Тахрир, Таксим, Киев…

Репортажна снимка от протестите на площад „Таксим“ в Истанбул. Снимка от социалната мрежа tumblr

Наблюдавате ли демонстрациите в Киев, столицата на Украйна?

Трябва да ги следите внимателно, поне така както следихте събитията на площад Таксим и в парка Гези. Така както наблюдавахте демонстрациите на площад Тахрир.

Това, което се случи в Гези, се сравняваше със случилото се на площад Тахрир. Може също така да се направят паралели между събитията в Киев и Гези.

Вниманието привлича сходството както на адресатите на акциите, така и на центровете, ръководещи демонстрациите; както и на използваните при демонстрациите методи и на използвания политически език.

Наблюдаваме намесата на Запада чрез обикалящите около нас маси, формирали се с цел свалянето на правителства.

Последния път видяхме това в Истанбул, където накуп бяха събрани опозиционни структури, недоволни от властите. Започна да се говори на езика на насилието заради безпокойството за дърветата (от околната среда).

Дните, които Истанбул преживя в онзи период, се превърнаха в истински кошмар. Тълпите буквално разгромиха всичко наоколо. Предприемаха се опити за нападения срещу офисите на премиера в Истанбул и Анкара. Игнорирайки демократичните принципи, те с помощта на улицата опитаха да свалят правителството и дори да променят режима.

Зад тях бе Европа. Мобилизацията на улиците се извършваше от представители на граждански и разузнавателни организации. Те грубо използваха всички слабости, които Турция има. Отвратителната несдържаност бе безгранична.

ОТ ДЪРВЕТАТА КЪМ ХУНТАТА

Сходството на събитията в Киев и Таксим е очевидно. Не смятам да се изказвам в подкрепа на украинските власти. Много си приличат обаче аргументите, използвани срещу държавната власт.

Украйна стана жертва на силовата борба между Европейския съюз и Русия. Заради отказа на ръководството на Украйна да подпише споразумение с ЕС проевропейските кръгове изведоха масите на улицата. Позицията на германския канцлер Ангела Меркел по време на събитията в Таксим и изявленията, направени от нея във връзка със ситуацията в Украйна, са идентични.

Вижда се отношението на Германия, Франция, както и на други европейски страни. Те са тези, които решават колко време остава на властите в Украйна, те заплашват, те наказват.

Да си спомним „цветната революция“ от преди девет години, когато с пълна сила вървеше реализацията на програмата за смяна на режима от граждански организации, подкрепяни от западните сили. В Украйна, в Грузия, Киргизстан.

Нищо ли не ви се струва необичайно? Сега „изравняването на страните“ става не чрез инструменти на властта, а чрез улични движения, макар в миналото да имаше други средства: преврати, военна бюрокрация, капитал.

От периода на цветните революции досега чрез гражданските организации става мобилизацията на улиците. Силата, която остава в сянка, по най-ефективен начин използва разузнавателните организации, извежда масите на улиците и ги провокира, обръщайки внимание върху слабостите на страната, станала поредна мишена.

След цветните революции наблюдавахме този метод на площад Тахрир. Първоначално народните маси на улиците настояваха за свалянето на египетския режим. Това им се получи. Режимът на Хосни Мубарак бе свален с подкрепата на САЩ и други западни страни. Лозунгите на демокрацията и свободата се предаваха като ехо по улиците на Кайро.

Колкото и да е странно след известно време същите онези маси отново се оказаха на египетските улици, протестирайки срещу възцарилата се демокрация и свобода и открито призоваващи към преврат. Те също така успяха. Първото египетско правителство, дошло на власт след демократични избори, бе свалено чрез преврат. Разбира се, отново с подкрепата на същите онези сили.

Имаше толкова демокрация и свобода, колкото позволяват онези, които управляват улиците. Ако бе отдадено предпочитание не на демокрацията, а на хунтата, значи такова позволение нямаше да има. Сега виждаме колко му е тежко на египетския народ и колко са разочаровани излъганите маси.

СХОДСТВО МЕЖДУ ПЛОЩАД ТАКСИМ И КИЕВ

На площад Таксим също бяха издигани лозунги за демокрация и свобода. Това бе опит за сваляне на правителството. Казвайки „свобода“, те призоваваха към преврат. Както и на площад Тахрир, когато повтаряйки „свобода“, те канеха хунтата.

И в двата случая гневът на народните маси всъщност бе мобилизиран в името на чужди интереси. В Турция този проект претърпя неуспех.

Днес подобен процес се наблюдава в Украйна. Лозунгите, формата на организацията, целта, силите, които стоят зад тези събития, цветовете, гласовете – всичко е същото.

Например – превземането на обществени сгради. Блокират се пътища. Атакуват се зданията на парламента и правителството. На митингите се използва тежка строителна техника. В университетите се отменят изпитите. Атакуват се сайтовете на държавни учреждения, анонимни хакери подкрепят демонстрантите. Извършват се мероприятия, напомнящи „вечерята на земята“, каквато имаше на площад Таксим. Демонстрантите нощуват в църквите.

Някои изображения, разпространявани от демонстрантите, са били подготвени специално от рекламни компании. От някои акаунти в Туитър се оказва подкрепа от Турция за Киев. Това напомня за съобщенията за изразяване на подкрепа, които бяха изпращани от Тахрир за Таксим. Извършва се преднамерено разпространение на недостоверни сведения и дезинформация. В частност – установено бе, че снимка с изображение на разрушен паметник на Ленин е била от 2011 г. Снимките от улиците на Киев днес и юнските протести на площад Таксим на практика са еднакви.

Не ви ли се струва странно това сходство?

НОВА НАМЕСА В ТУРЦИЯ

Има една „обществена вълна“, която преминава от страна в страна. Това е проект. Там, където има опасност за определени интереси, се извършва мобилизация на съществуващите в тази страна опозиционни кръгове. Това се извършва чрез страшен погром, дискредитация и използване на обиден политически език.

Полезно е да се изучи тази страна на събитията, които през последните седмици стават в Турция. Когато е необходимо се използват всички обществени равнища, които може да се контролират и които може да бъдат управлявани. Каква е причината за това? Няма значение. Това може да бъде дори едно дърво.

Враждебният език, който се използва в дискусиите за подготвителните училища (частни училища на проповедника Фетхуллах Гюлен, в които се подготвят гимназистите за приемните изпити в турските университети, бел. ред.), привлече вниманието ми. Колко са познати дискредитацията, откритото предизвикателство, гневът. Налице е явна склонност за създаването на нова опозиция.

Предполагам, че не съм единственият, който вижда в изказванията на премиера от последните дни намеци за „чужда намеса“.

Външна намеса имаше в Кайро, което се потвърждава от събитията на площад Тахрир. Чрез Таксим бе предприет опит за „многонационална намеса“ в Турция, но тези планове претърпяха провал. В същата ситуация днес се намира Украйна.

Дали в Турция ще има нова намеса? Едва ли може да се отговори еднозначно с „не“. Видяхме, че това може да се случи и как се случва.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.