Армения-Русия: изгодната размяна

Росбалт

Интегрирането на Армения в Митническия съюз (МС) ще коства на Русия един милиард долара. Това сочат изчисления на Александър Гусев, шеф на центъра за стратегическо развитие на страните от ОНД в Института за Европа към Руската академия на науките.

Според професора впрочем Русия ще получи от арменското членство в МС далеч по-значими политически дивиденти – макар че ще изгуби въпросния милиард от отстъпки в цената на природния газ за Ереван, премахване на износните мита за някои стоки, разходи за изграждане на жп линия Иран-Армения и т. н.

По други данни нещата няма да минат с един милиард и Русия ще плати за включването на Армения в Митническия съюз много повече, пресметнато в пари. Затова пък делът на „Газпром“ в съвместното предприятие „АрмРосГазпром“ ще нарасне на 100 процента срещу днешните 80. Сиреч на федерацията ще бъде прехвърлена цялата газоразпределителна мрежа в Армения, също и контролът върху други арменски стратегически обекти и сфери.

Още преди да влезе в МС и да подпише интеграционната „пътна карта“, Армения вече получи от Русия в аванс сериозни преференции в най-необходимата за местната икономика част от руския износ – природния газ, петролните продукти и диамантите. Вместо досегашните 270 долара за хиляда кубика газ например арменците ще плащат по 189 долара; същевременно доставките ще нараснат на 2,5 милиарда кубика годишно.

Освен това „Роснефт“ и арменското дружество „Ойл техно“ създават съвместно предприятие, което стабилно ще снабдява Армения със сравнително евтини, но качествени петролни продукти. Нуждите от тях достигат към 400 хиляди тона годишно; при това всичко е от внос, тъй като страната не произвежда нефтопродукти, а заради скъпотията е внесла миналата година само 350 хил. тона.

Междувременно Русия вече премахна износните мита за необработени елмази – сериозен стимул, за да развива Армения обработката на диаманти, традиционен за страната отрасъл.

Според оценки на Центъра за изследвания на интеграцията към Евразийската банка за развитие, икономическият ефект за Армения от премахването на руските износни мита за природния газ ще достигне 140 милиона долара. А като цяло влизането на страната в Митническия съюз ще осигури допълнителен растеж на нейния БВП с 4,5 на сто годишно.

Русия вероятно би склонила и на още по-големи преференции за Армения срещу включването й в МС – то ще гарантира на федерацията здрави позиции в Южен Кавказ и разширяване на влиянието й в посока към Каспийския регион и Близкия изток. На този етап ще е най-лесно да го стори, като използва територията на Армения и усилията за уреждане на конфликта около Нагорни Карабах.

И неслучайно точно сега, когато Армения и Украйна отказват интеграция с ЕС, а Грузия и Молдова парафират съответния документ, САЩ заявяват, че ОССЕ трябва да подкрепи населението (!) на двете страни, а също и на Нагорни Карабах.

Сиреч центърът на тежестта в борбата между Запада и Русия за този регион се е изместил в непризнатата република, чиято субектност в днешния политически контекст видимо натежава, и дава възможност да се въздейства най-малкото върху Азербайджан и Турция. Ще припомним, че руски войски вече присъстват в Армения; става дума там да се разположат военни структури на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Същевременно засилващото се военно сътрудничество между Русия и Армения в рамките на ОДКС и извън тях променя военния баланс в региона, а това тревожи Азербайджан, Турция и Запада. Както посочва пред агенция Новости-Азербайджан експертът Рауф Раджабов, при все че Москва и Баку са сключили тримилиарден договор за доставки на руски въоръжения в Азербайджан, той ще получава морално остарели оръжия в сравнение с Армения.

Защото според експерта арменците ще бъдат снабдени с противовъздушни системи С-400, тоест с най-модерна военна техника. При това – добавя той, – още от декември „Армения ще получава руски оръжия и военна техника на вътрешни за Русия цени с всички произтичащи отрицателни последици за националната и регионалната сигурност на Азербайджан“.

Азербайджан впрочем е купил от Израел най-нови модели оръжия за защита на бреговата линия в акваторията на Каспийско море, отбелязва Раджабов.

Той вижда няколко причини Русия да променя силовия баланс в региона. Първо, програмата на ЕС Източно партньорство не се провали и се осъществява, обхващайки Грузия и Молдова. Второ, руско-турските консултации с цел политическо уреждане на арменско-турския и арменско-азербайджанския конфликт не доведоха до пробивни решения.

Трета причина е нуждата да бъдат укрепени стратегическите позиции на Русия в Южен Кавказ във връзка с плановете войски на САЩ и НАТО да бъдат прехвърлени от Афганистан в неприятелски настроени към Русия страни от ОНД. „Москва навярно се бои да не бъде създаден военен обект на НАТО в някоя страна от Южен Кавказ. Днес става съвсем ясно, че Армения е изключена от списъка на вероятните страни“, казва Раджабов. С други думи, военни бази на САЩ и НАТО може да бъдат разположени в Азербайджан и Грузия.

„Символично“ е според експерта и това, че Русия фактически превръща 102-ра военна база в Гюмри в свой преден пост по южното направление. „През последните месеци тя бе екипирана с най-нови модели руски оръжия и бойна техника от пето поколение, а личният й състав нарасна от 3500 на 10 000 военнослужещи. И нищо чудно пак да бъде увеличен“, заявява аналитикът. И допълва, че Русия смята да вземе под закрила въздушното пространство на Армения.

Според официален Ереван започва златна ера за Армения и в руско-арменските връзки като цяло. Прозападната опозиция е в дълбок траур: опозиционните медии твърдят, че Армения е влязла в „най-тежкия период“ от историята на 22-годишната си независимост. Естествено „виновник“ е Москва, която „шантажира“ страната, за да я въвлече в Митническия съюз.

В. „Жаманак“ цитира бившия шеф на арменската служба за национална сигурност Давид Шахназарян, „разкрил“ някои планове на Русия за уреждане на конфликта в Нагорни Карабах. Например, „да сведе до нулата възможностите на Минската група на ОССЕ да постигне реален напредък в мирното уреждане на конфликта; да се стреми към ролята на водещ посредник в преговорния процес, целейки изгодна за себе си промяна в статуквото в зоната на конфликта“.

Бившият ръководител на арменския Съвет за сигурност не изключва също Москва да направи „резки стъпки“ в Каспийския басейн, за да осуети изграждането на Транскаспийски газопровод от Туркменистан към Азербайджан, планирано с цел горивото да се изнася в Европа, без да минава през Русия.

С една дума, разходите за включване на Армения в Митническия съюз и разширяване на военното сътрудничество с Ереван изглеждат капка в морето в сравнение с благата и влиянието, които ще получи Русия в този регион.

При всяко положение, колкото и някои в Ереван да мърморят недоволно, Армения не остава на загуба. Партньорството с Русия й дава възможност да оцелее при евентуална транспортна блокада. Премахва заплахата да бъде унищожена от азербайджанската и от турската армия. Дори е шанс страната да придобие доста сериозна геополитическа тежест.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.