Сърбия между ЕС и Косово

Косово е сърцето на Сърбия – Плакат срещу независимостта на Косово. Снимка: Белградски вести

Изминаващата 2013 година бе оценена като „историческа“ в отношенията между Сърбия и Европейския съюз.

На 19 април в Брюксел, под егидата на върховния представител по външната политика и сигурността на ЕС Катрин Аштън, след повече от две години преговори Белград и Прищина постигнаха споразумение за нормализиране на отношенията помежду си. Главна точка в споразумението е създаването на Съюз на сръбските общини, който албанците избраха да наричат „асоциация“. Идеята му е да защитава сръбските интереси в Косово, включително да се чуе гласът на сърбите в международен план.

В споразумението има няколко ключови момента. В четирите общини в северно Косово – Лепосавич, Зубин поток, северната част на Косовска Митровица и Звечан, населени предимно със сърби, съюзът ще предложи кандидат за началник на полицията, който ще бъде назначен от министерството на вътрешните работи на Косово. Косовската полиция ще бъде със смесен етнически състав, но всички полицаи ще бъдат подчинени на косовското министерство на вътрешните работи и ще получават заплатите си от бюджета на Косово.

Предвидено е създаването на отдел от косовски сръбски съдии към Апелативния съд в северната част на Митровица. Тези съдии ще се занимават с въпроси на сръбските общини. Постигнат бе компромис по спорната точка 14 за членството на Косово в международни организации, която бе преформулирана и в крайна сметка гласи: „неблокиране на Сърбия и Косово в процеса на европейската им интеграция“.

Важен момент от споразумението е, че всички точки в него ще се прилагат според законите на Косово и няма да се налагат промени в сръбската конституция.

Първият вицепремиер на Сърбия Александър Вучич обясни, че споразумението е най-доброто, което Сърбия е можела да постигне в този момент, както и че в окончателния вариант на споразумението са приети всички сръбски искания.

Споразумението обаче бе посрещнато „на нож“ от сърбите в северно Косово и консервативната опозиция в Сърбия, както и от влиятелната Сръбска православна църква. Те обвиниха властите в предателство и в признаване на „фалшивата държава Косово“ в замяна за членство на Сърбия в ЕС. Сърбите в северно Косово организираха протести и заявиха, че няма да прилагат споразумението и няма да участват в местните избори в Косово, въпреки призивите на официален Белград. Бунтът им доведе до смяната на тези кметове на сръбски общини, които отказаха да се съобразят с волята на сръбското правителство.

Лидерът на Демократическата партия на Сърбия и бивш премиер Воислав Кощуница заяви, че Сърбия пропада като държава, защото се премахват институциите й в северно Косово, пропада и морално, защото „има все по-малко политика“ и защото политиката „изчезва“ от партиите. Сърбия според него пропада и духовно, тъй като „изживява унижение с възраждането на усташите в Хърватия, както и от страна на албанските сепаратисти в Косово и Метохия“.

От прилагането на брюкселското споразумение обаче до голяма степен зависи европейската интеграция на Сърбия.

За ЕС споразумението, подписано на 19 април, представлява „фундаментална промяна“ в отношенията между Белград и Прищина. От Сърбия се очаква пълно и своевременно прилагане на договореното в диалога, подчертаха многократно европейските представители.

Тазгодишният доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия се оценява като „много позитивен“. Той състои от част, която е посветена на отношенията с Косово, и друга за вътрешните реформи в страната. Оценено бе, че Сърбия е направила „значими стъпки“ в процеса на осезаемо и устойчиво нормализиране на отношенията с Косово. След бавния напредък в процеса на нормализиране на отношенията Сърбия получи зелена светлина за начало преговори за членство в ЕС, които се очаква да започнат в близките седмици.

Сърбия се опитва да убеди страните членки на ЕС процесът на нормализиране на отношенията с Косово да бъде отделен от преговорния процес за членство в съюза. Белград иска въпросът за Косово да бъде концентриран само в глава 35, а в останалите глави проблемите с Прищина да не фигурират. Рамката на преговорите още не е готова, а Белград не желае всяка негова стъпка да бъде измервана с напредъка в отношенията с Косово, посочи сръбският главен преговарящ с ЕС Таня Мишчевич.

Сърбия получи висока оценка от ЕС и що се отнася до реформаторския процес в страната. Най-важната задача на страната в следващия период ще бъде укрепването на институциите и борбата против корупцията. Вицепремиерът Вучич обеща, че до края на годината ще завърши разследването на 24 спорни случая на приватизация и че въз основа на резултатите от разследването прокуратурата ще повдигне обвинения.

„Ще се справим с всички, които разориха Сърбия и отнеха бъдещето й и правото й на по-различен и по-добър живот“, зарече се Вучич. Но независимо от прокламираната цел – членство в ЕС през 2020 г.,Сърбия засилва още повече връзките си с Русия във всички области – от икономиката до политиката. След три години съгласуване, президентите на двете държави Томислав Николич и Владимир Путин подписаха през май в Сочи споразумение за стратегическо партньорство. През ноември бе направена първа заварка на

газопровода „Южен поток“ в Сърбия. Споразумението за „Южен поток“ между Сърбия и Русия няма да бъде преформулирано, нито анулирано, нито за него отново ще се преговаря, както настоява Брюксел, заяви генералният директор на „Сърбиягаз“ Душан Баятович. Всички споразумения за „Южен поток“ са правени на междудържавно ниво, с национални държави, а не с Европейската комисия и те са над националните законодателства на страните участнички в проекта, каза Баятович, който смята, че „това не е последният път, когато европейската администрация се опитва да оспори цялата работа и то без никакво основание“.

В областта на икономиката се налагат строги мерки за икономии, включващи намаляване на заплатите и съкращения в държавния сектор. Сръбският парламент прие закон за намаляване на нетните доходи в държавния сектор, който предвижда от 1 януари следващата година заплатите над 60 хиляди динара 520 евро да бъдат облагани с по-високи данъци. Парламентът прие и изменение в закона за бюджетната система, с което се забранява назначаването на нови служители в бюджетния сектор до края на 2015 г.

Друга мярка за попълване на бюджетния дефицит, приета от парламента, е увеличаването на снижения данък добавена стойност ДДС за основните хранителни продукти, който сега е осем процента, а от 1 януари следващата година ще бъде 10 процента ДДС за повечето други стоки и услуги е 20 процента . Според предвижданията това ще донесе на бюджета нови 21,4 милиарда динара.

Въпреки всичко, най-новото проучване на общественото мнение, извършено от агенция Стратеджик маркетинг показва, че най-популярна партия в Сърбия остава управляващата Сръбска прогресивна партия СПП с 45,1 на сто одобрение, а лидерът на СПП и първи вицепремиер Александър Вучич остава най-популярният политик с 23 процента подкрепа.

Показателно в проучването на Стратеджик маркетинг е, че симпатиите към Европейския съюз в Сърбия са по-малки в сравнение с тези към Русия. 37 процента от гражданите имат позитивно мнение за Русия, а 29 процента имат недобро мнение за тази държава. 27 процента имат положително мнение за Европейския съюз, а отрицателно имат 42 процента. Това според анализаторите е отражение на специфичното отношение на сръбското общество, раздвоено между политическия реализъм на ЕС от една страна, и идеализирания образ на Косово, люлката на сръбската държавност, от друга.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.