Турция – година на преформатиране на обществото

Задълбочаващият се авторитаризъм на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган се отпечата силно върху изминалата година, а най-явното му проявление бяха антиправителствените протести през лятото, смазани от полицията с цената на шест жертви и над 8000 ранени.“Ние сме войници на Ататюрк“ скандираха противниците на правителството на протестите, подбудени от намеренията за унищожаването на парка Гези до площад Таксим – централно място на демонстрациите в Истанбул. От екопротест те прераснаха в изява на общественото недоволство и загриженост от пълзящата ислямизация на турското общество, от арогантността на премиера и намесата в частния живот на турците.

От другата страна застанаха правителствените поддръжници, които с викове „Аллах акбар“ (Аллах е велик) заявяваха на митинги подкрепата си за правителството и министър-председателя. И именно в тяхното лице Ердоган съзря „истинската Турция“, населението, по чийто модел е подозиран, че иска да преформатира цялото турско общество. Със самочувствие, че има подкрепата на 50 процента от турските граждани, Ердоган пренебрегна останалите 50 процента, а онази част от тях, която дръзна да изрази недоволството си от неговата политика, наричаше „мародери“ и „измет“.

Протестите започнаха като колоритна екопроява на младежи, опитващи се да защитят дърветата в едно от малкото зелени кътчета на Истанбул. Високомерно обаче Ердоган в началото подцени техния потенциал и продължи да следва плановете си за преустройство на едно място, наситено със символика за турските демонстрации и светския характер на републиката. Това даде повод за разрастването им в масови антиправителствени демонстрации из цялата страна.

Протестите обаче, в които се включиха най-различни сегменти на обществото, маргинализирани от правителството, се удариха в твърда стена. Около месец онези, които по площадите бяха заливани от водните струи и задушавани от сълзотворния газ на полицията за борба с безредиците, бяха централна тема на новините по световните телевизии, но след като протестите утихнаха, демонстрантите се оказаха изправени пред серии обвинителни актове, заплашващи ги с години затвор. Съвсем не се реализираха и твърденията, че с протестите се подготвя почвата за военен преврат, така както се е случвало в миналото при подобни социални вълнения.

Опонентите на правителството обвиняват Ердоган, че се опитва да им наложи консервативен и ислямски модел и че правителството не приема различния начин на живот, като се опасяват, че това може да доведе до ислямизиране на страната и постепенно въвеждане на шериата.

В първите години на власт Ердоган се съсредоточи върху политически реформи, целящи да синхронизират законодателството на страната с политическите критерии на Европейския съюз. Кюрдите получиха по-широки културни права, а религиозните малцинства се радват на по-големи свободи. Успоредно с тези усилия, приветствани от ЕС, правителството напоследък сякаш все повече прокарва своя религиозен консерватизъм в обществото на фона на една обезсилена опозиция и повсеместна автоцензура. Хиляди правителствени опоненти, сред които журналисти, учени, кюрдски активисти, през последните години бяха хвърлени в затвора по обвинения, че са част от крайнонационалистически групи, планиращи преврат срещу правителството.

„В затворите в Турция има повече журналисти, отколкото в Китай. Ердоган прибра на топло цяла военна академия от генерали. В партията му хората се страхуват да застанат срещу него“, писа британското списание „Икономист“.

В тази среда автоцензурата се наложи като обичайно явление и не е чудно, че само намек за лошото впечатление, останало у турски министър от дълбокото деколте на телевизионна водеща, се изрази в нейното уволнение, а критиките на премиера към популярен сериал станаха причина за по-премереното поведение и външен вид на героите в новите серии. Магазин за бельо остана зад спуснати щори при посещението на премиера в новооткрит търговски център, а организаторите на модно шоу решиха да скрият за всеки случай от очите на премиера голите манекени преди неговото пристигане.

