„Тахрир“ срещу „Рабаа“ – от продемократична революция през ислямски контрапротест до нов военен преврат
За Египет 2013 г. премина под знака на политическото разделение между прозападните активисти от емблематичния каирски площад „Тахрир“ и привържениците на движението „Мюсюлмански братя“, които яхнаха вълната на всеобщото недоволство, присвоиха си протеста и доведоха на власт Мохамед Морси. Една година, белязана от безпрецедентно национално разцепление, кулминира с държавен преврат, отстраняване на първия демократично избран президент на Египет, суспендиране на конституцията и насилие срещу активистите на „Мюсюлмански братя“ – водещата организация на сунитския политически ислям от самото си основаване през 1928 г.
Точно дванайсет месеца бяха изминаха от встъпването в длъжност на Морси на 30 юни 2012 г., когато протестите срещу неговото управление пламнаха с пълна сила. От една страна, недоволството произтичаше от ислямизирането на законодателството посредством една набързо скалъпена конституция, която изтъкваше шериата като основен източник на законодателството. От друга страна, увеличаването на престъпността, повишаването на инфлацията, западането на туризма и икономическата безизходица бяха неразделни спътници на новопостигнатата от египтяните „свобода“ след свалянето на президента Хосни Мубарак. Морси и „Мюсюлманските братя“ бяха обвинени, че се опитват да наложат монопол върху властта, като изолират всички останали политически движения в страната.
ВОЕНЕН ПРЕВРАТ С НАРОДЕН МАНДАТ
Армията на Египет постави на 1 юли 48-часов ултиматум на президента Морси да изпълни волята на египетския народ, като предупреди, че в противен случай военните ще предложат собствен план за излизане от кризата. Младежкото гражданско движение „Тамарод“ Бунт , инициатор на масовите протестни акции на 30 юни, също обяви, че ако президентът не се откаже от пълномощията си и не свика предсрочни избори, ще последва гражданско неподчинение. Броени часове след като министърът на отбраната Абдел Фатах ас Сиси даде ултиматума, няколко министри от доминирания от „Мюсюлманските братя“ кабинет депозираха оставките си, а в много градове започнаха сблъсъци между привърженици и противници на президента. В среднощно телевизионно обръщение към нацията на 2 юли Морси призова въоръжените сили да се откажат от намеренията си, позовавайки се на конституционната си легитимност, и заяви, че няма да се е подчинява на диктат.
Хиляди демонстранти се стекоха на площад „Тахрир“, за да посрещнат на 3 юли в 16.30ч местно време изтичането на поставения от въоръжените сили ултиматум. Малко след уречения час главнокомандващият египетските въоръжени сили Ас Сиси обяви отстраняването на Морси, заяви, че суспендира конституцията и назначава председателя на конституционния съд Адли Мансур за временен държавен глава. Телевизионното обръщение на Сиси бе последвано от бурна реакция и заря на площад „Тахрир“, където стотици хиляди души ликуваха и развяваха националното знаме.
Свалянето на президента Мохамед Морси и на неговите „Мюсюлмански братя“ от армията, подтикната към действие от масовите протести, бележи стратегическо отстъпление на политическия ислям в Близкия изток, смята Самиха Нахул от агенция Ройтерс. Събитията от 3 юли са удар за „Мюсюлманските братя“, чиято родина Египет е страна със силно влияние в региона и където през 2011 г. избуя Арабската пролет, довела до свалянето на диктатури и пробив на политическия ислям в Северна Африка.
На 3 юли светът стана свидетел на едно странно зрелище, в което демократични активисти поканиха исторически антидемократичната армия да свали от власт демократично избран ислямист, чиито поддръжници предпочитат теокрацията, отбеляза в редакционна статия в. „Крисчън сайънс монитор“. ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ ИМА РАВНО ПО ГОЛЕМИНА И ОБРАТНО ПО ПОСОКА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
В края на юли на сваления президент бяха повдигнати обвинения в сътрудничество с Хамас с цел осъществяване на актове на агресия в страната, умишлен палеж, нападения срещу полицейски обекти и в предумишлени убийства. Вицепремиерът и министър на отбраната Абдел Фатах ас Сиси призова египетския народ да излезе на улицата, за да му „даде мандат“ да сложи край на „насилието и тероризма“, а като терористи бяха посочени привържениците на Морси. „Мюсюлманските братя“ и подкрепящите ги ислямисти отхвърлиха призива и го квалифицираха като обявяване на гражданска война. Те се заканиха, че няма да спрат протестите, докато не бъде върнат на власт законно избраният от тях президент.
