Кабул се впуска в нови флиртове – търси замяна на Вашингтон

в. Независимая газета

Барак Обама и афганистанският президент Хамид Карзай. Снимка: Белия дом

Докато се точи спорът му със САЩ по повод споразумението за изтегляне на войските, президентът на Афганистан Хамид Карзай разширява регионалните си контакти. Направи посещение в Техеран и договори с иранския президент Хасан Рохани подписването на споразумение за приятелство и сътрудничество. А още преди да преговаря с иранците, влезе в контакт с Пакистан, който има влияние сред талибаните. Карзай търси начин да се сдобие с гаранции от ключови регионални играчи, заинтересовани американците да напуснат.

***

„Афганистан склони на дългосрочно приятелство и пакт за сътрудничество с Иран – информира Аймал Файзи, говорителят на президента Карзай. – Договорът ще включва дългосрочна съвместна дейност в политиката, сигурността, икономиката и културата, също и в усилията за установяване на мир и сигурност в региона.“ Документът ще бъде подготвен и подписан в най-близко време. По думите на Файзи Афганистан вече има подобни споразумения с Индия, Италия и Франция.

Кабул и Техеран сключиха пакт за стратегическо сътрудничество още през август 2013 г. Договорът засяга най-вече сферата на сигурността. Според Кабул рамките му предстои да бъдат разширени. Алиансът с Иран дава на президента Карзай сигурност в бъдещето; плюс това лост, за да шантажира американците и занапред.

Сигурността напоследък е твърде остър проблем за президента Карзай с оглед изтеглянето на коалиционните войски, насрочено за 2014 г. За да остане западен контингент в страната и след тази дата, ще трябва нов договор. Поне веднъж седмично афганистанският президент поставя на американците нови условия в стремеж да демонстрира пред сънародници и съседи, че е независим от САЩ. Ситуацията се нажежи. Вашингтон не изключва „нулев вариант“.

Миналата седмица генерал Мартин Демпси, оглавяващ Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, заяви: „Още не е поставена задача да изтеглим войските. Но разбирам, че в днешната безизходна ситуация все още има такава възможност“. На 7 декември в Афганистан бе на посещение шефът на Пентагона Чък Хейгъл. Той разговаря не с Карзай, а с министъра на отбраната Бисмила Хан Мохамади и вътрешния министър Омар Даудзаи. След което бе заявено, че Кабул ще подпише споразумението в срок. Това обаче не звучи много убедително.

„Афганистан днес е в трудно положение, обясни пред „Независимая газета“ Омар Несар, директор на Центъра за изследване на Афганистан. От една страна, той зависи от външната помощ, обещана от западните държави. От друга е подложен на силен натиск от съседните страни, които са против постоянно пребиваване на чуждестранни въоръжени сили в региона.“

Иран неведнъж е твърдял, че в Близкия изток не бива да има чуждоземно присъствие. Той няма никакво желание да вижда американски бази в една съседна страна. И полага усилия радарите на САЩ да не сканират от близко разстояние територията на Ислямската република от Източен Азербайджан до Систан и Белуджистан.

Рохани заяви пред Карзай: „Тревожи ни напрежението, пораждано от присъствието на чуждестранни сили в региона; според нас чуждестранните сили трябва да напуснат региона, а отговорността за сигурността на Афганистан да бъде прехвърлена на народа в тази страна“. Той добави, че като суверенна държава Афганистан има пълното право да сключва споразумения за сигурност с коя да е страна на планетата.

Успял едва в края на ноември, и то с труд, да открие верния тон в преговорите с „шесторката“ за отмяна на санкциите, Иран започна активно настъпление в региона. На афганистанската писта Техеран изостря конфликта между Кабул и Вашингтон. Говорителят на Карзай обаче заяви: „Отношенията с Иран няма да повлияят на отношенията ни със САЩ. Трябва да разширяваме контактите с нашите съседи, тъй като имаме общо бъдеще с тях“.

Иран не е единственият вектор в новата външна политика на кабулските власти. Неотдавна Карзай се отби при премиера на Пакистан Наваз Шариф. Исламабад е съюзник на Вашингтон, но е недоволен от атаките на американски безпилотни самолети, които според пакистанското ръководство нарушават суверенитета на страната и убиват мирни жители, а не талибани. „В дългосрочна перспектива укрепването на САЩ в Афганистан не е в интерес на Исламабад“, убеден е експертът Омар Несар.

Активисти на талибаните свободно се придвижват из Пакистан и Карзай би желал тази страна активно да участва в афганистанското уреждане. „Пакистанските военни имат влияние върху талибаните. Там се намират ключови лидери на афганистанските талибани с възможност да изиграят решаваща роля за помирение в Афганистан.

Тъкмо затова Западът цени ролята на Пакистан в решаването на афганистанските проблеми“, посочи Несар. Той допуска, че гаранциите за сигурност от страна на държавите в региона не предвиждат укрепване на войската, а въздействие върху талибаните. Докато гаранциите от САЩ се свеждат до подкрепа на националната армия и силите за сигурност.

В най-близко време Карзай планира посещение в Индия. Неотдавна Ислямската република, Индия и Афганистан подписаха споразумение за транзит на стоки по маршрут, заобикалящ Пакистан – през иранското пристанище Чабахар край иранско-пакистанската граница. Развивайки връзките с Индия, Карзай упражнява натиск върху Пакистан, който винаги реагира твърде нервно на афганистанско-индийските контакти.

„Карзай се стреми за два-три месеца да схване какво може да получи от страните в региона и доколко са близки свързаните с Афганистан позиции на ключови местни играчи като Иран, Индия и Пакистан – твърди Несар. – Освен това иска да разбере какво може да му дадат САЩ. И според тези оценки ще вземе решение дали да сключи споразумение с Вашингтон или не.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.