Ердоган открито призовава за „по-религиозна младеж“, въведе закон, който ограничава продажбите на алкохол, предприе стъпки за регулирането на абортите и ражданията с цезарово сечение понеже механизмите за контрол на раждаемостта „почти са кастрирали народа“, осигури възможност за носене на ислямски забрадки в държавните учреждения, включително в парламента, обяви се срещу смесеното съжителство на студентите.

Всичко това засили опасенията за намеса и в други области на частния живот на гражданите и за израждане на консерватизма на премиера в социално инженерство.

„Страната ни бързо се отклонява от функциониращ демократичен режим към открито авторитарен и натрапчив режим, изграден на базата на прищевките на един единствен човек на власт“, предупреди в своя статия за „Уолстрийт джърнъл“ турският опозиционен лидер Кемал Кълъчдароглу. „Сегашното правителство на Турция е демократично само на думи. То има украшенията на демокрацията, но всъщност е систематично управление с диктаторски похвати“, смята той.

Подобна оценка бе направена и от американското сп. „Форин полиси“, според което под управлението на Ердоган Турция се е превърнала „в училищен пример за куха демокрация“.

„Управляващата Партия на справедливостта и развитието бавно задуши цялата опозиция, като същевременно гледаше да остане в рамките на демокрацията“, писа списанието.

Според „Икономист“ истинската поука от събитията около антиправителствените протести през лятото е за авторитаризма. „Турция няма да понесе среднокласен демократ да се държи като османски султан“, оценява британското списание и напомня изказването, в което премиерът сравни демокрацията с „влак, от който слизаш, когато стигнеш до гарата“.

През изминалата година Турция положи усилия за разрешаването на дългогодишния кюрдски проблем, отнел живота на около 40 хиляди души. След месеци на тайни преговори с шефа на разузнаването, Йоджалан огласи призив за прекратяване на огъня от затворническата си килия на 21 март, кюрдската Нова година. Бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК) бързо се съобразиха с нареждането на Йоджалан и в сила влезе примирие, а на 8 май бойците на ПКК обявиха, че са започнали изтеглянето си през границата към бази в планините на Иракски Кюрдистан.

В отговор Ердоган оповести на 30 септември пакет с демократични реформи, съсредоточени върху правата на малцинствата, по-специално кюрдското, но те изглежда не отговориха в достатъчна степен на исканията на кюрдите заради „непълнотата“ им, а от друга страна разгневиха националистическите кръгове в Турция заради направените отстъпки. Междувременно ПКК прекрати изтеглянето на въоръжените си бойци от Турция, а процесът на помирение с кюрдите, ключов за правителството и с оглед на предстоящите догодина избори, е поставен на карта.

Във външната си политика през изминалата година Турция продължи с острия тон спрямо режима в Сирия, изостри отношенията си с Египет заради твърдата подкрепа за сваления президент ислямист Мохамед Морси и дори разгневи съседите на северозапад и в по-широкия регион на Балканите с непремерени изказвания на Ердоган в духа на неоосманската реторика. Първоначално турският премиер ядоса Сърбия с изказването си в края на октомври, че „Косово е Турция и Турция е Косово“, а съвсем наскоро предизвика реакциите на гръцкото и българското външно министерство с думите си, че „Тракия е едновременно и Солун, и Комотини, и Ксанти, тя е също Кърджали и Вардар, ако се върнем малко по-назад, тя е Скопие и Прищина, тя е Сараево“.

Турция предприе обаче усилия за сближаване със съседите си Ирак и Иран и постигна с Иракски Кюрдистан ключово споразумение за износ на петрол от Северен Ирак към Турция, полагайки специални усилия този път да не разгневи централното правителство в Багдад. У западните си съюзници обаче Турция породи съмнения във връзка с намеренията да купи система за противоракетна отбрана от китайска компания, избрана пред конкурентите й от Русия, САЩ и Европа. Предполагаемото й двояко отношение към свързаните с Ал Каида бойци в Сирия също даде повод за притеснение на Запад. Независимо от това през тази година Анкара направи важен пробив – след тригодишен застой отвори нова глава в преговорите си за присъединяване към ЕС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.