Крайнодесните в Европа се възползват от демокрацията, за да работят срещу нея

В началото на декември германският Бундесрат (горната камара на парламента) предприе втория в историята на следвоенна Германия опит за забрана на крайнодясната Националдемократическа партия (НДП). В жалба до конституционния съд в Карлсруе Бундесратът посочи, че идеологията на НДП е по същество идентична с тази на националсоциалистическото движение на Адолф Хитлер.

Уловката е, че в хода на съдебните изслушвания Бундесратът трябва да докаже, че НДП разпространява идеологията си с агресивни, насилствени и антиконституционни методи. Според Карстен Кошмидер, политолог в Берлинския свободен университет, ще бъде лесно да се демонстрира, че програмата на крайнодесните е свързана с нацистката, но може да не бъде толкова просто да се докаже, че НДП погазва човешките права и свободи в Германия, съобщи ДПА.

Случаят във Федералната република може да се разглежда като събирателен за проблемите с крайнодесните организации в Европа. От едната страна стои идеология, която явно противоречи на допустимото от демократичните стандарти. От другата страна е задължението на европейските държави да спазват демократичните стандарти, което ги обезсилва в битката срещу вируса на десния радикализъм.

Отиващата си 2013 г. показа, че за да противодействат на демократичните политически системи, крайнодесните се възползват именно от правилата и инструментите на демокрацията. Правото на свобода на мисълта, на свобода на словото, на свобода на събранията, на изразяване на гражданска позиция, на членство в политически организации и на участие в избори са заложени в конституциите на страните членки на Европейския съюз, в международни и европейски споразумения, и в учредителните договори на самия ЕС. За демократичните държави, обвързани от стриктното спазване на тези ангажименти, се оказа трудно да противодействат на политическия радикализъм, без да станат уязвими към потенциални упреци за залитане към тоталитаризъм.

Пример за това може да бъде отново Германия. Предишният опит за забрана на НДП, предприет през 2003 г. от правителството на социалдемократа Герхард Шрьодер се провали, тъй като съдиите в Карлсруе сметнаха за незаконно събирането на доказателства срещу НДП чрез тайно следене и подслушване. Институциите във Федералната република със сигурност и сега ще действат много предпазливо, тъй като в Германия са все още живи спомените от нацисткия и комунистическия режим, които потъпкваха другомислието, отбеляза Ройтерс. Агенцията подчерта, че правителството на Ангела Меркел отказа да подкрепи формално иска на Бундесрата срещу НДП.

През тази година крайнодесните в Европа демонстрираха, че знаят как да балансират на ръба на закона, възползвайки се от удобния заслон на законната си регистрация като политически партии. На парламентарните избори през септември в Германия НДП получи 1,3 процента подкрепа и макар че не влезе в парламента, запази правото си на субсидия от държавата в размер на около 1,4 милиона евро годишно.

През юли в Италия заместник-председателят на Сената Роберто Калдероли използва високата трибуна, за да отправи расистки обиди към чернокожата министърка на интеграцията Сесил Киенж. През май в Унгария преди международна конференция на еврейски лидери в Будапеща съдът отмени като незаконна полицейската забрана, парафирана лично от премиера Виктор Орбан, за провеждане на антисемитски протест на парламентарната партия „Йоббик“.

Опитите за „опитомяване“ на крайнодесните чрез приобщаването им към политическата система на пръв поглед дават ефект. В Норвегия от октомври националистическата Партия на прогреса е част от правителството, а лидерът й Сив Йенсен стана финансов министър. На преговорите за сформиране на правителствена коалиция с консерваторите Йенсен внезапно се показа сговорчив, настоявайки само за затягане на режима за имиграция в Норвегия, а не за радикални мерки срещу чужденците.

2013 г. обаче ясно показа и другото лице на десните радикали. През май в Германия започна процес срещу неонацистката група на Беате Чепе, обвинена в 9 расистки убийства между 2000 и 2007 г. Пак през май светът изтръпна от видеото на минувач, станал свидетел на зверското посичане с мачете насред Лондон на войника Ли Ригби. Както стана ясно, убийците са искали да получат публичност, за да насъскат свои подражатели за действия срещу правителството.

През юни Франция забрани крайнодясна младежка групировка след убийството в Париж на 18-годишен студент левичар. В специално изявление по случая премиерът Жан-Марк Еро се зарече правителството му „да разбие на пух и прах“ неонацистките и профашистки групи и до края на годината във Франция бяха забранени общо пет радикалнодесни формации. През август предупреждение за опасността от десния екстремизъм в Европа отправи и германският канцлер Ангела Меркел, призовавайки в едно от седмичните си интернет обръщения за защита на европейската демокрация.

