 12 държави, сред които и България, ще изгубят по едно място, за да се отвори пространство за представителите на новоприсъединилата се от 1 юли тази година към ЕС Хърватия, както и за да бъде спазен общият брой на евродепутатите, определен в договора от Лисабон. Единствено Германия ще изгуби три евродепутатски мандата. За пръв път в предизборната кампания се предвиждат дебати с кандидатите за председател на ЕК.

Освен с определянето на нов председател на комисията и нови комисари, изборите за ЕП са свързани и с излъчването на нов председател на Европейския съвет на мястото на оттеглящия се в пенсия белгиец Херман ван Ромпой. Друг съществен залог е мястото на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността, заето досега от британската баронеса Катрин Аштън.

ЕС В СЛЕДВАЩИТЕ ПЕТ ГОДИНИ

В мандата 2014-2019 г. за първи път ЕС ще действа с намален бюджет. Кризата остави своя отпечатък върху това решение, което дава пряко отражение на системата от скачени съдове, определящи развитието на Общността. Една от основните опасности е, че с по-малко средства по-слабо развитите държави от ЕС ще забавят своето развитие, а това е в пряка връзка с желанието на техните граждани да се преселят в по-устроените райони на Европа. Колкото повече европейци се разселват, толкова повече нараства чувствителността към свободата на движение, а оттам и подкрепата за национал-популистите. Иначе казано, досегашните управници на ЕС сами заложиха препятствието, с което предстои да се сблъскат и го направиха под натиска на опозицията на национал-популистите, в чиято политическа изгода е това решение.

Преди година очакванията бяха, че Европа ще бъде залята от лява вълна. Повод за тези прогнози даде избирането на френския президент социалист Франсоа Оланд. Освен че доверието към него постигна забележителен срив за една година, времето от влизането на Оланд в Елисейския дворец показа, че очакванията за лява промяна в ЕС са били прекомерни. Социалистите държат на тезата, че кризата е била предизвикана от консервативните правителства от ЕНП, затова на власт следва да дойдат левите сили, които да решат проблемите. В действителност обаче левите и десните имат друг проблем – популизма – а времето за победа над него се изчерпва и вероятно няма да бъде достатъчно до май догодина.

Разширяването на ЕС – една от най-амбициозните и основни политики на Общността в осигуряването на мир и всеобщо благоденствие – навлезе в критична точка с оттеглянето на Украйна от споразумението за асоцииране през ноември, но получи лек тласък с насроченото подписване на споразумение за реадмисия с Турция. Неясна остава перспективата пред държавите от Западните Балкани, за които ЕК по-рано тази година представи доклади, очертаващи сериозни недостатъци по пътя към Общността. Добрият напредък на Сърбия, постижението в преговорите с Косово, са част от успехите. На другия полюс остават спорът между Македония и Гърция за името на бившата югославска република, както и преговорите с България по подписването на споразумение за добросъседски отношения.

Институциите на ЕС бяха видимо разочаровани от показателните събития в Украйна, но от гледната точка на надигащия се европейски национал-популизъм това развитие е по-скоро благоприятно. Едва ли традиционните партии в ЕС биха спечелили от подкрепа на възможността нови 40 милиона души (близо 10 процента от населението на Общността) да получат ясната перспектива за пълноправно членство и произтичащите от това неудобства от свободата на движение и работа.

НАТО И НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

През септември 2014 г. в Южен Уелс НАТО ще определи своя нов генерален секретар. Обичайно в надпреварата за този пост участниците са тайна до последния момент. Досега се споменават имената на кандидати от Италия, Белгия, Германия, Канада, Полша и дори Румъния, които биха поели политическото ръководство на пакта, поверено в последните години на датчанина Андерс Фог Расмусен.

Пред алианса стои голямата задача да приключи най-мащабната мисия в своята история – изтеглянето на силите на ИСАФ от Афганистан – и вероятното откриване на новата мисия „Решителна подкрепа“, която да обучава силите за сигурност в азиатската държава. След като подкрепи борбата с производството на опиум в Афганистан (бележещо постоянен подем в последните години) и т. нар. арабска пролет с известните хаотични и кървави последици, НАТО възнамерява да премине „от състояние на разгръщане, в състояние на готовност“, без да се намесва в Сирия. За решаване остават въпросите за финансирането на алианса, където САЩ запазват главната си роля, както и за модернизацията и уеднаквяването на способностите в сянката на кризата и ограничените военни разходи.

Нерешен остава въпросът за развитието на европейската противоракетна отбрана. Според Русия противоракетният щит става излишен с постигнатата договореност по иранската ядрена програма. Според НАТО щитът цели защита от бомбени нападения, а не от разпространението на ядрено оръжие. В този разговор изглежда двете страни все още не се чуват и проблемът едва ли е в превода. В допълнение стоят темите за разширяването на НАТО, чиито врати „остават отворени“ – за Украйна, Грузия, Македония и останалата част от Балканите.

Въпросителни пред бъдещето на военната организация, създадена в отговор на Студената война през 1949 г., повдигат едностранните или многостранните военни операции на съюзниците, извън рамката на пакта. Пример за това са действията на Франция в Мали от тази година, когато бе съставена своеобразна „коалиция на желаещите“, без зачитането на общото мнение на страните от НАТО и без решенията да бъдат подлагани на всеобщо одобрение от държавите от военния блок.

Най-светлата перспектива пред алианса остава предстоящото през 2016 г. преместване на неговата щаб-квартира от панелния комплекс в покрайнините на Брюксел в нова лъскава дъговидна сграда в съседство, изградена за 17 години на цена от един милиард долара. Това ще бъде второто голямо преместване, след като през 1967 г. централата на алианса спешно напусна центъра на Париж покрай оттеглянето на Франция от военното командване на алианса.

В нов дом, НАТО ще продължи да търси самоличността си, поставена пред изпитание от недостига на средства, разпадането на Варшавския договор и съмнителните постижения от политическите решения за намеса в кризи, в които политиците не успяха да вникнат. В устрема на центробежни, а не центростремителни сили, организацията разполага с най-основната задача – да се самосъхрани.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.