Украйна още не е съвместима с Европа

в. Газета виборча

В ни най-малка степен нямам способностите на ясновидец, но съществуващата сега ситуация в Украйна не е за мен никаква изненада. Крайна проява на наивност би било да се очаква пасивна позиция на Русия. Нейните възможности за водене на политика с помощта на произволно формирани цени на газа, особено при трагичното икономическо положение на Украйна, са все още огромни.

Факт е също, че разделението на украинското общество на две почти равностойни части – проруска и проевропейска – е бомба, която отдавна чака да бъде детонирана. На този фон решението за асоцииране с ЕС (което у нас бе нашироко смятано за естествена последица от европейския интеграционен процес) е изключително трудно за Украйна. А заплахата да предаде властта на крайно враждебната опозиция със сигурност не облекчава положението на Янукович.

Политическото бъдеще на Украйна ще бъде решено в крайна сметка от обществото, но това няма да стане утре.

Възникналата ситуация предизвика у опозицията непознат досега за нея евроентусиазъм, който за съжаление в много отношения замества рационалната оценка. Вследствие на това на Европейския съюз, предвид настоящите негови вътрешни затруднения, му е трудно да разпалва у себе си възхищение и прекомерна ангажираност в тази емоционално далечна страна. Далеч по-спокойна изглежда концепцията политиците от съюза да спрат да реагират на руските възражения срещу действията в рамките на „Източното партньорство“.

Така че независимо от продължаващите декларации на ЕС, да се разчита на нова оферта за Украйна, много по-привлекателна от досегашната, не изглежда правдоподобно.

И най-сетне – полската гледна точка. Разбира се, сближаването на Украйна с ЕС има за нас фундаментално значение и е добре, че малцина наши политици оспорват това. Въз основа на настроенията в Западна Украйна и все по-разпространяващото се убеждение, че олигархичният модел на развитие се е изчерпал, този процес на сближаване изглежда неспасяем.

Изборът на нашата политическа стратегия за приближаването на тази цел изисква нещо повече от вяра и добронамереност. Мисля, че вместо да се наблюдава по запалянковски нарастващият конфликт с надеждата за бърза смяна на властта, по-ефективен би бил по-малко емоционален, но по-прагматичен подход. Да си го кажем откровено – въпреки обстоятелствата днес Украйна не е съвместима с Европа, схващана като континент, основан на важен за нас набор от ценности.

Независимо от намеренията на Русия и политиката на ЕС бъдещето на Украйна е преди всичко в ръцете на нейните граждани. Процесът на узряване на обществото до това да определи своята принадлежност – източна или западна – вероятно ще продължи още години.

Затова нека не залагаме на настоящата дестабилизация в тази страна, а вместо това да правим всичко да й показваме предимствата на западния вариант. Сиреч, търпеливо да подкрепяме развитието на гражданското общество, създаването на независими медии, обмена на младежи, сътрудничеството между неправителствени организации и местни власти, а също активно да помагаме за модернизирането на икономиката със специален акцент върху алтернативните възможности за доставки на газ по тръбопровода от Словакия.

И в този дух – една подробност. След години на усилия Полската академия на науките (ПАН) успя наскоро да открие в Киев представителство на нашата наука, което действа по образеца на научните центрове на ПАН в Париж, Берлин, Рим, Москва и Брюксел, пропагандиращи нашата страна. Задачата на центъра в Киев е да развива двустранното научно сътрудничество, а също – в контекста на големите възможности на ЕС – да ангажира украински учени в международни проекти.

Сътрудничеството в науката и технологиите, което днес е назовавано научна дипломация, има доказано влияние върху междудържавните политически отношения. Като добавим, че у нас следват близо 6500 млади граждани на Украйна, това със сигурност са важни елементи от нашата източна политика. БТА

Още по темата: Отхвърлен от президента, ЕС прегърна каузата на протеста

Раф Касерт
Асошиейтед прес

Преди две седмици първият дипломат на ЕС присъства на вечеря в Литва, ухажвайки президента на Украйна с предложения за преференциални отношения с най-големия търговски блок в света. Тази седмица тя застана на площад „Независимост“ в Киев заедно с протестиращите, решени да свалят от власт същия този човек.

