Беше ли ръкостискането между Обама и Кастро помирение „в стил Мандела“?

Ройтерс

Обама се здрависва с Раул Кастро. Снимка: от тв екрана

Със сигурност то е точно това, което Мандела би искал, но дали значи нещо повече? Историческото ръкостискане във вторник между американския президент Барак Обама и кубинския Раул Кастро по време на възпоменателната церемония за Нелсън Мандела във вторник се посрещна по улиците на Куба с изненада и надежди за по-добри отношения.

Реакциите бяха по-слаби в Маями, където кубинските изгнаници трудно приемаха уважението на Мандела към кубинския лидер Фидел Кастро.

Усмивката на Кастро, когато Обама понечи да се ръкува с него, докато отиваше да произнесе реч на церемонията, бе приета от мнозина кубинци като знак за помирение след повече от половин десетилетие на тежки идеологически и политически различия между две страни, чиито брегове са само на около 145 км един от друг.

„Никога не съм се представял, че ще се случи подобно нещо“, каза Йесниел Сото, 25-годишен държавен служител.

„Приемам го като нещо, което е започнало да се променя, промяна, за която всички се надяваме“, каза Сото, който във вторник сутринта отиваше на работа в Хавана.

Гражданското поведение на двамата президенти един към друг бе просто поредният знак за промяна в тона на обикновено враждебната реторика между двете правителства.

Представители и от двете страни говорят за ново значение и прагматизъм в отношенията помежду им. Миналия месец в Маями Обама за пръв път призна усилията на Кастро да реформира икономиката от съветски тип, добавяйки, че американската политика, която включва дългогодишни икономически санкции, не отговаря на съвременните условия.

Ръкостискането не бе планирано, а двамата само си размениха поздрави, каза съветник в Белия дом.

„Може би, имайки предвид това ръкостискане, американският и кубинският президент осъзнават, че работата, която трябва да свършат заедно, е далеч по-лесна от борбата на Република Южна Африка (РЮА) срещу апартейда“, каза Джулия Суейг, директор на Центъра за изследвания на Южна Америка към Съвета за международни отношения в Ню Йорк.

„Това има значение, но не кой знае какво“, каза Филип Питърс, основател на Центъра за изследвания на Куба и автор на блога „Кубинския триъгълник“.

„Важното е дали президентът Обама ще поддържа такива отношения, както с всички други страни с различни политически системи. За това се иска решение, а не ръкостискане“, добави Питърс.

Държавната телевизия в Куба излъчи във вторник ръкостискането без коментар, просто като част от материала за речта на Кастро на церемонията в Совето.

Официален коментар за срещата нямаше, но официалният блогър Йоандри Фонтана акцентира върху историческото събитие, публикувайки в Туитър снимка на ръкостискането.

Кубински изгнаници омаловажиха поздрава, който бе първият между действащи президенти на двете страни от 2000 г.

„Ръкостискането бе неуместно, но неизбежно и без значение“, каза Маурисио Клавер-Клароне, директор на базираната във Вашингтон правозащитна организация „Защитници на демокрацията в Куба“.

„Далеч по-важни бяха думите на Обама, които смятам, че бяха насочени към Кастро“, добави той, визирайки речта на американския президент по време на събитието.

„Има твърде много лидери, които претендират за солидарност с борбата на Мадиба за свобода, но не търпят инакомислието сред собствения си народ“, каза Обама, използвайки племенното име на Мандела.

Известно е как бившият президент на РЮА срещна хладно отношение от кубинските изгнаници в Маями през 1990 г., когато посети града след свои коментари в подкрепа на Фидел Кастро.

Кметът Зейвиър Суарес, който е от кубински произход, отказа да удостои Мандела с прокламация или със символичния ключ на града, което доведе до тригодишен бойкот на Маями от страна на афроамериканския бизнес и общностни лидери.

През 27-те години на Мандела в затвора Кастро бе сред водещите критици на апартейда, докато други световни лидери не бяха склонни да говорят открито.

В писмо, подписано от пет кметове на Маями, се казваше, че подкрепата на Мандела за кубинския лидер, както и за Ясер Арафат и Муамар Кадафи, е „извън всякакъв здрав разум“.

Единственото известно преди това ръкостискане между американски и кубински президенти от революцията през 1959 г. бе през 2000 г. в ООН, когато при случайна среща Фидел Кастро стисна ръката на Бил Клинтън. Ръкостискането обаче не бе запечатано за идните поколения, защото не стана пред камерите.

Още докато беше вицепрезидент, Ричард Никсън бе заснет с Фидел Кастро, малко след Кубинската революция през 1959 г. и почти десетилетие, преди да стане президент. Джими Картър също се срещна с Фидел и Раул Кастро, след като напусна Белия дом.

В контекста на Нелсън Мандела като миротворец Католическата църква на Куба взе под внимание значението на ръкостискането между Обама и Кастро.

„Човек се надява, че примерът на Мандела продължава да е вдъхновение да се стигне по-далеч от формален жест като този, защото Барак Обама и Раул Кастро на няколко пъти казаха по свой си начин, че сега е времето да променят стила на отношенията между Куба и САЩ“, каза за Ройтерс говорителят Орландо Маркес.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.