Поредният скандал с Волен няма да го събори. Защо?

Снимки на Волен Сидеров на плаж в Куба предизвикаха медии и политици да коментират дни наред. Бурята обаче затихва, както повечето скандали с „Атака”. Защо?

Скандалът предизвика истерични реакции, което карикатуристът Комарницки синтезирано коментира във Фейсбук така: „Раздвоен съм кое е по-отблъскващо – Сидеров и „Атака” или бухалките на поръчковата мутро-журналистика, с които го бият по главата… А комичното е, че едни и същи хора плащат и двете.”

Досега със Сидеров имаше поредица скандали през годините. Стреля с пистолет на магистралата, за да сплаши кола, която според него го следи, и опита да прехвърли вината за това на съпартиеца Павел Чернев; Направи скандал в самолет на „Луфтханза”, за което можеше да бъде осъден в Германия и там го принудиха да се извинява лично на среща със засегнатите; предизвика масов бой пред джамията в София; по време на протестите поведе агитки в БНТ и по площади  и т. н.

Мнозина се питат – как е възможно след такава поредица от скандали Сидеров още да е в парламента? И не могат да си обяснят защо такива хора като Радан Кънев и др. да изпадат от парламента? Очевидно имат върху какво да се замислят.

Подобни политици – националисти популисти, и на Запад, и на Изток, винаги са били в центъра на скандали, но това не ги изключва автоматически от политиката.

В България една допълнителна причина крепи Сидеров. И тя е в неговите противници. В предишния парламент например ГЕРБ открадна цяла група депутати от „Атака”, директно ги присъедини. А после се чудеха защо Сидеров след изборите не подкрепи Борисов да състави правителство. И сега леят крокодилски сълзи, че двама от ГЕРБ станали независими. Кой си мисли, че хората не забелязват това?

Политици и др. атакуват Сидеров така, че предизвикват обратен ефект. При някои от тях това е нещо като програмна грешка. Основната им част от посланията е да обясняват колко са лоши „Атака”, БСП, ДПС. На практика те се доказват, отричайки Сидеров и Станишев, а не показват достатъчно собствени достойнства или качества, конкретни политики.

Ако се сравни кой какво говори, Сидеров почти не се занимава в изказванията си с десните или Борисов. Той например обясни скандала, в който го вкараха, с това, че по негово предложение е въведена такса върху приходите от фотоволтаичните централи.

Сидеров говори популистки за земята, за бежанците, за цените на тока и т. н. А противниците му реагират елементарно – „аууу, колко е лош, фашист” и показват негови снимки от плажа и как пипа статуя по гърдата. И драматично призовават прокуратурата да намери в това престъпление. Вместо да говорят конкретно по същите проблеми.

На Сидеров може да му се отговори ясно и конкретно и за земята, и за бежанците, и т. н. Но вместо това изливат възмущение, че бил на плаж в Куба. Е, кой ще го вземе на сериозно? В Куба е най-евтиният плаж. Не може и да се сравнява с Лазурния бряг, Малдивите, Тайланд и др., където ходят тихо и незабележимо много фигури от елита.

Който иска да победи Сидеров в политиката, трябва да си смени говоренето и да спечели хората. Досегашната история на прехода показва, че политици, които залагат на разгромителни нападки срещу други партии, имат само временни успехи.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.