Наближаването на 100-годишнината от Първата световна война вълнува Балканите

Франс прес

В навечерието на стогодишнината от началото на на Първата световна война бившите европейски противници се готвят да отправят послание за мир от Сараево, но Сърбия осъжда това и се опасява да не бъде обвинена, че е била в основата на този конфликт.

Повод за избухването на Първата световна война, отнела живота на близо десет милиона души, бе атентатът в Сараево, при който младият сръбски националист Гаврило Принцип уби на 28 юни 1914 г. ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на австро-унгарската империя, и неговата съпруга.

След Втората световна война Гаврило Принцип бе описан в официалната югославска история като „герой“, който със своя акт е „изразил народния протест срещу тиранията“ на Австро-Унгария.

Но след разпадането на социалистическа Югославия, което противопостави сръбските сили на другите народи от региона в междуетнически конфликти през 90-те години на миналия век, възприемането на атентата и на неговия извършител придоби етнически оттенък.

Докато в Белград Гаврило Принцип си остава „герой, който се е борил за свободата“, в Сараево – някога мултиетнически град, а днес с преобладаващо мюсюлманско население, той е определян като „терорист“.

„Мисля, че сто години по-късно е дошло време да се провери отново всичко, свързано с Първата световна война, с атентата в началото на войната и с причините за атентата, без да се внушава отговор“, казва за АФП директорът на Института за история в Сараево Хусния Камберович.

Този босненски историк мюсюлманин подготвя за юни 2014 г. международна конференция за Първата световна война с участието на близо 130 историци от около тридесет страни.

„Няма теми, по които не може да се дискутира. Би било безсмислено да се организира конференция като се определят предварително въпроси, които не може да бъдат засягани“, обяснява той.

Тази конференция вече бе определена като „ревизионистична“ от сръбски отговорни политически представители.

Политическият лидер на босненските сърби Милорад Додик критикува европейските страни и специално Франция, осъждайки техния проект за отбелязване на стогодишнината в босненската столица в сътрудничество с кметството на града чрез серия събития.

„Това ще бъде нова пропагандна атака срещу сърбите…фалшификация на историята“, каза неотдавна той.

Европейците не промениха мнението си. Фондация „Сараево, сърце на Европа“ бе създадена и натоварена да организира събития във връзка със стогодишнината през юни 2014 г.

„Няма никакво намерение да се прави това да се фалшифицира историята „, уверява посланикът на Франция в Босна Ролан Жил.

„Идеята е просто да се съберат специално младите поколения и да им се каже: вижте, за следващите векове единственият възможен път е съжителство в мир и помирение“, заяви той за местната телевизия ТВ1.

Френски проект, целящ организиране на научна конференция, за да се съберат около една маса историци от всички страни, засегнати от Първата световна война, няма да може обаче да се осъществи заради различията в историческите интерпретации в района.

В Белград сръбските политически лидери проявиха голяма скептичност.

„Сърбия няма да позволи ревизия на историята, нито да забрави кои са основните отговорни за Първата световна война“, предупреди сръбският премиер Ивица Дачич в интервю за АФП.

Според сръбската историчка Дубравка Стоянович Гаврило Принцип е „идеален персонаж за всякакъв род злоупотреби с политически цели“.

„Той бе югославски националист…В неговото движение е имало мюсюлмани, хървати и сърби, които се бореха срещу Австро-унгарската империя“, отбеляза тя.

От своя страна Додик обяви организиране заедно със сръбския режисьор Емир Кустурица на прояви във Вишеград, Източна Босна, за да „се представи на междунарадна конференция истината и фактите за това събитие“.

„Принцип е защитавал идеята за свобода …той е убил един окупатор“, каза неотдавна режисьорът в интервю за местна телевизия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.