Готви ли се Кремъл за нова пропагандна атака?
Крисчън сайънс монитор
В понеделник президентът Владимир Путин нареди основно реструктуриране на руски новинарски компании, насочени към чуждестранни аудитории и по този начин създаде нова мегаагенция начело с лоялен на Кремъл журналист, известен с ксенофобските си възгледи.
Експерти спорят дали ликвидирането на информационната агенция РИА-Новости и на радио „Гласът на Русия“ е било замислено като мярка за осъществяване на икономии или Кремъл цели да заостри инструментите си за отправяне на послания в момент на интензивни дипломатически ангажименти и нарастващо напрежение със Запада.
Главният редактор на РИА-Новости Светлана Миронюк междувременно каза на служителите, че тя и други членове на висшето ръководство на агенцията са били изненадани от президентския указ, научавайки за него от други медии. Това внушава съмнение, че преструктурирането не е просто финансово решение.
Кремъл увеличи усилията си за връзки с обществеността през последното десетилетие, създавайки печатни и електронни медии на чужд език, за да помогне за създаването на контраинтерпретация на новинарските събития, описани в чуждите медии.
В САЩ например руското правителство плащаше за многостранични притурки във вестници като „Вашингтон пост“ и наливаше средства в популяризирането на своя англоезичен телевизионен канал „Русия днес“. Кремъл освен това нае американската компания за връзки с обществеността „Кечъм“ да прецизира комуникационните му стратегии и според някои сведения плаща на компанията над 25 милиона долара за разпространяването на гледната точка на Москва.
Активите на РИА-Новости и „Гласът на Русия“ ще бъдат групирани в агенция, която ще бъде наречена „Россия сегодня“ (Русия днес). Телевизионният канал със същото име изглежда не е засегнат от кремълския указ, в който се казва, че новата агенция ще „предоставя информация за руската държавна политика и живота и обществото в Русия на аудитории в чужбина“.
Напоследък Русия се радва на по-добър международен образ отчасти благодарение на успеха на Путин да убеди Обама да не напада Сирия заради използването на химически оръжия и отчасти заради ролята й в постигането на международното мирно споразумение с Иран. Путин натрупа лични точки в публичната информационна война за Сирия като публикува впечатляваща статия в „Ню Йорк таймс“, чиято публикация беше уредена от „Кечъм“.
До зимните олимпийски игри в Сочи остават по-малко от два месеца, международният образ на Русия е в подем и президентският указ вероятно сигнализира, че Кремъл е решил да префокусира глобалните си медийни ресурси и да ги впрегне по-сериозно в служба на целите на държавната политика.
„Става дума за насочване на руското влияние“, коментира Алексей Мухин, директор на независимия Център за политическа информация в Москва. „Ще видим много повече пропагандни материали, които ще целят да подобрят образа на Русия и да увеличат влиянието й в световните дела.“
Маша Липман, редактор в списанието „Про и контра“, издавано от московския център „Карнеги“, твърди, че ликвидацията на РИА-Новости е особено лоша новина, защото в спектъра на руските медии агенцията е била забележителна с това, че е опитвала да поддържа обективни журналистически стандарти както във вътрешните, така и в международните си новини.
„РИА-Новости вършеше доста добра работа, което е едната причина да смятам, че закриването й е лоша новина“, казва Липман. „Агенцията се ръководеше най-напред и преди всичко от професионални съображения и рускоезичната й емисия беше един малко по-различен глас в руския медиен ландшафт.“
Друга причина за песимизъм, посочва Липман, е назначението на Дмитрий Кисельов начело на новата медийна компания.
Кисельов е скандален водещ на телевизионно предаване, който стана печално известен с подбудителска реторика срещу чужденците и руските малцинства, включително с крайно обидни изказвания например срещу гейовете.
„Дмитрий Кисельов е търговец на омраза. Не просто антилиберал. В последно време неговата роля беше да подбужда омраза към различни категории руски граждани и към Запада“, коментира Липман. „Фактът, че той е предпочетен да направлява посланията на Русия към Запада, говори много.“
В интервю за притежавания от Кремъл телевизионен канал „Русия-24“ в понеделник Кисельов обяви, че основната мисия на новата агенция „Русия днес“ ще бъде „да възстанови правилната и справедлива нагласа към Русия във всяка страна по света“.
Телевизионният канал, направен по модела на Си Ен Ен, „Русия -24“ е също скорошен продукт на Кремъл.
В полето на рускоезичните медии остават две конкурентни агенции – малката, независима „Интерфакс“ и достолепната държавна ИТАР-ТАСС. Указът на президента освен това съобщава, че официалният правителствен вестник „Российская газета“ ще бъде преструктуриран, макар че не става ясно дали той ще продължи да излиза.
Дмитрий Бабич, който беше коментатор както в РИА-Новости, така и в „Гласът на Русия“, твърди, че преструктурирането е само заради пестене на средства.
„Едно нещо, в което съм сигурен, е, че това няма нищо общо с политиката“, казва той. „Смятам, че това решение средва логиката на икономическата реалност. Икономическият растеж в Русия се забави и държавата има по-малко пари. Това значи, че трябва да се свият разходите, без да се вземат предвид политическите или медейните последствия.“
Но Николай Сванидзе, известен телевизионен журналист, смята, че името на новата суперагенция „Русия днес“ подсказва, че тя ще следва примера на едноименната телевизия, която отдавна изостави първоначалната мисия да формира глобалното говорене за Русия и в момента се е посветила най-вече на силно критично отразяване на световните – основно западните – събития.
„Властите, изглежда, сменят посоката на пропагандната машина“, казва Сванидзе. „Има много проблеми вътре в Русия, но е много по-приятно да произвеждаш неща за външния свят“, допълва той.
БТА