ЕС се опитва да се отърси от неуспеха, след като Украйна отхвърли споразумението с Европа в полза на конкурентен съюз с Русия. Това, което досега беше политика на ухажване на президента Виктор Янукович, се превърна в по-нюансирана кампания, в която и двете страни работят за овладяване на ескалацията в спора.

Снимките на Катрин Аштън рамо до рамо с украинския опозиционен лидер Арсений Яценюк бяха впечатляваща илюстрация за това, че ЕС вижда нова възможност в демонстрациите, които разделиха общественото мнение в бившата съветска република.

„Хората на тази велика страна заслужават повече“, заяви вчера Аштън в Киев.

Но жестът на Аштън също така контрастира с факта, че в геополитическата битка за посоката, в която да поеме Украйна, блокът от 28 държави членки досега беше изпреварван и побеждаван от Москва.

Години наред ЕС не успяваше да отговори на големите очаквания на Украйна, а Янукович накара Съюза да плати за това, когато отказа да подпише споразумението за търговия и политическо сътрудничество, въпреки че беше обещал да го направи.

На прием по време на срещата на върха във Вилнюс германският канцлер Ангела Меркел с чаша вино в ръка смъмри Янукович с думите: „Очаквахме повече“.

Янукович би могъл да каже същото, отбелязва Майкъл Емерсън от Центъра за европейски политически изследвания.

„Той би могъл да отвърне с думите „Аз също“. Би могъл веднага да върне обратно топката“, смята Емерсън, който е експерт за Украйна в базирания в Брюксел аналитичен център.

Както Москва, така и Брюксел имаха планове за Украйна след колапса на Съветския съюз през 1991 г.

Западноевропейците получиха най-добрата си възможност за действие след „Оранжевата революция“ в Украйна през 2004 г., когато масовите протести отхвърлиха резултата от белязаните от манипулации избори и издигнаха на власт ново правителство, което насочи цялото си внимание на запад към ЕС.

Но вместо да се възползва от тази възможност и да протегне ръка във великодушен жест, предлагайки надежда за пълноправно членство, ЕС предпочете внимателния подход и бюрокатичното действие стъпка по стъпка, с което разочарова украинците.

Украйна се надяваше на членство в ЕС през 2015 г., но председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу отвърна, че „Европейският съюз, държавите членки не са готови да се справят с нова държава член“.

Украинската политика скоро затъна обратно в междуособни борби за власт, а надеждите за присъединяване към ЕС се изпариха.

Докато ЕС изпращаше служители на ниско ниво да преговарят за „Източно партньорство“ с бившите съветски републики, кампанията на Русия за Украйна се водеше от самия президент Владимир Путин и Москва сигнализира, че е готова да играе грубо.

На първо място, тя предлагаше много пари. В същото време според посланика на ЕС в Украйна Ян Томбински Кремъл прибегна до тактиките на тормоз като „нарушения в търговията, разтрогване на договори, незаконно прилагане на мерки за безопасност на храните и други средства“.

В сравнение отговорът на ЕС беше безразличен. Но Съюзът съзря нова надежда в протестите на проевропейски настроените украинци, избухнали след обратния завой на Янукович. Макар да подкрепя промяната в Украйна, ЕС днес ще посрещне за преговори в Брюксел вицепремиера Серхий Арбузов.

Остава неясно колко е готов да предложи ЕС, който заяви, че няма да участва във война на наддаването за Украйна. Украинският премиер Микола Азаров смята, че страната ще има нужда от 160 милиарда евро, за да се приспособи към зоната за свободна търговия, предложена от Европейския съюз.

Но вратата определено е отново отворена, а представителите на ЕС хранят надеждата, че годишната им среща с Украйна, която се очаква през първите месеци на 2014 г., би могла да постигне пробив – и може би дори подписването на споразумението, което беше отхвърлено преди две седмици.

БТА

* Проф. Михал Клайбер (роден през 1946 г. във Варшава) е специалист по механика и информатика. От 2007 г. е председател на ПАН. Бил е министър на науката в правителствата на Лешек Милер и Марек Белка и съветник на президента Лех Качински по научните въпроси.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.