Временната администрация предприе строги мерки срещу активистите на „Мюсюлманските братя“, а самото движение бе обявено извън закона в края на септември. Това породи страхове, че „Братята“ ще минат в нелегалност, ще се заемат с подривна дейност и дори с терористични действия. Морси, наред с други фигури от неговото движение, бе арестуван и го държаха дълго време на неизвестно място, което предизвика ответна реакция у неговите съмишленици. Ислямистите разпънаха палаткови лагери на два площада в столицата – „Ан Нахда“ и „Рабаа ал Адауия“, но в средата на август бяха прогонени със сила от органите на реда и при сблъсъците загинаха над 600 души. Армията обяви извънредно положение и въведе полицейски час, които отменени чак през ноември. Стратегията на военните изглежда ясна – да отстранят върха на пирамидално устроената организация на „Мюсюлманските братя“ с надеждата, че остатъкът надолу ще рухне, отбеляза Майкъл Джорджи от Ройтерс.
МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ РАЗДЕЛЕНА В ОЦЕНКАТА СИ
Съединените щати не нарекоха случилото се в Египет „държавен преврат“, но през октомври намалиха от 1,5 на 1,3 милиарда долара военната помощ, която предоставят ежегодно на Кайро, съгласно мирното споразумение между Египет и Израел от Кемп Дейвид, подписано през 1979 г. с посредничеството на тогавашния американски президент Джими Картър. Решението бе продиктувано от недоволството на Вашингтон от поетия от военните курс на насилие и репресии в Египет. „САЩ замразяват паричната помощ за правителството, докато не бъде постигнат заслужаващ доверие напредък за демократично избрано цивилно правителство чрез свободни и честни избори“, заяви говорителката на Държавния департамент Джен Псаки. Решението на Вашингтон бе предупреждение към военните метежници в Кайро, че репресивното им отношение към опозицията заплашва да потопи Египет в неконтролируемо насилие, писа Джонатан Стийл в статия за в. „Гардиън“.
Реакцията на международната общност след събитията на 3 юли далеч не бе еднозначна. В Катар, дотогавашен съюзник на управлението на Морси, броени дни преди държавния преврат в Египет шейх Хамад бин Халифа Ал Тани абдикира в полза на сина си Тамим. Новият емир Тамим бин Хамад Ал Тани подкрепи смяната на властта в Кайро. Саудитският крал Абдула похвали египетската армия за решителните й действия и предупреди, че „народът и правителството на Саудитска Арабия застават до нашите братя от Египет срещу тероризма, екстремизма и противодържавната дейност и срещу всеки, който се опита да се намеси във вътрешните дела на Египет“. Кралството подплати думите си с 2 милиарда долара депозит в египетската централна банка, 2 милиарда долара в петролни продукти и 1 милиард в брой. Предоставената от Саудитска Арабия помощ за Египет надхвърли общата сума, която САЩ и ЕС годишно отпускат на Кайро (респективно 1,5 и 1,3 милиарда долара).
Африканският съюз (АС) обаче замрази временно членството на Египет след събитията на 3 юли. Решението бе взето съгласно правилата в устава на АС срещу противоконституционни промени във властта на страните членки. Тунис, където управлява коалиция начело с „Ан Нахда“, местния клон на „Мюсюлманските братя“, нарече действията на египетската армия „преврат срещу легитимността“.
ТРИ КОНСТИТУЦИИ ЗА ТРИ ГОДИНИ И РАЗПАДАЩА СЕ ИКОНОМИКА
Очаква се през януари да бъде произведен референдум, на който египетският народ да гласува за одобрението на новата конституция, която, според експерти, дава широки правомощия на армията. Основните полемики по текста на проектоконституцията, изготвен от екип от 50 експерти, назначени от изпълняващия длъжността президент Адли Мансур, са за възможността цивилни да бъдат съдени във военни трибунали, което предизвиква опасения на Запад и сред либералите в Египет. Референдумът е важен етап от изготвената от подкрепяното от армията правителство пътна карта, чиито предписания ще бъдат изпълнени едва когато в Египет се произведат нови президентски и парламентарни избори.
Допреди падането от власт на Хосни Мубарак Египет се радваше на нехарактерна за региона политическа стабилност и икономика, която можеше да задоволява нуждите на нарастващото египетско население. Благодарение на тази стабилност, писа Сергей Кизима в статия за в. „Взгляд“, в страната идваха туристи; местните предприемачи, посъбрали пари, не бързаха да ги прехвърлят в западни банки, а създаваха нови работни места; чуждестранните инвеститори пък сериозно смятаха, че в Египет инвестициите им няма да изгорят в пламъка на някоя революция. Всяко по-мащабно събитие от този момент се превръщаше в политическа криза, а това спомагаше за забавянето на растежа на икономиката, отлива на чуждестранен капитал и увеличаването на безработицата. Ако традицията за насилствено сваляне на президентите се вкорени в Египет, превръщайки се в постоянна форма на политическа активност, единственото сигурно за страната ще е, че й предстоят смутни времена, предупреди Кизима.
За привържениците на революцията от 2011 г. Египет се е върнал там, откъдето е тръгнал – състояние, в което липсва политически плурализъм и национален диалог. За критиците й събитията от 3 юли са нормален развой на събитията. Те смятат, че т.нар. „Арабска пролет“ не е постигнала целите си, а единствено е заменила военните диктатури с теократични.
БТА