Инструментите на правовия ред изглежда се оказват безсилни именно срещу нагона към насилие на десните радикали. През ноември във Варшава няколко хиляди десни демонстранти организираха погром по повод Деня на независимостта, след като се сбиха с леви радикали. При сблъсъците пострадаха и сгради на руското посолство в Полша, заради което Москва поиска официално обяснение от Варшава.

Според повечето анализатори основен фактор за възхода на радикалните десни движения в Европа остава кризата и свързаната с нея растяща непопулярност на правителствата на традиционните политически партии.

Крайнодесният спектър обаче става все по-малко хомогенен. В единия му край стоят „опитомените“ формации като австрийската Партия на свободата, холандската й съименничка под ръководството на Герт Вилдерс или френската „Национален фронт“ на Марин льо Пен.

Веднъж представени в парламента и правителството, те свикнаха да играят политическата игра по обичайните правила и макар че идеологията им остана националистическа, протекционистка и антимигрантска, тя внимателно се поддържа в рамките на приемливата политическа екзотика, за да могат партиите да запазят облагите, произтичащи от парламентарното представителство (държавно финансиране, офиси, трибуна за изява). В най-отделечения край на дясното са насилниците-екстремисти и неонацисти, от които самите крайнодесни с готовност се дистанцират.

Взаимното разграничаване между крайнодесните формации в Европа много явно пролича през ноември при опита за съюзяването им за явяване на изборите за Европейски парламент (ЕП). Инициативата, вдъхновена от французойката Марин льо Пен и гръмко подета от холандеца Герт Вилдерс, още при обявяването си се дистанцира от неонацистки партии като гръцката „Златна зора“, унгарската „Йоббик“ и националистите от Румъния и България, които са обвинявани в расизъм.

В самата двойка Льо Пен -Вилдерс също има идеологически разминавания: Марин Льо Пен е против еднополовите бракове, а Герт Вилдерс използва хомофобията на мюсюлманите като аргумент в антиислямската си риторика, Марин льо Пен се свързва с антисемитизма, а Герт Вилдерс подкрепя Израел.

Впрочем, още на следващия ден след съюзяването на Льо Пен и Вилдерс в Хага националистите от датската Народна партия обявиха, че няма да влязат в съюз с френския Национален фронт, тъй като позициите му са прекалено антисемитски. Преговорите за обединение с останалите крайнодесни формации от Европа все още не са приключили, но е вероятно в обединението да се включат австрийската Партия на свободата, италианската Северна лига, партията „Шведски демократи“ и белгийската „Влаамс беланг“, смята Франс прес.

Ако част от крайнодесните в Европа действително се съюзят за европейските избори, това ще е първата истинска паневропейска предизборна кампания в историята на ЕС. Това „няма да е добре за демокрацията“, предупреди през ноември британският вестник „Гардиън“. Причината е, че крайнодесните ще се възползват от европейските политически механизми, за да влязат вътре в европейските структури и оттам да работят за отслабването на ЕС.

Още през юли Ройтерс предупреди, че активното участие на крайнодесни формации в европейският вот догодина „има потенциал да разтърси почвата под краката на политическата върхушка и да донесе фундаментална промяна във властовия баланс в Европа“.

Агенцията обаче отбеляза, че способността на антиевропейските формации да оказват влияние е ограничена от неспособността им да се координират. Няма съмнение обаче, както писа и „Гардиън“ през март, че възходът на популизма, евроскептицизма и ксенофобията в Европа е израз на реакцията на обикновените хора на финансовата и икономическа криза. Това според вестника обяснява и защо крайнодясната риторика толкова успешно съчетава антиимигрантски позиции и левичарска социална политика.

Според лявоориентираните анализатори противоотровата срещу крайнодесните в Европа изисква европейската левица да представи ясна алтернатива на икономическата стагнация, постоянно нарастващата разлика в доходите и деградацията на социалните стандарти. Дясната риторика по темата залага на отговорността към опазването на демокрацията.

Разбира се, има и гласове, които твърдят, че истерията по повод възхода на крайнодесните в Европа е прекалена. През август в сайта на Лондонското училище за икономика беше публикуван анализ на преподавателя от университета в Джордия, САЩ, Кас Мъд, който изтъква, че в повече от една четвърт от страните членки на ЕС изобщо няма крайнодесни партии, а нарастване на подкрепата е отбелязано само в половината държави, където такива партии съществуват.

„Това не означава, че крайнодясното е нерелевантно в днешна Европа. То е предупреждение срещу селективното тълкуване и сензационното обобщаване, както и призив да се обръща внимание на истинските политически заплахи на днешния ден“, пише Мъд. Той заключава: „Демокрацията има хегемония в днешна Европа. Важно е европейците да останат бдителни към крайнодясното, но да не се оставят да бъдат парализирани от ирационални страхове, които могат да ги превърнат в безкритична маса от опортюнистични и жадни за власт „демократични“ политически лидери.“

БТА